Аугуст Хайнрих Рудолф Гризебах () е виден немски ботаник и пътешественик. Професор в Гьотингенския университет. Член на Академия Леополдина. Смятан е за основоположник на географията на растенията (фитогеография) като самостоятелна научна дисциплина. Неговото ботаническо авторско съкращение е Griseb.
Трудът му Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839 е важен извор за историята на българските земи, границите на разпространение на българския език в Македония и българския бит.
Биография Роден е на 17 април 1814 г. в Хановер. От 1832 г. учи медицина и естествени науки в университета в Гьотинген, а от 1834 г. – в университета в Берлин, където получава докторска степен (1836). От 1837 г. е частен доцент по ботаника в Гьотингенския университет. Въз основа на систематични и географски изследвания публикува първата си голяма монография: Genera et species Gentianearum adjectis observationibus quibusdam phytogeographicis (1839).
Осъществява голямо научно пътуване в Османската империя. От Виена минава през Цариград до Бурса, оттам обратно до Цариград и през Родосто през Тракия до Света гора и до Солун. При по-нататъшното си пътуване през Македония и Албания до Скутари минава през области, които по това време все още са научно неизследвани.
Описва пътуването си през 1841 г. в Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839, двутомник. Този труд е важен извор за историята на българските земи. В него той пише за границите на разпространение на българския език и за бита на българите в Македония. Резултатите от ботаническите си изследвания при пътуването си излага в двутомния труд Spicilegium florae Rumelicae et Bithynicae, в които описва голям брой растителни видове от Балканите, нови за науката. Сред по-известните от тях са балканските ендемити бяла мура (Pinus peuce) и пирински чай (Sideritis scardica).
С публикуването на първия том през 1841 година Гризебах е назначен за доцент по обща естествена история в медицинския факултет в Гьотинген.
От 1844 г. Аугуст Гризебах е член на немската академия по естествени науки Леополдина. През 1847 г. става редовен професор в Гьотинген. От 1851 г. е редовен член на Академията на науките в Гьотинген, от 1861 г. – чуждестранен член на Баварската академия на науките, от 1874 г. – член-кореспондент на Пруската академия на науките в Берлин.
Гризебах за областта Македония Аугуст Гризебах очертава границите на разпространение на етносите и на трите основни езика в Македония: български, гръцки и албански. Описва заминаването си от Солун, наблюденията и проучванията си:
Трудове (Digitalisate aus dem Bestand des Institut für Ost- und Südosteuropaforschung|Instituts für Ost- und Südosteuropaforschung: Teil 1 , Teil 2 ) Spicilegium Florae rumelicae et bithynicae, exhibens synopsin plantarum quas aest. 2 Bande. 1839 legit. Brunsvigae: F. Vieweg, 1843–1844 Die Vegetation der Erde nach Ihrer Klimatischen Anordnung (The Earth's vegetation after its climatic arrangement), 1872 (1st Edition), 1884 (2nd Edition). Plantae Wrightianae e Cuba Orientali at Botanicus Catalogus plantarum cubensium, 1866, at Botanicus Grisebach, A. (1857) Systematische Untersuchungen über die Vegetation der Karaiben, inbesondere der Insel Guadeloupe. Göttingen, Verlag der Dieterichschen Buchhandlung. Flora of the British West Indian Islands, Lovell Reeve & Co., London, 1864
Източници
Категория:Германски ботаници Категория:Германски пътеписци Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет Категория:Гьотингенски университет Категория:Родени в Хановер