Националният музей „Барджело“ () е музей във Флоренция, Италия, посветен на скулптурата, който е част от Mузеите „Барджело“ заедно с параклисите на Медичите, Орсанмикеле, Палацо Даванцати и Палацо Мартели.

Неговата колекция от ренесансови статуи се счита за една от най-забележителните в света: включва шедьоври на Микеланджело, Донатело, Гиберти, Челини, Джамболоня, Аманати и други важни скулптори, както и голяма колекция от приложни изкуства, организирани предимно по вид.

Името му идва от двореца Барджело, в който се помещава: средновековен дворец, паметник на архитектурата.

История През 1840-те г. барон Сиймор Киркъп заедно с други сътрудници финансира серия проучвания в параклиса на Санта Мария Мадалена в двореца и затвора Барджело. На 21 юли 1840 г. художникът-реставратор Антонио Марини открива портрет на Данте Алигиери, който според Джорджо Вазари е нарисуван от Джото.Helmut Meter, Furio Brugnolo, Vie Lombarde e Venete: Circolazione e trasformazione dei saperi letterari nel Sette-Ottocento fra l'Italia settentrionale e l'Europa transalpina, Berlin-Boston 2011, с. 226-227; Това незабавно води до възстановяването на обкръжаващата среда с помощта на архитекта Франческо Леони в сътрудничество с Паскуале Почанти. След шума, предизвикан от откритието, през 1857 г. започва възстановяването на цялата сграда.Paolini, cit.

След прехвърлянето на затвора в Монументалния комплекс „Мурате“ възстановяването на комплекса е решено през 1859 г. То продължава до 1865 г. и под ръководството на Франческо Мацей, който възстановява древния външен вид и се опитва да възстанови или преработи архитектурните орнаменти от нулата. Той поверява живописните декорации на стаите на Гаетано Бианки, който е вдъхновен от паметници от същата епоха.

През 1865 г. Националният музей е открит на приземния етаж, където са създадени две оръжейни зали с предмети, идващи от Оръжейната на Медичите и от Гардероба на Палацо Векио, както и зала със скулптури от XV и XVI век. Скулптурите от Салона на петстотинте в Палацо Векио, който междувременно става седалище на Италианския парламент, са поставени в залата на първия етаж.

Впоследствие от Уфици идват както бронзови и мраморни скулптури, така и колекциите от приложни изкуства: майолика, восък, кехлибар, слонова кост, бижута, емайли и малък бронз, някои от които са прехвърлени през 1928 г. в Музея на среброто. Други експонати постъпват както от дарения, така и от заеми от частни лица и обществени институции: печатите от Държавния архив и монетите от Монетния двор. Накрая, вследствие на обединението на Италия и последвалото разпускане на монашеските ордени, пристигат скулптури на Лука дела Робия и свещени златарски произведения. По случай Стогодишнината на Донатело през 1887 г. залата е предназначена да приюти негови творби.

Колекцията на лионския антиквар Луи Каран е дарена през 1888 г., дарението на Конти е през 1886 г., дарението на Константин Ресман е през 1899 г. и дарението на Франкети е през 1906 г., обогатявайки сектора на приложните изкуства.

Едва засегнат от наводнението през 1966 г., впоследствие музеят претърпява серия от реставрации, модернизиране на системите и реорганизация на колекциите.

Архитектура на двореца Дворецът е построен през 1255 г. Първоначално е предназначен за управителя на Флоренция, наричан „капитан на народа“. Впоследствие става резиденция на подеста, а по-късно там се помещава Съветът на правосъдието. От 1574 г. е седалище на капитана на полицейската стража (барджело), от където произлиза и името му. Преди да бъде превърнат в музей през 1859 г., служи за казарма и за затвор.

Замислен като отбранително съоръжение, Барджело представлява правоъгълна по план каменна постройка, увенчана със зъбери. В един от ъглите ѝ се издига висока, четвъртита кула – камбанария. Фасадата е лишена от украса, като се изключат двата корниза, опасващи зданието, и двата реда неголеми прозореца, поставени високо над земята. Вътрешният двор, в средата на който има кладенец, е с неправилна форма. Стените му са покрити с релефни гербове на флорентински управители. От три страни е обкръжен с галерии, а на четвъртата има каменна стълба, водеща към лоджията на втория етаж. Стълбата е построена през 14 век от архитекта Нери ди Фьораванте, а лоджията от Тоне ди Джовани през 1319 г.

Изложбен маршрут

Двор

Дворът с портик от три страни с кръгли арки върху осмоъгълни колони, е построен през XIII век и е обогатен през следващия век от веранда и стълбище в Готически стил, построено от страната без портик от Нери ди Фиораванти между 1345 и 1367 г.

С предназначението на двореца като затвор арките на лоджията и верандата са затворени. През втората половина на XIX век дворът е част от сградата, на която е придадена най-голяма стойност чрез реставрациите на Франческо Мацей, лоджиите и верандата са отворени отново и са възстановени оцелелите гербове на подестите и съдиите, а сводовете под лоджиите са изографисани от Гаетано Бианки със знамената на областите и някои гербове на подеста.

Инсталацията представя скулптури от Палацо Векио и Градина „Боболи“, и Градина „Кастело“. В центъра на двора се намира изящен осмоъгълен кладенец. Тук са изложени и някои ценни мраморни статуи, като шестте алегорични скулптури на Бартоломео Аманати, Океан от Джамболоня, някои релефи от Бенедето да Маяно и т. нар. Cannone di San Paolo от Козимо Чени (1638 г.).

Произведения Бартоломео Аманати: Алегория на Флоренция; Арбия; Арно; Умереност; Земята; Юнона и пауни Джамболоня: Океан Френско изкуство: Двойка алегорични фигури Франческо Камилиани: Речни божества Флорентинско изкуство: Двойка лъвове; Фриз с делфини; Портал Фабрицио Фарина: Магдалена Козимо Чени: Оръдие на Свети Павел; Фалконе (малко оръдие) Антично изкуство: 2 саркофагa Джован Батиста Джованоци: Делфини (фриз на фонтана) Винченцо Данти: Козимо I де Медичи Бенедето да Маяно: Коронация на Фердинанд Арагонски от кардинал Латино Орсини през 1459 г.; Шест музиканти Николо ди Пиетро Ламберти: Свети евангелист Лука, 1403 - 1406 г. Джулио Серафини: Свещник Франческо Лаурана: Алфонсо Арагонски (приписван) Доменико Пиерати: Свети Йоан Кръстител Винченцо Джемито: Рибарчето Паоло ди Джовани: Мадоната и св. св. Петър и Павел

Зали със средновековна скулптура от XIV век В нея се влиза от източната страна на двора. Това са две зали, обикновено предназначени за временни изложби, в които първоначално обикновено са се помещавали някои скулптури от периода преди Ренесанса, като Мадоната с Младенеца от Тино да Камаино или групата на Тримата аколити от Арнолфо ди Камбио, днес на първия етаж.

Зала на Микеланджело и на скулптурата от XVI век Залата е преустроена в средата на XIX век от Гаетано Бианки. След това в нея е поставена оръжейната колекцията на Медичите и трофеи, и знамена. След наводнението от 1966 г. залата е варосана и днес е останала само фреската на Джото Богородица с Младенеца и молещи се хора. Лучано Берти я прави зала на скулптурата от XVI век, като някои произведения идват през 1874 г. от Уфици.

Тя заема по-голямата част от приземния етаж. Обширното помещение е разделено с масивни стълбове, които поддържат свода. Тук е разположена скулптурната колекция, съдържаща творби на Бенвенуто Челини, Николо Пизано, Якопо Сансовино, Джамболоня, Николо Триболо и други.

Сред многобройните творби се открояват тези на Микеланджело Буонароти с някои ранни творби като Бакх (1497 г.) – първата му кръгла скулптура, изваяна на 22-годишна възраст и една от много редките светски теми на великия художник, преди да бъде залят от вълната на религиозност, яростно проповядвана от Джироламо Савонарола. Фигурата на клатушкащия се пияница, почти балансиращ на един крак, е изваяна във величествен, добре моделиран стил, напомнящ на класическите скулптури. От друга страна Тондо „Пити“, датиращ от 1504 г., е частично незавършен барелеф, представящ Мадоната с Младенеца Исус и Младенеца Свети Йоан, в който някои историци виждат признаци на влиянието на подобни композиции на Леонардо да Винчи. Давид-Аполон датира от 1530 - 1532 г. и не е ясно интерпретиран. Портретът на Брут от 1539 г. е единственият оцелял бюст на Микеланджело, който според Вазари представлява Лоренцино де Медичи, наречен „Лоренцачо“ („лошият Лоренцино“) заради убийството на братовчед му херцог Алесандро де Медичи.

Залата е заобиколена от някои малки творби, вдъхновени от Микеланджело, дело на Бартоломео Аманати, Николо Триболо и Бачо Бандинели.

Творбите на Бенвенуто Челини се открояват с по-развит и изискан стил (като оригиналните малки бронзови изделия от основата на Персей с главата на Медуза на Пиаца дела Синьория, мраморните скулптури Ганимед и Нарцис и бюстът на Козимо I) и Джамболоня, представен от един от неговите шедьоври – пъргавият бронзов Меркурий от 1576 г.

От Андреа Сансовино е Бакх от около 1515 г., който умишлено се отклонява от работата на Микеланджело, докато бронзовият релеф е интересна творба на Винченцо Донати. Има и Алегория на Фиезоле на Николо Триболо.

Произведения Микеланджело Буонароти: Бакх, мрамор; Давид-Аполон, мрамор; Портрет на Брут, мраморен бюст; Тондо „Пити“, мраморен барелеф Джован Франческо Рустичи: Битка, от проучване на Леонардо, теракота; Мадоната с Младенеца с малкия Свети Йоан, тондо в мраморен релеф; Нептун върху колесницата (приписван) Якопо Сансовино: Бакх, мрамор Андреа Сансовино: Мадоната с Младенеца Пиетро Франкавила: Аарон; Моисей Николо Триболо: Алегория на Фиезоле, пиетра серена; Денят Джамболоня: Апенините; Летящ Меркурий, бронз; Флоренция - победителка на Пиза, мрамор (с Пиетро Франкавила) Пиерино да Винчи: Самсон и филистимецът Винченцо Данти: Честта побеждава Измамата, мрамор; Мойсей и медната змия, бронзов барелеф; Врата на сейфа на Козимо I с Август, който нарежда изгарянето на книгите на сибилите и Мир между два затвора, бронз Флорентинско изкуство: Река; Моисей; Самсон и филистимецът Бачо Бандинели: Адам и Ева, мрамор; Козимо I, мраморен бюст Бартоломео Аманати: Легнал воин – гробница Нари, мрамор; Победа – гробница Нари, мрамор; Леда, мраморен барелеф Винченцо де Роси: Умиращия Адонис, мрамор; Христос пред Пилат, бронзов барелеф; Христос осмиван, бронзов барелеф; Изкачване на Голгота, бронзов барелеф Бенвенуто Челини: Аполон и Хиацинт, мрамор; Бюст на Козимо I, бронз; Ганимед, мрамор, интеграция на древна скулптура; Нарцис, мрамор; Персей, бронзов модел; Персей освобождава Андромеда, оригинал от основата на Персей в Лоджия „Ланци“; Оригинална основа на Персей със статуите на Юпитер, Минерва, Меркурий и Даная с малкия Персей Даниеле да Волтера: Микеланджело, бронзов бюст Анонимен от школата на Сансовино: Глава на млад мъж, от Бакх на Якопо Сансовино, теракота Флорентински художник: Разпятие

Зала на слоновата кост

В нея се съхраняват произведения от слонова кост, които влизат в Барджело през 1889 г. с колекцията на Луи Каран – френски антиквар, който дарява колекцията си на Флоренция. Оформлението, пренаредено през 1988 г., е обогатено с артефакти от дърво, кожа и кост с подобно предназначение. По стените има картини и дървени статуи.

Произведения Мариано д'Анджело Романели: Акушерка Давиде Гирландайо (?): Глава на Свети Петър Мазо да Сан Фриано: Предела „Макиавеле Строци“ Франческо и Валерио Дзукато: Портрет на кардинал Пиетро Бембо Псевдо Амброджо ди Балдезе: Мадоната и Младенеца с двама светии Вентура ди Моро или Амброджо ди Балдезе: Мадоната и Младенеца със светии Чени ди Франческо Чени: Vir dolorum Кръг на Джовани ди Франческо: Люнет с Христос, благославящ между два ангела Кръг на Джовани Бокати (?): Възвестяващ ангел Майстор от Сант Иво: Мадоната с Младенеца с кръг от светии Дучо ди Буонинсеня: Мадона с Младенеца със светии Майстор на присъдата на Парис: Присъдата на Парис Византийско изкуство: 2 орнамента (formella) от кутия с Херкулес и Немейският лъв и с Воин на кон; Орнамент с Възнесение; Централна част от диптих с Императрица Ариадна (?); Благославящ Христос; Реликварий; Кутия с розетки