Луковец или Луковиц (, Палеа Сотира, до 1926 година Λούκοβιτς, Луковиц) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 10 km северно от Воден, на пътя за Драгоманци, на надморска височина от 440 m.
История В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Лукович с 28 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луковиц (Lukovitz), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Луковец (Loucovetz) е посочено като село във Воденска каза с 52 къщи и 280 жители българи.
В 1880 година леринският владика Герман установява, че поп Никола пее на български в Луковец, изземва славянските църковни книги и ги заменя с гръцки. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
На 15 декември 1884 година във Воден пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Когато населението на Луковец, узнава това, изпраща при него делегация от 50 човека, които му описват злоупотребите на османските власти и злочинствата на двамата турски чифликции, които са бивши разбойници.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Луковиц живеят 300 жители българи християни. През 1903 година селото е чифлик на Демир бей, който, както съобщава Атанас Шопов, оказва натиск над местните жители за приемане на исляма. Осем семейства, изгонени от него, се установяват във Воден.Петров, Петър. Ислямизации в Македония и Одринско по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Известия на държавните архиви, брой 85 – 86, 2003, с. 207.
След Илинденското въстание, през юни 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия. В 1904 година в Луковец е открито българско училище. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковец (Lukovetz) има 200 българи екзархисти и работи българско училище. Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в Луковец и Почеп е Константин Нушев Тръпчев.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 372.
На 24 септември 1905 година, в местността Криви Реки между Луковец и Църковени, 10 българи от Луковец, завръщащи се от пазар във Воден, са убити от засада от гръцко-турска чета.Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония /Краят на XIX – началото на ХХ век/. Нови документи, София 1995, с. 83 – 85.
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и свещеник Костадин Наумов, Марко Иванов (60 години) и жена му, Григор Иванов, Петко Карабатаков, Доне Мицов и Ристо Петров Беширов са смазани от бой.Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковец остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луковец има 25 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Сотира. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Луковец е представено като смесено местно-бежанско с 22 бежански семейства и 82 души бежанци.
Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година бежанците са 60 души. Селото пострадва в Гражданската война и населението му бяга във Воден. След нормализацията на положението, е изградено ново селище – Ново Луковец на 2 km северозападно от старото.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Луковец на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Градини Γκράντινι Кипи Κήποιместност на ЮЗ от Луковец, на Ю от Вълкоянево и на С от Владово Салка или Солка Σάλκα Αυκοχώρι Ликохори Λυκοχώριвръх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (649,5 m) Църнуцата Τσαρνουτσά Маврокорфи Μαυροκορφήвръх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (689 m) Кривите реки Κρίβι Ντερέκι Ставрорема Στραβόρεμαрека на З от Луковец Мозарт Μόζαρτ Камено Καμένοвъзвишение на З от Луковец (511 m) Скърка Σκάρκα Петрокорифи Πετροκορφήвъзвишение на З от Луковец Будим Μπούντιμ Бундис Μπούντηςвъзвишение на Ю от Луковец (594 m) Криминица Κριμινίτσα Керанидарио Κερανιδαριόвъзвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево Греда Γρίντα Докари Δοκάριвъзвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево Бабачина Μπαμπατσίνα Корифи тис Грияс Κορυφή τής Γρηάςвъзвишение на СЗ от Луковец и на Ю от Ново Луковец (595 m) Сереметова или Серменова Орница Σερεμενοβα Όρνίτσα Халасма Χάλασμαвъзвишение на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп (638 m) Паприте Πάπριντε Фтеротопос Φτερότοποςместност на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп Петкова чука Πέτκοβα Τσούκα Ипсома ту Петку Ύψωμα τού Πέτκουвъзвишение на С от Луковец и на Ю от Почеп Страна Присека Στράνα Πρισέκα Диаватос Διάβασιςвъзвишение на СИ от Луковец и на ЮИ от Почеп Мачарка Ματσάρκα Неротопос Νερότοποςместност на С от Луковец и на Ю от Почеп Режища Ρεζίστα Кладевтис Κλαδευτήςместност на ЮЗ от Почеп Пищерата Πιστεράτα Спилия Σπηλιάместност на СЗ от Луковец и на З от Почеп Бигур Μπιγούρ Пуропетра Πουρόπετραрека на СИ от Луковец, приток на Строница (Дъбот) Белис Μπελίς Аспрокорифи Άσπροκορφήвъзвишение на З от Почеп (500 m) Жегрево Ζέγρεβο Халино Χαλινόместност на СЗ от Почеп Страната Στράντα Плая Πλαγιάвъзвишение на И от Луковец (361,6 m) Перисемли Περισεμλή Рема Ρέμαрека на СИ от Луковец, приток на Строница Дъбот Νταποτ Веланидия Βελανιδιάрека на СИ от Луковец, приток на Строница (Бигур) Гавранска река Καβράνσκα Коракорема Κορακόρεμαрека на И от Луковец, приток на Строница Ризарски рид Ριζάσκεριτ Стратиоте Στρατιώταιвъзвишение на СИ от Оризари (258 m) Вакрец Βάκαρετς Агелада Αγελάδαвръх на З от Вълкоянево и на ЮИ от Техово (828,4 m) Враногроб Βρανογρόη Калиякудес Καλιακούδεςместност на СЗ от Луковец и на З от Почеп
Личности Свързани с Луковец Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Луковец в 1903 година отец Костадин, български екзархийски свещеник, убит посред бял ден на Воденската гара от гръцките окупационни власти отец Стоянов, български екзархийски свещеник, живеещ във Воден, умрял от тормоз от страна на гръцките окупационни власти
Бележки
Категория:Села в дем Воден Категория:Българска общност в Гърция