Националният отбор по футбол на Парагвай представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Парагвайската футболната асоциация (ПФА). Парагвай има седем участия на световни първенства, като най-доброто постижение е участие на три осминафинала и един четвъртфинал – през 1986, 1998,2002, и четвъртфинала през 2010. На Копа Америка има 32 участия, като два пъти става шампион. На Олимпиадата в Атина 2004 отборът завоюва сребърните медали.

История Първи години (1900 – 1930) В първите години на 20 век считаният за основоположник на футбола в Парагвай нидерландец Уилям Паатс участва в основаването на първия парагвайски футболен клуб – Олимпия (Асунсион) през 1902 г. – и на Парагвайската футболна асоциация през 1906 г. Първият неофициален национален отбор е сформиран през 1910 г. за приятелски мач с аржентинския Херкулес (Кориентес), завършил при резултат 0:0.Cien Años de Historia. Sudor, Lagrimas, Sangre, y Victoria. Primera Parte (1900 – 1930) С годините пристигат все повече покани за приятелски мачове и ПФА решава да създаде официален национален отбор. За цветове на екипите са избрани цветовете на парагвайското знаме – фланелки на червени и бели райета и сини гащета. През 1919 г. Парагвай приема поканата да участва на Копа Америка през 1921 г. и организира няколко приятелски мача преди началото на турнира. Първият от тях е на 11 март 1919 г. срещу отбора на Аржентина (1:5). Той се счита за първия мач на парагвайския национален отбор. В първия си мач от турнира Парагвай побеждава носителя на трофея Уругвай с 2:1, а в крайна сметка финишира на четвърто място. През 1930 г. Парагвай участва на Световното първенство в Уругвай, но след загуба от САЩ и победа над Белгия не успява да прескочи груповата фаза.

Първи успехи (1930 – 1970)

Въпреки че не изиграва нито един официален мач за националния отбор, трябва да се спомене името на Арсенио Ерико. Той е считан за най-добрия парагвайски футболист на всички времена и записва името си в историята на аржентинския футбол като най-добрия голмайстор на аржентинското първенство, отбелязвайки 293 гола в 332 срещи. През 1933 и 1934 г. Ерико изиграва 26 неофициални приятелски мача за Парагвай, вкарвайки забележителните 56 гола.

След няколко добри изяви на Копа Америка, особено през 1947 и 1949, когато заема второто място, Парагвай участва на второто си Световно първенство – през 1950 в Бразилия. Червенобелите не успяват да излязат от групата си след 2:2 срещу Швеция и 0:2 срещу Италия.

Първият голям успех на Парагвай идва през 1953, когато печели Копа Америка без загубен мач. Гуараните побеждават Чили (3:0), Боливия (2:1) и Бразилия (2:1) и завършват наравно с Еквадор (0:0), домакините Перу (2:2) и Уругвай (2:2). Тъй като Парагвай и Бразилия имат по 8 точки, двата тима изиграват още един мач помежду си, в който Парагвай надделява с 3:2 и така печели първата си Копа Америка. Съставът на Парагвай в турнира е Алехандро Арсе, Милнер Аяла, Анхел Берни, Антонио Кабрера, Рубен Фернандес, Мануел Гавилан, Антонио Рамон Гомес, Иносенсио Гонсалес, Иренео Ермосия, Ериберто Ерера, Луис Лакаса, Викториано Легисамон, Пабло Леон, Робустиано Масиел, Доминго Мартинес, Дерлис Молинас, Рубен Носеда, Меланио Олмедо, Силвио Пароди, Карлос Адолфо Рикелме и Хуан Анхел Ромеро, а треньор е Мануел Флейтас Солич.RSSSF: Southamerican Championship 1953 По четири гола отбелязват Берни и Фернандес, три добавя Лопес, а по един – Ромеро, Леон и Галиван.

Следващото участие на Парагвай на Световно първенство е през 1958 в Швеция. Гуараните се класират за него след убедително представяне в квалификационната си група, включващо победа с 5:0 над Уругвай в решителния мач. Парагвай разполага с отлични нападатели в лицето на Хуан Агуеро, Хосе Пароди, Хуан Анхел Ромеро, Кайетано Ре и Флоренсио Амария и въпреки че вкарва по три гола на мач – 3:7 срещу Франция (Парагвай дори води с 3:2), 3:2 срещу Шотландия и 3:3 срещу Югославия – финишира на трето място в групата и отпада от турнира.

В следващите години по-забележителните успехи на Парагвай са второ (1963) и трето (1959) място на Копа Америка. За сметка на това Червенобелите дълго време не успяват да се класират на световно първенство.

Успехите продължават (1970 – 1990) Въпреки липсата на успехи на световно равнище, на континентално ниво представянето на Парагвай утвърждава страната като една от водещите футболни сили. През 1979 г. Олимпия печели първата си от общо три Копа Либертадорес, същата година Гуараните печелят Копа Америка за втори път в историята си. Парагвай финишира на първо място в трета група на Копа Америка след две победи над Еквадор (2:1 като гост и 2:0 като домакин) и две равенства с Уругвай (2:2 и 0:0). На полуфинала надделява над Бразилия с общ резултат 4:3 (2:1 и 2:2), а на финала – и над Чили след три мача: Парагвай печели домакинството си с 3:0, губи гостуването с 0:1, а третият мач на неутрален терен в Аржентина не определя победител (0:0 след продължения) и затова Парагвай е обявен за шампион по правилото за общ резултат. Героите за Червенобелите са Исабелино Акоста, Освалдо Акино, Алехандрино Арсе, Алсидес Баес, Роберто Кабаняс, Кристин Еугенио Сибилс, Аресио Колман, Адалберто Ескобар, Хуан Карлос Еспинола, Роберто Еладио Хернандес, Педро Нелсон Флейтас, Алдо Флорентин, Еваристо Исаси, Карлос Алберто Киесе, Арсенио Меса, Еугенио Морел, Виктор Морел, Хувенсио Осорио, Геронимо Овелар, Роберто Паредес, Амадо Перес, Мариано Песоа, Хулио Сесар Ромеро (Ромерито), Хуан Рамон Сандовал, Алисио Солалинде, Фламинио Соса, Уго Талавера, Хуан Баутиста Торалес, Луис Ернесто Торес, Тито Вера, Енрико Атанасио Виялба и Хуан Мануел Виялба; треньор е Ранулфо Миранда.RSSSF: Southamerican Championship 1979 Голмайстори за Парагвай са Е. Морел (4), Ромерито (3), В. Морел и Талавера (2), Осорио и Солалинде (1).

След 28-годишно прекъсване Парагвай записва ново участие на световно първенство – през 1986 в Мексико. Отборът завършва на второ място в групата си след победа над Ирак (1:0) и ревенства с Мексико и Белгия (съответно 1:1 и 2:2). Така Парагвай за първи път в историята си стига до осминафинал на световно първенство, където обаче отборът е безпомощен срещу Англия (0:3).

Златното поколение (1990 – 2006)

За златно поколение в националния отбор на Парагвай се считат играчите от 90-те години на 20. век и първите години на 21 век. Към тях спадат Хосе Луис Чилаверт, Карлос Гавара, Селсо Аяла, Франсиско Арсе и Хосе Кардосо и др. Някои от тях стават известни на широката публика по време на олимпийския турнир по футбол в Барселона през 1992 г., когато парагвайският отбор стига до четвъртфинал. Те са в основата на успехите на Парагвай – след две неуспешни квалификационни кампании за Световните първенства през 1990 и 1994 г., Гуараните се класират на три поредни първенства. В квалификациите за СП 1998 Парагвай финишира на второ място след Аржентина. Отборът се класира за осминафиналите без загубен мач: две равенства 0:0 с България и Испания и победа над Нигерия с 3:1. Там Червенобелите губят от домакина и бъдещ шампион Франция с 0:1, след като французите отбелязват златен гол шест минути преди края на продълженията. Признание за класата на Парагвай е включването на Чилаверт и Гамара в идеалния отбор на първенството. През 2002 г. в Япония и Южна Корея Парагвай играе за трети път в историята си осминафинал (след 2:2 с Южна Африка, загуба от Испания с 1:3 и победа със същия резултат над Словения), но отново губи срещата в последните минути – този път от бъдещия вицишампион Германия с гол в 88-ата минута. На СП 2006 парагвайците не успяват да прескочат груповата фаза след две загуби с по 0:1 срещу Швеция и Англия и победа с 2:0 над Тринидад и Тобаго.

След 2006 година

След оттеглянето на играчи като Чилаверт, Гамара, Аяла, Арсе и др., бъдещето на отбора се гради около новото поколение футболисти, някои от които печелят сребърните медали на Олимпиадата в Атина през 2004 г. Звездите на сегашния отбор са Роке Санта Крус, Нелсон Валдес, Хулио Дос Сантос, Хосе Монтиел и Оскар Кардосо.

Представяне на големите форуми Световни първенства ГодинаКласиранеМач.Поб.*Рав.**Заг.*Вк. г.***Доп. г.*** 1930Групова фаза210113 1934не участва------ 1938не участва------ 1950Групова фаза201124 1954не се класира------ 1958Групова фаза3111912 1962не се класира------ 1966не се класира------ 1970не се класира------ 1974не се класира------ 1978не се класира------ 1982не се класира------ 19861/8 финал412146 1990не се класира------ 1994не се класира------ 19981/8 финал412132 20021/8 финал411267 2006Групова фаза310222 20101/8 финал513132 2014не се класира------ 2018не се класира------ 2022не се класира------ 20261/8 финал512236 2030–––------ 2034–––------Общо9/2332812123344 * Включени са мачовете, определили победител след продължения ** Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи *** Не са включени голове при изпълнението на дузпи

Участия на Копа Америка ГодинаКласиранеМач.Поб.*Рав.**Заг.*Вк. г.***Доп. г.*** 1916не участва------ 1917не участва------ 1919не участва------ 1920не участва------ 19211/2 финал310227 1922Финал****542153 19231/2 финал310246 19241/2 финал311144 19251/2 финал4004413 19261/2 финал4103820 1927отказва се------ 1929Финал320194 1935отказва се------ 19371/2 финал5203816 19391/2 финал420298 1941отказва се------ 19421/2 финал62221110 1945отказва се------ 19461/2 финал521288 1947Финал75111611 1949Финал7601216 1953Шампион*****7421148 19551/4 финал5113714 19561/4 финал502338 1957отказва се------ 19591/2 финал63031212 19591/4 финал4013611 1963Финал6411137 19671/2 финал5203913 Без домакин 1975Групова фаза******411255 Без домакин 1979Шампион*******9441137 Без домакин 19831/2 финал********202011 1987Групова фаза201103 19891/2 финал7313910 1991Групова фаза420278 19931/4 финал411227 19951/4 финал421165 19971/4 финал411225 19991/4 финал422061 2001Групова фаза302146 20041/4 финал421155 20071/4 финал420288 20111/2 финал605158 20151/2 финал6132612 2016Групова фаза301213 20191/4 финал403134 20211/4 финал521286 2024Групова фаза300338Общо39/47180644373267311

* Включени са мачовете, определили победител след продължения ** Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи *** Не са включени голове при изпълнението на дузпи **** Уругвай, Бразилия и Парагвай завършват с еднакви показатели, но допълнителен мач за определяне на шампиона играят само Бразилия и Парагвай, защото Уругвай се оттегля поради лошото съдийство. ***** Парагвай и Бразилия завършват с еднакъв брой точки и играят допълнителен мач за определяне на шампиона. ****** Първенствата през 1975, 1979 и 1983 г. не се провеждат в една страна домакин, а на разменено гостуване. ******* На финала Парагвай и Чили си разменят по една победа и играят трети мач на неутрален терен, който завършва 0:0 след продължения и затова Парагвай е обявен за шампион по правилото за общ резултат. ******** Парагвай получава правото като действащ шампион да се включи направо в полуфиналите.

Почетни листи До 12 юни 2018

Участия #ИмеПериодМачаГола1Пауло да Силва2000 – 201715032Хусто Виляр1999 – 201812003Роке Санта Крус1999 – 2016112324Карлос Гамара1993 – 2006110125Кристиан Риверос2005 –101166Денис Каниса1996 – 201010017Роберто Акуня1993 – 201110058Селсо Аяла1993 – 20038569Хосе Кардосо1991 – 2006822510Карлос Бонет2002 – 2013801

Голмайстори #ИмеПериодГолаМачаГола %1Роке Санта Крус1999 – 2016321120.282Хосе Кардосо1991 – 200625820.303Кристиан Риверос2005 –161010.164Сатурнино Аруа1969 – 198013260.505Хулио Сезар Ромеро1979 – 198613320.406Нелсон Валдес2004 –13770.177Герардо Ривас1921 – 192612320.378Карлос Гамара1993 – 2006121100.109Роберто Габаняс1981 – 199311280.3910Мигел Анхел Бенитес1996 – 199911290.38

Актуален състав Списък на футболистите, получили повиквателни за мачове през 2008 г.