Света Марина (, Агия Марина) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия) на област Централна Македония.
География Селото е разположено на 40 m надморска височина, на 10 km северно от демовия център Бер (Верия), на 13 km югоизточно от Негуш (Науса) и на 2 източно от село Янчища (Агиос Георгиос).
История В Османската империя
Църквата „Света Марина“ в Старото село е от 1700 година.
В XIX век Света Марина е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ая Марина (Aya Marina), Берска епархия, живеят 150 гърци, а в Агми (Aghmi), също Берска епархия – 100 гърци.
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 185 българи християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света Марина има 248 българи патриаршисти гъркомани.
Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:
След това през март гръцка чета напада Света Марина, но е отблъсната от селската милиция на ВМОРО като дава 5 убити.
Според отчет на Солунската българска митрополия в 1908/1909 година в Света Марина работи българско училище с учители Елисавета Коронова от Воден, Васил Иванов от Воден и Мане Юруков от Щип.
В Гърция В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Света Марина остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 104 мъже и 104 жени.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Ая Марина като българско село на българо-гръцката езикова граница:
В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Света Марина като село обитавано от „30 семейства славофони“.Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927 Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Марена има 30 къщи славяни християни.
В селото след 1923 година са заселени гърци бежанци. 1928 година Света Марина е смесено (местно-бежанско) селище със 72 бежански семейства и 237 жители бежанци.
В 1936 година е построена нова църква наречена „Света Марина“, а в 2000 година още една.
Селото е сравнително богато, тъй като землището му се напоява и е плодородно. Основни продукти са овошки – праскови, круши, както и памук, захарно цвекло и други.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Света Марина на 31 декември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Потистика Κραστίσκα Кратистос Κράτιστοςместност на ЮЗ от Света Марина Долци Ντόλτσι Гликонери Γλυκονέρι Лянго Λιάνγγο Лянорема Λιανόρεμα река Бело Каравели Μπελλο Καραβέλη Муропули Μουροπούλι
Личности Родени в Света Марина Георги Толев (Γεώργιος Τόλια, Георгиос Толя), гръцки андартски деец, четник на Телос Агапинос, учалствал в последното му сражение Емануил Тителев (Εμμανουήλ Τιτέλης, Емануил Тителис), гръцки андартски деец, четник и секретар при Георги Сидер между 1904 и 1906 година, арестуван е и лежи 2 години в затвор в Солун
Бележки
Категория:Села в дем Бер