Беноцо Гоцоли (), псевдоним на Беноцо ди Лезе ди Сандро (), е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от средата на Куатроченто, представител на Флорентинската школа.
Биография и ранно творчество Роден е на ул „дел Фиоре“ в квартал Санто Спирито във Флоренция, вероятно през 1420 или 1421 г. Баща му е флорентински шивач. Той го изпраща да чиракува в студиото на художник не по-рано от 1435 г. Гоцоли демонстрира умения в писането, видими в подписаните документи и многото надписи на картините му, написани с букви в древен стил и на правилен латински.
Беноцо е ученик на Фра Анджелико или учи в студиото на миниатюриста Дзаноби. Със Строци, най-добрият ученик на Фра Анджелико, работи в манастира „Сан Марко“. Има теория, че работи при Бичи ди Лоренцо – художник, който притежава едно от най-активните студия във Флоренция и е член на братството на Света Аниеса в манастира Кармине заедно със сина му Нери, съвременник на Беноцо.
Джорджо Вазари през 1568 г. в книгата си Vite de' più eccellenti architetti, pittori, et scultori italiani описва Беноцо като „много изобретателен и много продуктивен в рисуването на животни, перспективи, пейзажи и орнаменти“.
Хронология и творби Маниерът на Гоцоли, макар и ренесансов, е свързан с Късната готика и е повлиян най-вече от Фра Анджелико.
1439 – 1449 г. През октомври 1439 г. Беноцо участва в създаването на красив погребален покров (платното, използвано за тържествената церемония с ковчега). Документи от този период показват, че Беноцо е един от художниците, записан в средновековните дружества, които организират икономически дейности.
Развитието и личният стил на Беноцо са документирани от ранните му независими творби като „Мадоната с Младенеца и ангели“ в Националната галерия в Лондон. Тази творба включва брокатени тъкани, които разкриват една от специфичните му дарби, а именно съвършено рисуване върху платове с рисунки, които изглеждат като истински.
Между 1439 – 1440 имежду 1443 – 1444 г., ръководен от Фра Анджелико, Гоцоли участва в изписването на фреските в манастира „Сан Марко“ във Флоренция. На Богоявление през 1443 г. папа Евгений IV лично освещава църквата „Сан Марко“ и по време на престоя си в града има възможността да разгледа творбите на двамата художници. В резултат на това той им възлага най-важната и най-престижна работа, която може да се възложи на художник по онова време: Капела „Маджоре“ във Ватикана. Тези фрески не са съхранени.
След като завършва работата, Беноцо, заедно с Лоренцо Гиберти, работи по втората врата на Флорентинския баптистерий, позната като „Врати на Рая“. Договорът между двамата художници е от 1 март 1444 г., а заплащането на Беноцо е солидно през първата година и още по-голямо през следващите две (сътрудничеството им приключва през 1447 г.). По време на тази поръчка Беноцо има възможност да усъвършенства уменията си за изобразяване на перспективата. Поради стилистични прилики с други негови картини няколко от сцените на „Врати на Рая“ се приписват на него, особено в последните два панела, изобразяващи „Истории за Саул и Давид“ и „Сватбата на Савската царица с цар Соломон“.Дзуфи, Стефано – „Возрождение XV век:Куатроченто“, изд. „Омега“ 2008, стр.292 – 293
Работа с Фра Анжелико През 1447 г. Беноцо е в Рим с Фра Анджелико. През 1448 г. е негов асистент и двамата работят заедно в Рим и Орвието. Във Ватикана те изписват капелата на папа Николай V. Те също така работят и върху цикъл фрески в Катедралата на Орвието, като изписват купола на Капела ди Сан Брицио, изобразявайки Хор от пророци и Христос, обграден от ангели. Допълнително доказателство за това са документите, сочещи Беноцо Гоцоли за сътрудник на Фра Анджелико, въпреки че заплащането му е много по-високо от това на другите негови асистенти. Другите два купола остават недовършени и въпреки че Беноцо предлага да ги довърши сам, преговорите не стигат до успешен завършек, вероятно заради политическите проблеми на града. Работата е завършена около 50 години по-късно от Лука Синьорели (1499 – 1502).
Двамата художници се завръщат в Рим, за да изрисуват Капела „Николина“ във Ватикана, посветена на Светците мъченици Стефан и Лаврентий. Съдейки по документираните плащания, можем да се предположи, че неговата роля в тази творба е значителна. Престоят на Гоцоли в Рим му дава възможност за професионално и културно развитие и го запознава с вдъхновяващата и стимулираща среда в Рим, където по това време едновременно съществуват модели от Късната античност и нови „модерни“ произведения на изкуството. В града пребивават художници и архитекти, за да правят нови паметници, достойни за столицата на християнския свят по молба на папа Николай V, поддръжник на новия ренесансов дух и на класическите науки.
Други самостоятелни творби Съхранена е картина върху коприна, създадена от Беноцо за базиликата Санта Мария Сопра Минерва в Рим, изобразяваща Мадоната с Младенеца върху коприна. Нарисувана е според средновековната иконография, но някои детайли като висящата пелерина на девата правят творбата изненадващо модерна.Учените признават и приноса на Беноцо за панелите, които украсяват вратите на шкаф, известен като Сребърният шкаф, изрисуван от Фра Анджелико за малкия параклис на базиликата „Сантисима Анунциата“ във Флоренция по молба на Пиеро де Медичи. Установено е, че панелите са създадени преди 1453 г., когато Фра Анджелико отново е извикан в Рим. Затова е вероятно Беноцо да е взел участие в тази творба по време на кратко пътуване до Флоренция, преди да замине за град Монтефалко в района на Умбрия, където е между 1450 и 1452 г. В някои от творбите му от този период, както отбелязва Анна Падоа Рицо – прочут авторитет по Беноцо, той използва определени стилистични мотиви, които изпробва в работата по Сребърния шкаф и това подсказва, че той е във Флоренция преди 1450 г.
Беноцо прави фрески във Фолиньо и Нарни. Някои фрагменти от творбите се съхраняват в двореца Тринчи, а панелът, изобразяващ Благовещение, се намира в Кмеството на Нарни.
Фрески в църквата „Сан Фортунато“ в Монтефалко През 1450 – 1452 г. Гоцоли работи по фреските в църквата „Сан Фортунато“ в Монтефалко. Представени са 25 епизода от живота на свети Франциск.
През 1450 г. спечелва доверието и възхищението на папа Николай V, пазител на реформираните францисканци на Свети Фортунат в Монтефалко в район Умбрия, и получава важна задача да направи фреските на реновирания францискански манастир „Свети Фортунат“. Беноцо изрисува фреската Мадоната с Младенеца на трон заедно с ангели-музиканти (от която днес са запазени фрагменти) и също в тази църква фреската Свети Фортунат на трон, заобиколен от ангели (която е в лошо състояние). Той рисува и Мадоната с колана на красивия олтар, както и Богородица и Младенеца със св. Франциск и св. Бернардин на люнета над входната врата на църквата. Творбите в манастира „Свети Фортунат“ са последвани от творби в по-голямата църква, посветена на Свети Франциск, построена от монасите в град Монтефалко.
Тази престижна задача дава възможност на Беноцо да демонстрира таланта си като художник. Фреските, изобразяващи „Историите на светеца“ вероятно са нарисувани за кратко време. Надпис с букви в древен стил сочат, че Беноцо е художникът, а годината на изпълнение е 1452. За да нарисува тази творба и многото други, които рисува в Монтефалко през трите години, които прекарва там, Беноцо моли за помощ своите колеги, както е бил обичаят в студията на художниците. В същата църква той прави фреската на параклиса, посветен на Св. Йероним, в която сцени от живота на светеца са изобразени заедно с техниката тромп лой. Наистина Беноцо използва илюзионистки техники, за да изрисува панел с илюстровано стъпало на олтар, обградено от издълбана дървена и позлатена рамка. Този метод често се появява в работата на художника и създава изискани тром лой ефекти, където използва фреските, за да имитира рисунки върху панел.
Той използва истински рисунки върху панел за Мадоната с Младенеца и св. Франциск и св. Бернар и поръчителя Фра Якопо и красивия панел (сега в Националната художествена галерия във Вашингтон), изобразяващ Св. Урсула с два ангела, придържащи завеси, и дарител. През трите си години в Монтефалко Беноцо си изгражда репутация сред местните художници и клиенти. Всъщност той добива такава слава сред клиентите, че е ангажиран да „реставрира“ древен образ на Св. Клара от Монтефалко, изрисуван в посветения на нея августинския манастир.
През 1453 г., отново благодарение не папа Николай V, той е извикан във Витербо, за да направи цикъл фрески в кларисинския манастир „Санта Роза“. Фреските ги няма, но някои фрески, които се смятат за такива от школата на Гоцоли, все още могат да бъдат видени в молитвения дом в манастира на Практикуващите минорити на Монте Калварио на о-в Бизентина в езерото Болсена.
След като приключва работа там, Беноцо се връща в Рим, където междувременно Фра Анджелико се е върнал, за да работи върху последните си творби. Фра Анджелико умира на 18 февруари 1455 г.
В Рим Беноцо се радва на уважението и покровителството на папата и получава нови задачи, включително изрисуването на най-важния параклис на аристократично семейство в Базиликата „Санта Мария ин Чели“. След като се утвърждава сред клиентите си като наследник на Фра Анджелико, той е извикан да изрисува олтара в молитвения дом в църквата „Сан Джироламо“ в град Перуджа, където са настанявани чуждестранните студенти в Университета на Перуджа, основан от епископ Гуидалоти през 1427 г. Олтарът, известен като „Sapienza nuova“ (кръстен на университета, за който е създаден), сега се помещава в Националната галерия на Умбрия заедно с този, който е изрисуван от Фра Анджелико за същия клиент.
Друга творба от този период е рисунката на панела в Колегиалната църква в Сермонета. Скоро след това художникът решава да се завърне в родния си град Флоренция, където да се установи като наследник и приемник на Фра Анджелико.
Мадоната с Младенеца и девет ангела Мадоната с Младенеца и девет ангела (Художествен институт на Детройт), Колоната с фрески на трима светци в позлатени панели (в галерия на Академията във Флоренция) и Олтарът за Братството на очищението във Флоренция, което се помещава първоначално в някои от залите на манастира „Сан Марко“. В договора за тези творби клиентите искат художникът да използва същия стил като този на олтара, изрисуван от Фра Анджелико за църквата на манастира. Олтарът на Беноцо, който сега се съхранява в Националната галерия в Лондон, е украсен с панели на стъпалата, които сега са в различни музеи по света.
Художникът получава и друга задача за престижна творба от богатото семейство Алесандри, които искат той да „подобри“ полиптих от 14 век на Липо ди Бенивиени в църквата „Сан Пиетро Маджоре“, тоест да модернизира древната картина според тогавашните вкусове. От частта на Беноцо в тази работа оцеляват четирите малки панела на стълбите на олтара, които илюстрират Житията на светци, изобразени на основния панел, и които се съхраняват в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк.„музей Метрополитен“ (Великие музеи мира №5)_2011, изд „Директ Медиа“ -96с
Музей „Сан Марко“, Флоренция Други негови творби от този период включват стъпала към олтар, съхранявани в музей „Сан Марко“ във Флоренция, които сигурно са част от все още неидентифициран олтар. Гоцоли рисува и Свети Себастиан, както и „Разпятие“, което сега се съхранява в Градския музей на Флоренция.
Капела на влъхвите, 1459 г.