Възмен

Въ̀змен или Вѐзмен (срещат се и формите Въ̀зем, Вѐзем и В̀ъзме, Вѐзме, , Ексохи, до 1927 година Βέσμη, Весми) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.

География Селото е разположено на 610 m надморска височина на българо-гръцката граница, на 9 km северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в Белотинска котловина между планините Стъргач и Бесленския рид.

В близост до селото се намира граничен контролно-пропускателен пункт с България Ексохи – Илинден.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името на селото е сравнимо по структура и значение с руското Вязма, произхождащо от речното име Вязьмень от вязкий, „тиняв“, „блатист“, „лепкав“, „жилав“, тоест тинеста река, което е от вязать от старобългарското . Формите с ъ са резултат от среднобългарско смесване на носовките в местния говор.

В Османската империя Край главното шосе от Гоце Делчев за Драма, източно от Възем има развалини на стара крепост, наречена Сропаль.

През XIX век село Възмен е селище със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Везме са българи и турци. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1866 година.

В землщето на селото има много топоними, свързани с традиционния за Мървашко железодобив, който обаче е прекратен отдавна.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Везем (Vezem) е посочено като село със 125 домакинства със 130 жители мюсюлмани и 220 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Везме като село с 65 български и 61 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

До 1912 година Възмен е седалище на мюдюрин. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Възем брои общо 1287 души, от които 750 българи-християни, 522 турци и 15 власи. Според гръцката статистика, през 1913 година във Възем (Βέσμη, Весми) живеят 1004 души.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Възем има 584 българи екзархисти, 42 власи и 18 цигани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Възмен:

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Възем са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1925 година, след Търлиския инцидент по-голямата част от населението му се изселва в България – официално 507 души, и на тяхно място са настанени гърци бежанци – 170 семейства с 617 бежанци. Към 1928 година Възем е смесено местно-бежанско село със 147 семейства и 508 души бежанци. Според други данни 117 от жителите са българи.

През 1926 година 20 семейства от Възмен се заселват в пловдивското село Дудене (днес Черничево). През 1943 година, след като в 1941 година България започва да администрира района на Възмен, всичките 20 семейства се връщат в родното си село, но през септември 1944 с оттеглянето на българските войски от Беломорието тези преселници отново се установяват в Черничево, където потомците им живеят.

След Втората световна война населението масово се изселва към големите градове.

Населението произвежда тютюн, жито, картофи и други замеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.

В 1997 година Възменската джамия е обявена за паметник на културата.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Възмен на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Стъргач Στραγκὰτς Перивлептон Περίβλεπτον връх в Стъргач (1270 m) ЮЗ от Възмен Коджа Гюриен Κοτζᾶ Γκιουργιὲν Халкиди Χαλκίδη местност З от Възмен Керван чаир Κερβὰν Τσαΐρ Хлоротопос Χλωρότοπος местност И от Възмен Кара кютук Καρὰ Κουτούκ Орион Όριον Кара баир Καρὰ Μπαΐρ Петра Πέτρα

Личности Родени във Възмен Антон Тодоров Божиков (Андон), Първа рота на Петнадесета щипска дружина Атанас С. Любевковски (Либяховски), Първа рота на Петнадесета щипска дружина Георги Попгеоргиев (1888/1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година Димитър Вангелов, български опълченец, V опълченска дружина Илия Н. Кабаков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина Илия Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Никола Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина Павел Ил. Ташков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина Параско Атанасов (1864/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина Петко Иванов (1886/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина Петко Тодоров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина Стоян Ст. Танев (1886/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина Трифон К. Танов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина Яни Стоев (Янчо, 1893/1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина

Бележки

Категория:Села в дем Неврокоп Категория:ГКПП на Гърция