Добри Харалампиев Зарафов е български писател, известен под псевдонима Добри Немиров.

Биография Роден е на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството му се установява в Русе. Впоследствие Русе е отбелязван като родно място на писателя от неговите биографи.

През 1902 година започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. Публикува в сп. „Учителска мисъл“ (1903 г.) и „Народен живот“ (1904 г.). След преместването си в София (1905 г.) сътрудничи на сп. „Демократически преглед“, „Из нов път“, „Българска сбирка“, „Съвременна илюстрация“, „Листопад“, „Везни“, „Хиперион“ и др.Речник на българската литература, т. 2, с. 438 – 439, С. Издателство на БАН, 1977. През 1912 г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“, вследствие на което издава книги с военни разкази – „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната. Запазени са сведения от 1923 г., че пътува и конферира из страната.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 2

Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на почвата на културата. „Моята мисия е да извърша нещо за взаимното опознаване на между румънския и българския народ е мисия, продиктувана от въпиющата нужда да се разчисти пътят към доброто и светлото. Аз не съм политик и не съм свикнал да се ползвам от средствата на политиката, но аз съм човек и знам колко ценни са добродетелите и честния и самоотвержен културоносител“. В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на 1930 г. той посещава Добрич, Балчик, Каварна и Кюстенджа и изнася беседи на теми, чийто общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена Добруджа.

Работи като библиотекар в Българско книжовно дружество до 1918 г. и Министерство на благоустройството.

Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 1 юли 2026 г. като от 1929 г. е член на Управителния съвет, а в периода 1937 – 1940 е и председател на организацията.

След освобождението на Южна Добруджа през 1940 г., писателят посещава родното си място на 3 ноември 1941 г. и възкликва „Ах, Тутракан, Тутракан! Да имах тайнствената власт на чудодеец, ще замахна с ръка и ще те преобразя, както аз те желая. О, ти ще получиш онова сияние, което ти отреждат и животът и историята.“ На пристанището той е посрещнат от кмета на града Петър Друмев и от хиляди тутраканци с цветя. Същия ден Добри Немиров е провъзгласен за почетен гражданин на Тутракан:

След посещението на родния си град Немиров за втори път посещава добруджанските градове Силистра, Добрич, Каварна и Балчик. Новите впечатления и преживявания на писателя в освободена Добруджа намират израз във вълнуващо написаните пътеписни разкази от цикъла „След свободата“, които заедно с тези от първото му посещение в 1930 г. биват издадени под надслов „По равната земя. Из Добруджа“ (1942 г.). Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедия на Добруджанския край.

Негови синове са публицистът и дипломат Емил Немиров и оперният режисьор Евгени Немиров.

Писателят умира на 30 септември 1945 г. в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 464 – 465.

Памет На Добри Немиров е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().

Личният му архив се съхранява във фонд 90К в Централния държавен архив. Той се състои от 144 архивни единици от периода 1885 – 1970 г.

Библиография Разкази. 1912 Певец. Спомени за Тасо. 1915 Разкази на редника. 1917 Другият. Роман 1918 (1920) Кошмар. Повест. 1919 Най-добрият лекар. Двамата Петьовци. Загубени. Царят на младостта. Пиеси за деца. 1919 Бедният Лука. Повест. 1923 (1927, 2006, филмирана през 1979 г.) Дело №9. Роман, 1925, филмиран през 1985 г. със заглавие Горски хора Братя. Роман (1927) Първи бразди. Роман (1929) Тъмни души. Драма. (1930) През огъня. Роман. 1931 Човекът, който беше нищо. Повест. 1932 (в том 6 на Книга на книгите на изд. „Задруга“) Когато бях малък. Разкази. Кн. I. 1934 (1942, 1945, 1946) Когато бях малък. Разкази. Кн. II. 1936 (1947) Когато бях малък. Разкази. Кн. III. 1939 (1943) Майко. Разкази. 1935 Възелът. Драма. 1937 Ангелогласният. Исторически роман за Йоан Кукузел. 1938 (1981) Отвсякъде. Разкази. 1939 И вечна да е! Из Македония. Пътеписи. 1942 По равната земя. Из Добруджа. 1942 Дунавът. Разкази. 1943 Урок по български език. 1943 Избрани произведения. 1960 (1982) Когато бях малък. Избрани разкази за деца. 1955 (1973, 1977, 1989) Братя. Бедният Лука. Разкази. 1982 Великият чичо. 2001 От Любен Каравелов до Стефан Гечев. 2002 Детски цветослов. 2012 Българската литература и войните (1912 – 1918). 2013

Книги за Добри Немиров „Скици на живите“, 1934 „Добри Немиров. Спомени от един свидетел на неговия живот“ от Емил Немиров (1986) „Скъпи неща“, 2000

Източници

Външни препратки

Категория:Български писатели Категория:Български масони Категория:Добруджански българи Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Почетни граждани на Тутракан Категория:Родени в Тутракан Категория:Починали в София