Самар (, Самари, катаревуса: Σαμάριον, Самарион, до 1926 година Σαμάρ, Самар) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 5 километра североизточно от град Воден (Едеса) на 300 m надморска височина.
История В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година е отбелязано, че село Самар има 30 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Самар (Samar) е посочено като село във Воденска каза с 31 къщи и 173 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Самаръ живеят 244 жители българи.
След Илинденското въстание, през юни 1904 година Самар минава под върховенството на Българската екзархия. Три месеца по-къно двама суварии (конни стражари) и един свещеник от гръцката митрополия затварят църквата в селото. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самар (Samar) има 160 българи екзархисти. Към края на 1908 година църквата в селото продължава да е затворена.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Самар остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Самар има 20 къщи славяни християни.
В 1920-те години в селото са заселени 24 гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Самари. В 1928 година Самар е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 души бежанци. В 1940 година от 177 жители, 33 са бежанци, а останалите местни.
Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция и през зимата на 1947 година жителите му са преселени в Църковяни. След нормализацията на положението обаче се завръщат в Самар.
Бележки
Категория:Села в дем Воден