Корнишо̀р (, Кромни, до 1926 година Κορνισόρ, Корнисор или Κορνισιόρ, Корнисьор) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

География Селото е разположено на 580 m надморска височина в южните склонове на планината Паяк (Пайко) на 13 km северно от град Енидже Вардар (Яница). Разположено е на река Грамада.

През 1909 година по повод на разположението на селото кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише:

История В Османската империя През 1632 година Корнишор е отбелязано в турски дефтер като село с 64 християнски семейства.Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95

В началото на XX век Корнишор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корнисис (Kornissis), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Корнишоръ брои 400 жители българи и 80 цигани. Корнишор е показано и във Воденска каза като село със 700 жители българи.

На Илинден 1903 година в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, 1995, Бургас. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. Заради отстояването на българщината селото е известно като „Малката България“.

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корнишор има 432 българи екзархисти.

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

В 1909 година в района на селото действа гръцката чета на Митре Никола Чера и Иван Богдан.Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Корнишор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната в селото влиза взвод български войници, изтласкан по-късно от гръцки части. Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война, а българските училище и църква се затварят. В края на Първата световна война през 1918 година българите Петър Петляков, Христо Коняров и Стоян Богданов са обесени, а Тодор Линов е пребит до смърт за подпомагане на българската войска. На заточение на Крит са изпратени осъдените Ташо Камшиков, Фотьо Ристаков, Григор Милошев, Иван Костараков и Петър Фустанов. По време на Гръцко-турската война (1919-1922) момчета от селото са мобилизирани насила в гръцката армия.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Корнишор има 100 къщи славяни християни.

След 1924 година между 30 и 50 души или 3-4 семейства напускат селото и се заселват в Горни Воден, Станимашко. Според Тодор Симовски изселилите се в България са 260 души. В селото са заселени няколко бежански семейства, които поради неплодородното землище и средата скоро напускат селото.

В 1928 година Корнишор е прекръстено на Кромни. По време на Гражданската война в Корнишор е разположен щабът на ДАГ. Селото е силно пострадало след войната. В 1968 година повечето му жители се изселват в съседното Ново Въдрища (Неос Милотопос).

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват всичките му жители в полските села. След нормализирането на обстановката, жителите на Корнишор се завръща. В началото на 70-те години жителите на селото заедно с тези на съседното Радомир отново са принудени да се изселят във Въдрища (Милотопос).

Корнишор е обявено за архитектурен резерват и постепенно се съживява като туристическа атракция. Църквата е посветена на Свети Николай.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Корнишор на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Въртоп Βερτόπι Канони Κανόνιвръх на Ю от Корнишор (659,4 m) Върбата Βάρμπατα Ития Ιτιάрека на Ю от Корнишор Кумарката Κουμάρκατα Кунупи Κουνούπιвъзвишение на ЮИ от Корнишор (327 m) Крастата Κράστατα Касидиярис Κασιδιάρηςвъзвишение на ЮИ от Корнишор (455 m) Обор Όμπδρ Клиста Κλειστάрека на ЮЗ от Корнишор Три бари Τρεις Μπάρες Трикорфо Τρίκορφοвръх на ЮЗ от Корнишор Валицумба Βαλιτσούμπα Врохотопос Βροχότοποςместност на ЮИ от Корношор, по левия бряг на Грамада Глава Вода Γκλάβα Βόδα Кефалари Κεφαλάριместност и възвишение на ЮИ от Корнишор (496 m) Нука Νούκα Никола Νικόλαместност на И от Корношор Грокоща Γροκώστα Коста Κώσταвръх на СИ от Корнишор Лапарци Λαπαρτόϊ Фагомата Φαγώματαвръх на ЮЗ от Корнишор (993,8 m) Пръскачово Πρασκάτσουβα Рандисмени Ραντισμένηвръх на ЮЗ от Корнишор (1322 m) Гуспудар Γουσπουδάρ Никокирис Νοικοκύρηςрека на СЗ от Корнишор Гробове Γροτόπι Тафи Τάφοιвръх на С от Корнишор (1812 m) Кукала Κουκάλα Кукос Κούκος река на СИ от Корнишор, ляв приток на Грамада Чуките Τσουκϊτι Ипсомата Ύψώματαвръх на СИ от Корнишор Корени Κορίνη Ризес Ρίζεςвръх на С от Корнишор Метеризи Μετερίζι Паратиритирион Παρατηρητήριονвръх на СЗ от Корнишор (1597,9 m) Касарини Κασαρίνη Рахула Ραχούλαвръх на СЗ от Корнишор (1308 m) Питар Βιταρος Лулуди Λουλούδιвръх на СЗ от Корнишор Комшово Κόμψοβα Гитонико Γειτονικό Киркова нива Κίρκοβα Νέβα Хорафи ту Кирку Χωράφι του Κίρκουвръх на С от Корнишор (1269 m) Варалиас Βαραλιάς Варелас Βαρέλαςрека на С от Корнишор, приток на Грамада Варница Βάρνιτσα Камини Καμίνιвръх на С от Корнишор Поглед Πόγλιτ Агнадема Άγνάντεμαвръх на СИ от Корнишор (1408 m) Горица Καρίτα Дасаки Δασάκι Фиаданисърпа Φιαντενισάρπα Фани Φανήгора на С от Корнишор Мер Μέρ Коприя Κοπριάвръх на С от Корнишор Бела Лунга Μπέλα Λούγκα Фенгари Φεγγάριвръх на С от Корнишор (1112 m) Дубарляна Ντουμπαρλιάνα Ана Άνναвръх на С от Корнишор (1503 m)

Личности Родени в Корнишор Атанас Златев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров Атанас Иванов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО Атанас Танурев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 Григор Фустанов (? – 1928), революционер от ВМРО Димитър Митренчев (Δημήτριος Μητρέντσης), гръцки андартски деец, четник Илия Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30 Мане Камчиков (Εμμανουήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос (1906-1908) и Даутис (1908-1909) Йоан Богданов (Ιωάννης Μποντάνης ή Μπογδάνης), гръцки андартски деец, четник Костадин Георгиев (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота Костадин Контев, български революционер от ВМОРО Мара Петлякова (1912 – 1944), българска комунистическа партизанка Михаил Камшиков (Μιχαήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос и Даутис Нацо П. Делов (Дельов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО Никола Хр. Петляков, български комунист Христо Зинов (Зината, 1894 – 1977), войвода на чета и деец на ВМРО

Починали в Корнишор Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на СНОФ Кръстьо Асенов (1877-1903), български революционер

Бележки

Категория:Села в дем Пела Категория:Паяк