С названието ботевградски говор или орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле, Той е част от северозападните говори на България. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния пирдопски говор.
Фонетични особености Гласната a или у вместо стб. , , без оглед на ударението: пат, маш, плèтем, плетàт, чèтем, четàт; даш (дъжд), бàчва, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн, рука (ръка), сум (съм) угал (ъгъл) . В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: водà, воз вирà, восèдна, возглàве. Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха) цр̥но (черно), цр̥вено (червено). Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам). Липса на йотация, т.е. на съгласна й между две гласни: пèем (пея), копàем, пѝем, вѝем, пèат (пеят).
Морфологични особености Членна форма -а за мъжки род: крака, гр̥ба, носа, човèка; кòня, пàк’я, злѝя. Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèтем, смèем се, òдим. Частица за бъдеще време ще за 1 лице и че останалите лица (че вѝдим, че чèтем; че вѝдим, че четем, че ти кажем), която може да се свързва и със съюза да: че да видиме, че да видат, вàзе че да e мàчно. Лично местоимение за 3 лице той, тя, то, те, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и он е като нѝх, они нѝх са питàли. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор.
Категория:Северозападни говори говор