La donna è mobile (ит.) е сред най-прочутите и често изпълнявани оперни арии на света – песента на Херцога на Мантуа (тенор) в третото, последно действие на Вердиевата „Риголето“ (1851).
В превод заглавието означава „Жената е изменчива/вятърничава/непостоянна“, а текстът на либретиста Франческо Мария Пиаве гласи приблизително следното: „Лекоподвижна, като перце на вятъра, е жената – така сменя тона и разположението си. Всяко мило личице, все едно дали плаче или се смее, е лъжовно. Зле свършва онзи, който разчита на жената, който непредпазливо ѝ доверява сърцето си. Но пък онзи, който не се опива с любов от нейната гръд, никога не се чувства напълно щастлив.“
Либрето Оригинален текст на италиански Примерен превод на българскиLa donna è mobile Qual piuma al vento, Muta d'accento – e di pensiero. Sempre un amabile, Leggiadro viso, In pianto o in riso, – è menzognero.
Припев La donna è mobil qual piuma al vento Muta d'accento e di pensier! e di pensier! e di pensier!
È sempre misero Chi a lei s'affida, Chi le confida – mal cauto il cuore! Pur mai non sentesi Felice appieno Chi su quel seno – non liba amore!
Припев La donna è mobil qual piuma al vento, Muta d'accento e di pensier! e di pensier! e di pensier! Жената е изменчива Като перце по вятъра, Лесно мени туй що е на езика, и на ума ѝ. Винаги обичлива, Лице красиво, През сълзи и през смях, измамна е винаги тя.
Припев Жената е изменчива Като перце по вятъра, Лесно мени туй що е на езика, и на ума ѝ. И на ума! И на ума!
Винаги е нещастен Тоз, който вярва в нея, Тоз, който ѝ се доверява, о, сърце лековерно! И все пак не се чувства никога Напълно щастлив, Тоз, който от тази гръд любов не суче!
Припев Жената е изменчива Като перце по вятъра, Лесно мени туй що е на езика, и на ума ѝ. И на ума! И на ума!
Външни препратки
Категория:Арии Категория:Опера в Италия Категория:Джузепе Верди