Бигъл или бийгъл () е порода средно големи кучета. Появяват се като ловджийски кучета в Англия през първата половина на XVIII век. Те живеят около 14 – 18 години. Обонянието им е силно развито. Ушите им са дълги и кадифено меки. Бигълът е дружелюбен и обича да си играе. Тази порода произлиза от хрътките.
История Бигълът е куче, което произлиза от Великобритания. Има дълга история датираща от времето на Хенри VIII. Отглеждан за лов, бигълът става много популярен в Съединените щати, като се превръща в най-популярната порода през 1950 г. Породата е регистрирана за пръв път в АКС през 1885 г.
За бигъла казват, че бил отглеждан отделно от големите фоксхаунди за лов на зайци, който се осъществявал пеш. Той все още се използва в групи, много често организирани от институции, включително колежи и училища.
По времето на Крал Хенри VIII и Кралица Елизабет I е имало острокосмести (желязна нишка) гончета, някои от които били достатъчно малки, за да се носят в джоба на ловното яке. Размерът се увеличил през годините, но понякога се раждат по-малки екземпляри от породата, наричани „джобни бигли“.
Характеристика Общ вид Здраво, компактно куче, оставящо впечатление на аристократичност без грубост.
Важни пропорции Дължината на главата, между тила и върха на носа се разделят от стопа, толкова равно, колкото е възможно. Височината на лактите е около половината от височината при холката.
Поведение и темперамент Весело ловно куче, чиято основна дейност е да ловува, предимно зайци, проследявайки следата. Смело, много енергично, издръжливо и решително. Бдително, интелигентно и умерено темпераментно. Дружелюбно и внимателно, без да показва агресия или страх.
Стандарт на породата Глава: Задоволително дълга, мощна, без да бъде груба, по-елегантна при женските, ненамръщена и без гънки. Черепна област: Череп: Леко купловиден, умерено широк, с лек връх. Стоп: Добре изразен, разделящ дължината между тила и върха на носа, толкова равно, колкото е възможно. Лицева област: Носна гъба: Широка, за предпочитане черна, но по-светла пигментация е допустима при светло оцветени кучета. Широки ноздри. Муцуна: Не е чипа. Устни: Сравнително отпуснати. Челюст и зъби: Челюстите трябва да са здрави, с перфектна, симетрична и пълна ножична захапка, т.е. горните резци трябва плътно да припокриват долните и да са поставени отвесно на челюстите. Очи: Тъмнокафяви или с цвят на лешник, сравнително големи, нито хлътнали, нито изпъкнали, поставени доста отдалечено, с меко, трогателно изражение. Уши: Дълги, със заоблени върхове, стигащи почти до върха на носа, когато се издърпат напред. Ниско поставени, фини по структура и грациозно висящи плътно до бузите. Шия: Достатъчно дълга, за да позволява на кучето лесно да се навежда да души следата, леко извита, леко видима гуша. Тяло: Късо споено, но пропорционално. Горна линия: Права и равна. Поясница: Поясницата е мощна и гъвкава. Гърди: Ниски до под лактите. Ребрата са добре извити и добре разширени отзад. Корем: Без да е прекомерно прибран. Опашка: Здрава, умерено дълга, с бял връх. Високо поставена, носи се „весело“, но без извивка над гърба или наклонена напред от основата. Добре окосмена, особено в долната част. Крайници: Предни крайници: Прави и отвесни, добре поставени под тялото, с доста субстанция и заоблени кости, без заострени лапи. Плешки: Добре разлети назад, ненатоварени. Лакти: Стегнати, без да са обърнати нито навътре, нито навън. Височината до лакътя е около половината от височина при холката. Метакарпус: Къс. Предни лапи: Стегнати и твърди. Добре вложени и добре подплатени. Не са заешки тип. Къси нокти. Задни крайници: Бедра: Замускулени. Колене: Добре сгънати. Скакателни стави: Стегнати, доста ниски и паралелни една на друга. Задни лапи: Стегнати и твърди, добри стави на пръстите и здрави възглавнички. Не са заешки тип. Къси нокти. Походка и движение: С устойчива задница, стегната без индикации на клатушкане. Свободни крачки, дълъг и прав разкрач напред, без подскоци; задните крайници са двигателните. Походката не трябва да е нито стегната отзад, нито загребваща, нито плитка отпред. Козина: Косъм: Къс, гъст и водоустойчив. Цвят: Трицветно (черно, жълтокафяво и бяло); синьо, бяло и жълтокафяво; язовича окраска; заешка окраска; лимонено и бяло; червено и бяло; жълтокафяво и бяло; черно и бяло; чисто бяло; С изключение на чисто бялото, всички изброени по-горе цветове могат да бъдат на петна. Никакви други цветове не са допустими. Върхът на опашката е бял. Размери: Желателна минимална височина при холката 33 cm. Желателна максимална височина при холката 40 cm. Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен и ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето и способността му да изпълнява традиционните си работни задължения. Има и дисквалифициращи недостатъци, като агресия или прекомерен страх, както и други физически или поведенчески аномалии.
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт – 13 октомври 2010 г. Предназначение на породата – Гонче. Група 6 – Гончета, кръвоследници и сродни породи Секция 1 – Гончета Подсекция 3 – Малки гончета
Характер Жизнено, страстно малко куче, изпълнено с ентусиазъм и енергия, винаги готово за всякаква дейност, в която ще участва.
Всичко в породата създава впечатление за атлетизъм и няма по-добра гледка от група бигъли заети в преследване, техните глави ниско по следата, техните опашки устойчиво изправени нагоре, когато са концентрирани в преследването.
Игриво, с добър нрав и много общително, кучето бигъл е подходящо за хора с опит в отглеждането на кучета, защото може да са много своенравни. Кучетата от тази порода са подходящи и за семейства с деца, тъй като се разбират много добре с тях. Чувстват се добре в компанията на други кучета и обичат да преследват малки животни. Бигълът е изключително обичливо куче, което се наслаждава на времето прекарано със своето семейство. Винаги е щастлив, когато някой от семейството се прибира вкъщи, размахва опашка и го приветства с целувки.
Тренировките с последователен характер са жизненоважни за тази порода, защото в противен случай кучетата могат да станат упорити и трудно се подчиняват. Малкият бигъл обожава да дъвче, така че е препоръчително да не го оставяте сам вкъщи. Бигълът има жизнерадостен нрав и е страхотен другар. С непознати се държи резервирано, а неговата бдителност и лай го правят добро куче пазач. Това куче трудно се приучава на домашни навици. Изключително любопитен е и има навика да се отдалечава и изследва. Понякога неговото любопитство може да му докара неприятности и дори да го изложи на опасност. Обожава да копае и да се катери и би могъл да прокопае под оградата или да се изкачи по нея.
Бигълът обожава храната и се възползва от всеки удобен случай, за да си открадне нещо за ядене. Той има много голям апетит, което го прави склонен към затлъстяване.
Външен вид Съществуват две породни разновидности – гладкокосместа (с къс, гъст и фин косъм) и твърдокосместа (с остър, твърд и гъст косъм). При едната кучето достига 33 см, а при другата – 33 – 38 см. Теглото му варира между 7 и 14 кг в зависимост от височината му. Има къса, лъскава и гъста козина, която може да е бяла на цвят, жълтеникаво кафява и лимонено жълта, като най-често се среща в комбинация от черен, жълтеникаво кафяв и бял цвят. Късата, лъскава козина на бигъла не изисква особено голяма поддръжка. Бързо разресване и разтриване с влажна кърпа от време на време я поддържа в добро състояние. Необходимо е да се уверявате, че ушите му са сухи, за да избегнете инфекции. Козината му пада умерено.
Здравословни проблеми и продължителност на живота Продължителността на живот на бигъла е около 10 – 14 г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително проблеми с щитовидната жлеза, епилепсия, катаракт, глаукома, смущения в кръвообращението и др. Родителите на кучето трябва да имат CERF и OFA сертификати.
Тази порода не е особено предразположена към някакви заболявания. Освен склонността им да наддават твърде много, вие също трябва да следите за състояние, наречено синдром на Бигъл.
Това е много болезнено заболяване, причинено от възпаление на гръбначния мозък, менингите и кръвоносните съдове. За щастие, симптомите са лесни за разпознаване. Ако вашето кученце бигъл на възраст между 4 и 10 месеца изведнъж стане много спокойно или дори апатично, трябва незабавно да посетите вашия ветеринарен лекар. Състоянието може да се контролира с лекарства и при ранно лечение кучето ви трябва да се възстанови напълно без никакви дългосрочни последствия.
Цветове Така, както са разнообразни цветовите предпочитания в човешкото общество, цветовете при бигъла пораждат значителни спорове сред развъдчици, изложители и съдии. Съдиите, които не са специалисти по породата, често не знаят за широката вариативност при цветовете на бигъла и отдават своите предпочитания на традиционните „трицветни“ екземпляри. Въпреки че цветовите съдийски предпочитания във Великобритания, все още не са напълно изкоренени, те са установени в много по-голяма степен в някой европейски страни, Австралия, Нова Зеландия и САЩ.
Една от причините за казуса с цветовете е тълкуването на стандарта на породата, който гласи: „Всички познати цветове за гонче с изключение на цвят на черен дроб. Върхът на опашката е бял.“. Това означава, че няма никакви предпочитания към нито един от цветовете и техните комбинации, така също и тяхното разпределение и петнистост нямат значение, но се предпочита бял цвят на върха на опашката. С едно изключение – гончетата не може да имат неправилно оцветяване. Това изключение е цвят на черен дроб, който се счита за недопустим, тъй като често се придружава от много светли очи, или даже зелени очи с розови клепачи.
Сред признатите за гончетата цветове има три основни: черен, бял и жълтокафяв, всеки от които варира в оттенъци, даже черното и бялото. Общият брой комбинации, които може да се направят с тези 3 цвята са 14 и могат да бъдат разделени в следните групи:
Три цвята (триколор, threecolour): Състои се от цели участъци от 3 основни цвята. Трицветните гончета са били и си остават най-разпространените, поради което всички ги смятат за традиционни. Трицветна окраска с големи бели петна се описва като „припламваща“ или „брилянтна“; голяма бяла площ, с черен гръб се нарича „чепрачена“. Типично описание за това оцветяване от един съдия не специалист е „куче на петна“.
Два цвята (наричани с необичайното биколор, bicolours): Това оцветяване е много популярно във Великобритания и често притежава отлично качество. Бялото, като основен цвят, съчетано с рижо, което може да варира от бледо лимонено до наситено кестеняво.
Бяло с бледо лимонено – лимонено-бяло (lemon&whites), по-ярките оттенъци на рижото – рижо-бяло (tan&whites). Ако рижият цвят има червеникав или оранжев оттенък, то става въпрос за червено-бяло (red&whites). Черно-бялото оцветяване е допустимо, но много рядко срещано.
Един цвят: Единствения допустим цвят е белият. Рядко се среща, но към него могат да бъдат причислени кучетата с малки бледо-рижи петна, които са трудно различими от разстояние.
Пъстро: Оцветяване на гончето, при което трите основни цвята са примесени и не са разположени в цели участъци, с изключение на бялото. В зависимост от това, какъв цвят преобладава, общият оттенък се изменя, като така се появяват няколко типа пъстри оцветявания: лимонено-пъстро (lemon-pied) – доминиращ лимонен или кремав цвят, примесен с черно и бяло; заешко пъстро (hare-pied) – повече рижо, отколкото черно и бяло, като на заек; и пъстро, като язовец (badger-pied) – при което оцветяване, основен е черният цвят. Пъстрото оцветяване се среща най-рядко.