Адмирал от флота на Съветския съюз Кузнецов„Адмирал Флота Советского Союза Кузнецов“ // А – Анкетирование. – М.: Голяма руска енциклопедия, 2005. – С. 237 – 238. – (Большая российская энциклопедия: в 35 т./ гл. ред. Ю. С. Осипов; 2004 – 2017, т. 1). – ISBN 5-85270-329-X. (предходни названия според реда на присвояването им: „Съветски съюз“ (по проект), „Рига“ (при залагането), „Леонид Брежнев“ (при спускането на вода), „Тбилиси“ (при изпитанията)) е тежък авионосен крайцер (ТАВКР), единствен от този клас кораби в състава на ВМФ на Русия. Кораб от проекта 1143.5. Спуснат на вода през 1987 г. През 1991 г. е преименуван в чест на адмирала от флота Николай Кузнецов. Стрежът на втория подобен „Рига“ („Варяг“) е прекратен през 1998 г., и впоследствие той е продаден на Китай за 25 милиона щатски долара, където е достроен като самолетоносача „Ляонин“.

Предназначен е за поразяване на големи надводни цели, защита на морските съединения от нападение на вероятния противник с използването на самолетоносачи и голям брой подводни лодки; има също задачата да поддържа десантните операции.

Построен е в „Черноморския корабостроителен завод“, гр. Николаев, СССР, днес Украйна.

Разчетен е за базирането и обслужването на 28 самолета и 24 вертолета. Авиопаркът на руската палубна авиация, по брой на самолетите и вертолетите, е няколко пъти повече, отколкото са възможностите на самолетоносача по тяхното разполагане, за това съставът на авиогрупата се променя в зависимост от поставените задачи. Справочникът Military Balance 2016 указва следната достъпна към 2016 г. за самолетоносача палубна авиация: основа на авиокрилото съставляват палубните изтребители-бомбардировачи МиГ-29К и МиГ-29КУБ 26 на брой; освен това, на въоръжение има 18 единици тежки палубни изтребители-бомбардировача Су-33. В зависимост от изпълняваните задачи също може да носи противолодъчните вертолети Ка-27, ударно-десантните вертолети Ка-29 и преминаващите изпитания ударни вертолети Ка-52К. Също така самолетоносачът носи 12 пускови установки 4К-80 за тежките ракети „Гранит“.

„Адмирал Кузнецов“ се явява единственият авионосещ кораб в света, който може да се намира в Черно море, тъй като според конвенцията Монтрьо преминаването на „чисти“ самолетоносачи през проливите Босфор и Дарданели е забранен, а ТАВКР „Адмирал Кузнецов“ обладава ракетно въоръжение и на база на това се определя като „авионосен крайцер“.

Награден е с Ордена Ушаков (2018 г.).

Корабът е извън строй и се намира в ремонт от 2018 г. Процесът на ремонта се осложнява от аварии и други неудачи. През лятотот на 2023 г. като край на срока за завършване на ремонта се определя 2025 г., при това се отбелязва, че този срок може да бъде пренесен, ако възникнат проблеми по време на основния ремонт и изпитанията. Междувременно от екипажа на кораба е формиран батальонът „Фрегат“, който води бойни действия в Украйна.

История на създаването и предназначение на кораба Историята на създаването на ТАВКР „Адмирал Кузнецов“ е свързана с другите кораби, създадени по проекта 1143. Основните задачи на авионосните кораби на СССР съществено се различават от авионосните ордери на САЩ: подсигуряване на безопасността на атомните подводни ракетни крайцери със стратегическо предназначение в районите на бойното патрулиране; противовъздушна отбрана на кораба и/или групата кораби, съпровождани от него; издирването и унищожаването на подводните лодки на противника в състава на противолодъчна група; откриване, целеуказание и унищожаване на надводните сили на противника; подсигуряване на стоварването на морския десант.

По-голямата част от корабите на проекта 1143 нямат пълноценна полетна палуба за самолети, но носят, както и „Адмирал Кузнецов“, много голям брой от противолодъчните вертолети Ка-27ПЛ. Фактически корабите от проекта 1143 се явяват според основното си предназначение тежки противолодъчни вертолетоносачи, които прикриват позиционните райони на разгръщане на АРПКСН за удар по територията на САЩ от възможните атаки от страна на ПЛА от типа „Лос Анджелис“ на ВМС на САЩ.

Вертолетът Ка-27 е универсален: с негова помощ могат да се извършват десантни операции, превозвайки 16 морски пехотинеца и оказвайки им огнева поддръжка с помощта на блокове от неуправляемите ракети С-5 или С-8. Това позволява ефективно да се използва кораба и в десантни операции. Впоследствие на базата на Ка-27 е създаден Ка-29 с десантна специализация с поддръжка и по унищожаването на бронетехниката на противника с помощта на противотанковия ракетен комплекс (ПТРК) от типа „Атака“. Последващо развитие на тази концепция става съвременният ударен Ка-52К с ПТРК „Хермес“.

Обаче тясната специализация на корабите от проекта 1143 като вертолетоносачи не им позволява да изпълняват ефективното прикритие на собствените АПЛ от противолодъчните самолети Lockheed P-3 Orion с техния ескорт от изтребители на НАТО: самолетите с вертикално излитане Як-38 нямат даже собствена радиолокационна станция (РЛС). Възможностите на Як-38 да оперират с противокорабни ракети в зоната на действие на ПВО на големите съдове е малкоефективна. За това става необходимо и развитие на проекта в посока към собствена пълноценна изтребителна авиация, способна да води атаки чрез ракети с голяма далечина и имащи собствени развити РЛС, МиГ-29К и Су-33.

Сценариите, разработвани от аналитиците на ВМФ на СССР, указват, че най-вероятно е при дуел със самолетоносачите на САЩ бързо изваждане от строя на палубната авиация, както на собствената, така и тази на противника, поради близките към самолетоносачите ядрени взривове. Изпитание в хода на операцията „Кръстовища“ доказва, че ядрен взрив близо до самолетоносач не е способен да го унищожи, обаче парокапковата вълна от ядрения взрив облива палубата на самолетоносача, създавайки на нея екстремно радиоактивно заразяване, непозволяващо на полетния състав да се качи на нея. Затова проектът 1143 е разчетен на устойчивост към 30 килотонен ядрен взрив на разстояние 2000 м от кораба и използване на ПКРК „Гранит“ като основно средство за атака с оглед на това, че авиокрилото с голяма вероятност ще загуби способност да води бойни действия.

Затова според концепцията за употреба ТАВКР „Адмирал Кузнецов“ се явява средство за воденето на глобална ядрена война, за подсигуряването в първата фаза на ядрения конфликт прикритието на АПРКСН на Русия от ПЛА и противолодъчната авиация на НАТО, а във втората фаза – воденето на ракетен дуел с корабите на НАТО в условията на многобройни ядрени взривове в съседство на съдовете.

В неядрен конфликт „Адмирал Кузнецов“ може да се използва като ефективно средство за поддръжка на десантни операции.

Проектиране и построяване Корабът от проекта 1143.5 е разработен в Ленинград в Невското проектно-конструкторско бюро под ръководството на конструкторите Ю. Д. Сергеев, Л. В. Белов.

Корпусът на петия по ред тежък авионосен крайцер на ВМФ на СССР – „Рига“Първоначалното название на кораба. е заложен на стапела на Черноморския корабостроителен завод на 1 септември 1982 г.Полигон на рейде. lenta.ru. (град Николаев, Украинска ССР). Съдовото оборудване и екипировка се произвеждат в Ленинград от Пролетарския завод.

От предшествениците си корабът се различава с възможността, за първи път във флота, да осигури възможност за излитане и кацане на него на самолети от традиционната схема, модифицираните варианти на сухопътните Су-27, МиГ-29 и Су-25. За това той има увеличена полетна палуба и трамплин за излитането на самолети. Построяването, за първи път в СССР, става чрез способа за формирането на корпуса от големи блокове с маса до 1400 тона.

Още преди края на сглобяването, след смъртта на Л. И. Брежнев, на 22 ноември 1982 г. крайцерът е преименуван в негова чест. Спуснат е на вода на 4 декември 1985 г., след което продължава и неговото дострояване. Натоварването на кораба и монтажа на въоръжението (освен зоналния блок с пусковите установки на ПКРК „Гранит“), електрооборудването, авиационно-техническите средства, системите за вентилация и кондициониране на въздуха, а също оборудването на помещенията са изпълнени на вода, при дострояването на кораба при Северната крайбрежна алея.

На 11 август 1987 г. „Леонид Брежнев“ е преименуван на „Тбилиси“. На 8 юни 1989 г. започват швартовите изпитания, а на 8 септември 1989 г. – заселването на екипажа.

На 21 октомври 1989 г. недовършеният и недоокомплектован кораб е изведен в морето, за да се даде възможност на летците да проведат цикъл полетно-конструкторски изпитания на самолетите, предназначени за базиране на неговия борд. В рамките на тези изпитания са произведени първите излитания и кацания на самолети. На 1 ноември 1989 г. са проведени първите кацания върху „Тбилиси“ на МиГ-29К, Су-27К и Су-25УТГ. В първите кацания и излитания от борда кораба вземат участие летците изпитатели Виктор Пугачов на Су-27К, Токтар Абукиров на МиГ-29К, Игор Вотинцев на Су-25УТГ (в задната кабина се намира летецът изпитател на ЛИИ Александр Крутов). Първото в СССР кацане на кораб „по самолетному“ (хоризонтално) извършва със Су-27К летецът-изпитател на ОКБ Сухой Виктор Пугачов. На същия ден са осъществени първите излитания от самолетоносача на самолетите МиГ-29К (летец-изпитател на ОКБ Микоян Токтар Абукиров) и Су-25УТГ (летец-изпитател на ОКБ Сухой Игор Вотинцев), а на следващия ден, 2 ноември 1989 г. – със Су-27К.Ярыгин В. Первая посадка на тяжелый авианесущий крейсер «Тбилиси».//Морской сборник. — 2006. — № 12. — С. 12—15. След завършването на цикъла на изпитанията, на 23 ноември 1989 г., корабът се връща в завода за дострояване. През 1990 г. много пъти излиза в морето за провеждането на заводски и държавни изпитания.

На 4 октомври 1990 г. корабът е преименуван за пореден път (4-ти) и получава името „Адмирал от Флота на Съветския съюз Кузнецов“.

История на службата

Съветски период На 20 януари 1991 г. корабът е официално предаден и зачислен в състава на Северния флот.

През ноември 1991 г. командирът на кораба Виктор Яригин получава телеграма от председателя на Върховната рада на Украйна Леонид Кравчук, че крайцерът се явява собственост на Украйна и до приемането на правителствено решение трябва да остане на севастополския рейд. Обаче според гледната точка на Виктор Яригин, такава държава, като Украйна, все още не съществува, тъй като още не е проведен референдума за независимостта на Украйна, за това командирът на кораба решава, че трябва да следва указанията на командването на Северния флот на СССР и на 30 ноември 1991 г. взема курс към Босфора. При това част от екипажа и полетния състав остава на брега. Официална заявка към Турция за разрешаване на преминаването на самолетоносача през Босфора не е подавана, обаче властите на Турция не спират кораба. От 1 до 24 декември 1991 г. авионосният крайцер извършва преход около Европа към мястото на постоянно базиране във Видяево (Мурманска област).

Личният състав от 100-тния полк на корабната авиация, под командването на Тимур Апакидзе, който остава на брега, отказва да даде клетва за вярност към Украйна и съставя ядрото на 279-ти полк на корабната авиация на Русия. Личният състав, който дава клетва към Украйна, е уволнен поради разформироването на полк 100 поради отсъствието в Украйна на авионосни кораби.

1990-те години От 1992 до 1994 г. продължават различните изпитания на кораба, на неговото въоръжение и авиогрупа. Кораба по три-четири месеца годишно е в морето, участва в учения. През 1993 г. за неговата авиогрупа започват да постъпват първите серийни Су-33Под такъв индекс е приет на въоръжение изтребителя Су-27К..