Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време. Тази схема е въведена от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави.
Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно. Обикновено историците приемат за негово начало края на Западната Римска империя (476 година), а за негов край – възходът на националните монархии, Великите географски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми (известно като Ренесанс) през XV век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за край на Средновековието поради откриването на Америка от Христофор Колумб. Всички те отбелязват началото на Новото време в европейската история.
Самото название Средновековие води началото си от XV век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и XV век със следните имена: media tempestas (; 1469 г.), media antiquitas (; 1494 г.), medium tempus (; 1531 г.), saeculum medium (; 1596 г.)Гене Б. История и историческая культура средневекового Запада. М., 2002. С. 11.. Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.BruniHistory of the Florentine people p. xvii
От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие – историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.
От гледна точка на хронологичното развитие на феодалния строй и християнството Средновековието се дели на Ранно, Развито и Късно.
Периодизация
Средновековието се дели условно на 3 основни периодаИстория средних веков. М., 2003. С. 26 – 27.: Ранно средновековие (края на V – средата на XI век); Развито (същинско) средновековие (средата на XI – края на XIII век); Късно средновековие (началото на XIV – края на XV век).
Ранно средновековие
Ранното средновековие е условен период от европейската история, започващ с разпадането на Римската империя.Раннее Средневековье. Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. – М.: Эксмо, 2009. – 512 с., стр. 368 То продължава около 5 века, приблизително от 500 до 1000 година. Основните събития и процеси, характерни за него са Великото преселение на народите, походите на викингите, възникването на кралствата на остготите в Италия и вестготите в Аквитания и на Пиренейския полуостров и образуването на държавата на франките, която в периода на своя разцвет заема голяма част от Европа. Възниква ислямът и започва да разширява влиянието си. Северна Африка и Испания влизат в състава на Арабския халифат. На Британските острови съществуват множество малки кралства на англите, саксите и келтите, появяват се държави в Скандинавия, а също така в Централна и Източна Европа.
Велико преселение на народите
Великото преселение на народите е условно название на съвкупност от етнически миграционни процеси в Европа в периода IV – VII век, основно от периферията на територията на Римската империя. Великото преселение залага противопоставянето между германските и романските народи. То е причина за разпадането на Западната Римска империя. Начало на преселението дава разпадането на Хунския племенен съюз, както и от застудяването на климата. В преселението активно участват славянски, тюркски, ирански и угро-фински племена. Вследствие преселението на народите са създадени и българските държави на Балканите и по поречието на река Волга.
Реконкиста
Реконкистата е период от Средновековието, в който северните християнски кралства на Пиренейския полуостров Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия стартират масирана военна кампания, за да си възвърнат южните иберийски земи, завладени от Арабския халифат. Реконкистата започва в района Ковадонга, днешна Астурия, която единствена не е завоювана от маврите. Инициирана е от княз Пелайо през 722. Реконкистата преминава с временни успехи, възпрепятствани от това, че феодалните и религиозни разпри заставят християните да се борят едни срещу други, както и срещу своите васали. Има сериозни неуспехи, като например битката при Аларкос. Реконкистата завършва през 1492, когато Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска прогонват последния мавритански владетел от Иберийския полуостров. Те обединяват голяма част от Испания под своята власт като Навара е включена в състава на Испания през 1512.
Византийска империя
Така се нарича Източната Римска империя в западната историческа наука. Името „Византийска империя“ идва от името на древния град Византион (който римския император Константин I Велики в началото на IV век преименува на Константинопол) и се споменава за пръв път в трудовете на западноевропейските историци падането на империята под Османска власт. Самите византийци наричат себе си римляни – на гръцки „ромеи“, а своята държава – „римска“, „ромейска“ империя.
Франкска държава
Условно название на голяма германска държава в Западна и Централна Европа от V до IX век, която се образува на територията на бившата Западната Римска империя по едно и също време с други варварски кралства. Именно в държавата на франкските племена се развива и възниква ранния феодализъм.
Меровинги
Меровингите са първата династия франкски крале в историята на Франция. Кралете от тази династия управляват от края на V до средата на VIII век на територията на съвременните Франция и Белгия. Те произхождат от салическите франки.
Развито средновековие
Развитото средновековие е периодът от средновековната епоха, който вероятно най-силно влияе върху формирането на представите на съвременния човек за средните векове. Характеризира се с развитието на феодализма до класическата му форма, възхода на рицарските идеали и рицарското съсловие, кръстоносните походи и появата на Инквизицията.
Периодът продължава приблизително от 1000 до 1300 г. Основна тенденция през този период е бързото увеличаване на числеността на населението на Европа, което довежда на свой ред до резки изменения в социалната, политическата и други сфери. Това е време на създаване на нови общества и нов вид отношения вътре в тях, които дават основание на медиевистите да сочат края на X и началото на XI век за долна граница на периода. Земята продължава да е основно богатство, източник на прехрана и първостепенен икономически фактор. Отношението към търговията става по-благоприятно и тя започва да се развива.
През Развитото средновековие Западна Европа значително се променя. Скандинавия приема християнството. Каролингската империя се разпада на две отделни държави, на чиито територии по-късно се сформират съвременните Германия и Франция. Организират се християнските кръстоносни походи с цел отвоюване на Палестина от селджуците. Развиват се и забогатяват градовете, активно се развива културата. Появяват се нови стилове и направления в архитектурата и музиката.
В Източна Европа епохата е свързана с разцвета на Киевска Рус и появата на историческата сцена на Полша и Великото литовско княжество. Нашествието на монголите през 13 век нанася непоправим ущърб на развитието на Източна Европа. Много държави в този регион са разграбени и опустошени.
Феодализъм
В резултат на обединението на частично разрушената западноримска социално-икономическа структура и германската система на производствени отношения, възниква съвършено нов обществен строй, който е прието да се наричана феодален. Самото сливане на порядките на коренното население на Западната Римска империя с германските, отдавна е отбелязано от историците, които наричат това явление романо-германски синтез4. Эпоха Средних веков (VI—XV вв.) // Юрий Семьонов.
Кръстоносни походи
Една от определящите черти на епохата на Развитото (Същинското) средновековие са кръстоносните походи, организирани от християните с цел отвоюването на Ориента от сарацините. Кръстоносните походи оказват голямо влияние върху всички слоеве на средновековното общество – от възглавяващите походите крале и императори до обикновените селяни, чиито господари прекарват дълги години в сраженията на изток. Разцветът на идеите на походите е през 12 век, когато след Първия кръстоносен поход на отвоюваните територии са образувани няколко нови християнски държави, включително Йерусалимското кралство. През 13 век и по-късно, християните предприемат няколко похода против други християни, както и против някои езичници, изповядващи други религии.
Църква и философия Схизмата от 1054 г. довежда до образуването на двете основни течения в християнството – римокатолическата църква в Западна Европа и православието в Източна. Разколът произтича в резултат на конфликта между римския легат кардинал Хумберт и Константинополския патриарх Михаил I Керуларий, по време на който двете страни си разменят анатеми.
Систематичната средновековна философия е концентрирана около университетите и сама по себе си представлява синтез от християнското католическо богословие и логиката на Аристотел.
Търговия През 12 век в Северна Европа е основан Ханзейският съюз, начело с град Любек. В състава на съюза влизат много северни градове на Свещената Римска империя – Амстердам, Кьолн, Бремен, Хановер и Берлин, както и други региони – например Брюге и Гданск. Съюзът осъществява посредническа търговия между Западна, Северна и Източна Европа, влиза в търговски отношения с много други градове, например Берген и Новгород.
В края на 13 век венецианският пътешественик Марко Поло се отправя по Пътя на коприната към Китай, а при завръщането си щателно описва видяното по време на пътешествието, откривайки за западния човек света на Азия и Изтока. След него на Изток се отправя голям брой мисионери – Гийом дьо Рубрук, Джовани Плано Карпини, Андре дьо Лонжумо, Одорик Порденоне, Джовани де Мариньоли, Джовани ди Монте Корвино, и пътешественици като Николо Конти.
Развитие на науката и техниката
През 12 – 13 век в Европа започва подем на технологиите и нововъведенията в средствата за производство, което способства за икономическия ръст. За по-малко от столетие са направени повече изобретения, отколкото за предните хиляда години.
Изобретени и открити са пушката, очилата, артезианските кладенци, както и са внедрени чужди открития: барутът, коприната, компасът и астролабията, които идват от Изток. Постигнат е голям напредък в корабостроенето, въведени са часовниците. В същото време огромно количество гръцки и арабски трудове по медицина и други науки са преведени и разпространени из цяла Европа.
Късно средновековие
Повечето историци определят продължителността на Късното средновековие от XIV до XV век, макар че краят на периода не е уточнен. В западноевропейската наука той обичайно се свързва с епохата на Великите географски открития (1492 година), падането на Константинопол (1453 година), откриването на печатарската пресаи дори с началото на Реформацията (1517 г.). Късното средновековие съвпада с началото на Ренесанса.
През този период се наблюдават: въздигането на Русия и справянето ѝ с татарската заплаха от изток, османското нападение в Югоизточна Европа, изгонването на арабите от Испания, протичането на Стогодишната война, Великите географски открития.