Славянка

Славянка (до 23 ноември 1951 година: Алиботуш, , Орвилос) е планина в Югозападна България и Северна Гърция и е част от Рило-Родопския масив.

Име Традиционното име на планината е Алиботуш. В миналото изследователи и пътешественици са възприемали Алиботуш като част от Пирин планина ведно с цялата група планински възвишения, разположени между Парилската седловина и Бяло море. Съвременните научни схващания за границите на Пирин са относително нови и датират едва от началото на XX век.

Според Йордан Иванов името Алиботуш има старобългарски или кумано-печенежки произход и е образувано от личното име Либота с наставка -уш като протеза на а на гръцка почва (както Драгуш от Драгота).

Съществува легенда, че името Алиботуш идва от подвига на местния хайдушки войвода Илия, наричан от османските нашественици Али Страшникът. Когато го залавят, Селим паша му поставя условие, че ще пощади живота му и ще го освободи, ако изкачи най-високия връх на планината с ботуши, пълни с гореща вряла смола. Илия успява с последни усилия да се изкачи на върха, където пада и умира. В негова чест върхът и планината са наречени „Алиботуш“.Павел Спасов – Легенда за Алиботуш, Български турист.

През 1933 година естествоизпитателят Александър Дряновски предлага планината да се нарича Китка поради богатството на флората ѝ.По статията „Южната чаровница Славянка планина“ на Атанас Панчелиев

Сегашното име на Алиботуш Славянка е наложено с държавен указ през 1951 година при серия преименувания на географски обекти в страната. Името не се налага сред местното население, което днес продължава да използва традиционното Алиботуш. Това име носи резерватът, който обхваща голяма част от българската територия на планината.

В Гърция планината е известна с името Орвилос, вариант на античното Орбелос – име, с което античните автори като Страбон неопределено споменават днешните Пирин, Боздаг, Алиботуш, и Беласица. Популярно е също българското историческо име Алиботуш, отбелязано в официалните топографските карти на Γ.Υ.Σ. от 1927, 1931, 1936, 1947 и 1961 година. Най-високият връх в Алиботуш, Гоцев връх, е известен в Гърция като Цоля̀с ().

Географска характеристика Географско положение, граници, големина

Планината е разположена на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина (1170 m). Със своето западно-източно простиране тя силно контрастира на меридионално разположения пирински масив. Дълга е около 20 km и широка 10 – 12 km. На югозапад чрез седловината Кали на 865 m н.в. се свързва с по-ниската Сенгелска планина, а на изток чрез седловината Пъдарчовица (Панаирска ливада, 720 m н.в.), южно от село Нова Ловча – с планината Стъргач. На юг, на гръцка територия, чрез седловината Бели пресеки (Πρεσέκι) на 1189 m н.в. се свързва с планините Черна гора и Шарлия. На северозапад склоновете ѝ се спускат към Санданско-Петричката котловина, а на юг – към Крушевската котловина в Гърция.

По билото на Славянка между гранични пирамиди от № 68 до № 113 минава държавната граница между България и Гърция, като по-голямата част от планината се намира на българска територия. Най-високата ѝ точка е Гоцев връх (старо име Алиботуш, 2212,6 m), разположен на самата граница между гранични пирамиди с № 99 и № 100. Изкачването до върха от гръцка страна може да стане от село Каракьой (Катафито, 760 m) за около 3:30 часа или от точка на пътя (1200 m) от Крушево (Ахладохори) на север към България за около 2:30 часа. Други известни върхове са Шабран (2195,3 m), Голям Царев връх (2183,2 m), Малък Царев връх, Егюптин (Гюптин) (1362 m).

Южната част на планината в Гърция е обявена в 1997 година за място с особена природна красота. Също така планината е включена в мрежата на защитени зони Натура 2000 (1260005).

+ Върхове Българско име Гръцко име Височина Местоположение Гоцев връх Τσολιάς, Αλή Μπουτούς, Αλή Μποτούς 2213 m между пирамиди № 99 и № 100 Шабран Σαμπράν Βράχος 2196 m пирамида № 98 Голям Царев връх 2183 m ЮЗ от Парил Артлиж Μεσοκόρφι 1345 m пирамида № 89 Божкови ниви Πετρωτό, Μποσκοβενίβι 1348 m Волага, Волак Рамен Λυκότοπος, Ραμένι, Ραμέν, Βόλακ Ραμάνι 1287 m И от Сенгелово (Ангистро), ИЮИ от Лехово (Красохори) и С от Крушево (Ахладохори) Голем връх Μεγάλη Ράχη 1600 m – 1400 m ССИ от Каракьой (Катафито) Егюптин, Гюптин 1362 m ИЮИ от Лехово Каменик Чукар Πετροκόρφι, Καμινίρ Τσουκάρ, Κάμενικ Τσουκάρ 1538 m СИ от Кърчово (Каридохори) Камила Καμήλα 1780 m, колонка на 1761 m СИ от Каракьой (Катафито) Койнар 1649 m Ю от Парил Кръста Ψωριάρικο, Κριάστα Μάντρα/Μάνδρα, Κουκού Νταλά, Κράστα 1600 m – 1300 m ССИ от Крушево (Ахладохори) Кърчовски връх Βράχος, Βράχος Κιρτσόβου 1011 m С от Кърчово (Каридохори) Липа Λίπα, Λύπα 1501 m пирамида № 90 Малък връх Μικρή Ράχη 1700 m – 1500 m ССИ от Каракьой (Катафито) Малък Царев връх 2087 m ЮЗ от Парил Мура Τριγωνικό, Νταρίτσα, Μπούρα Ντρίσα, Τρίσλα, Μπούρα, Γκολέσοβο 1890 m ИСИ от Каракьой (Катафито) Полювир Πηγή, Πολιουβίρι, Πολιού Βιρ 1600 m – 1500 m ССИ от Крушево (Ахладохори) Пожара 1303 m И от Голешово Пресек Πρεσέκ, Αλή Μπουτούς, Αλή Μποτούς, Λόφτσα 2173 m пирамида № 102 Пресечена бърчина Άκορφο, Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα 2000 m – 1600 m ССИ от Крушево (Ахладохори) Рамен, Усика Οξειλά, Ραμάνι, Ραμάν, Ουσίκα 1160 m ИЮИ от Сенгелово (Ангистро), ЮИ от Лехово (Красохори) и С от Крушево (Ахладохори) Рамян, Рамен, Осоя Δρεπανοειδές, Δρεπανοειδής, Οσόγια 1193 m ЮИ от Сенгелово (Ангистро), СЗ от Крушево (Ахладохори) Свелица, Свелчица Πανόραμα, Σβέλτσιτσα, Σβέλιτσα 1337 m СИ от Каракьой (Катафито) Свети Константин 1455 m Ю от Парил Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1060 m С от Каракьой (Катафито) Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 880 m И от Сенгелово (Ангистро) Спаневица Σπανοβίτσα 1650 m – 1435 m между пирамиди № 92 и № 93 Чукар Κορυφή, Τσουκάρ 940 m С от Кърчово (Каридохори)

Геоложки строеж, геоморфоложки особености Славянка представлява обособена хорстова планина. Изградена е главно от масивни и ивичести мрамори, покриващи южните части на дълбоко разположена гранитна ядка (Тешовски плутон). Рядко се срещат тънки прослоки от шисти и калкошисти. Мраморите са част от най-долната тектонска единицаВъншната обвивка на Земята е разделена на няколко твърди сегмента или тектонски плочи. от алпийската навлачна постройка на Рило-Родопския масив.

Геоморфоложките форми в планината са разнообразни. Със своя карстов строеж тя привлича пещерняците. В нея има повече от 30 пещери, като Ванковица или Рупата край село Парил, Комарница при Голешово, Егюптен дупка край Петрово и други. Най-известна е историческата пещера Капе над село Крушево, днес на гръцка територия.

Полезни изкопаеми В миналото Алиботуш е част от стар рударски район от времената на Македонското царство, Римската и Османската империи. По южните склонове на планината в района на Кали, Рамян, Липа, Старо Лехово и Сенгельовско има следи от рудодобив – изоставени галерии, наричани от местното население златници или рупи от които са добивали сребро, мед и др. Единственото писмено свидетелство за рудодобив от тази епоха е грамота от 1347 г.,която дава на светогорския манастир Велика Лавра дохода от топене на желязо в района на Трилисион (днешен Търлис). През XVI век османската админстрация поощрява заселването в границите на империята на рудари от Саксония, Трансилвания и Унгария, наричани от местното население сакси, саси, словинци или словаци. Изглежда част от тях са се заселили в Мървашко или в частност в Алиботушкото село Старо Ляхово, чието население се различава по външен вид, говор и носии от околните мърваци. За тях Васил Кънчов споменва съхранено в народната памет поверие, че идат от Полша или Германия и са се побългарили.

Покрай железодобивната индустрия селищата в залесените части на Алиботуш – Голешово, Кърчово, Каракьой и Търлис, са се занимавали с въглярство (добив на дървени въглища). В района на Голешово е имало пехци, захранвани с желязна руда от Търлис, Лъки и Гайтаниново и три самокова, първият разположен на Голешовската река под селото, вторият над селото на река Кобиля към Алиботуш и третият далеч на изток към Парилската седловина в местността Пчелина. Те спират да работят в края на XIX век. В землището на Петрово е имало две пехци, захранвани с руда от Каракьой и един самоков на Петровската река, съсобственост на селото. На юг Крушово е било едно от важните рударски села. Жителите му са се занимавали с промиване на магнетитов пясък, добит от околните планини. За добива и обработката на желязо са ползвали пет пехци и един самоков на река Белица, с който са изчуквали железни пръти. Прътите дообработвали в кузните на Горно Броди, Мелник, Сяр и др. Пехците са захранвали с въглища, докарани през Алиботуш от Голешово. Застроено върху гранитна основа, село Кърчово е имало множество рудници за промиване на магнетитов пясък и е било важен доставчик на промита желязна руда за околните села. Селото е притежавало две пехци, подхранвани с местна руда и един самоков на река Белица. На изток през Бели пресеки, Каракьой е било важен производител и доставчик на промита желязна руда от магнетитовите пясъци в околните планини. В селото е имало 3 пехци и два, според други източници – 8 самокова по Каракьойската река. Каракьой се е славил и с много кузни. Заедно с близкото село Стара Ловча захранвали целия Солунски вилает с клинци за подкови на домашни животни. Местните жители на Стара Ловча не се занимавали с рударство, притежавали са само един самоков далеч на север по река Буровица. Основият им поминък е бил кузнарството, а селото е било известно с производството на клинци и подкови. На север в село Парил са работили два самокова и няколко пехци. Селото не се е занимавало с рударство, а се изхранвало главно от кираджилък и ханджийство. Разположен по долното течение на Каракьойската река, Търлис е бил рударски център и главен доставчик на желязна руда в Мървашко, а неговата руда – високо ценена и търсена. В селото е имало 2 пехци и 2 – 3 самокова.

В наши дни В района на селата Петрово и Парил се намират изоставени кариери за добив на мрамор за строителни цели и производство на художествени изделия.

В северните склонове на Алиботуш над с. Парил се явява малко лимонитово месторождение. На юг над Каракьой се откриват няколко контактни метасоматични магмени месторождения от магнетит, пиротин, сфалерит и галмай.

Климат Според климатичното райониране на България планината попада в среднопланинската подобласт на планинската климатична област. Средиземноморското влияние обаче е изразено много силно – климатът притежава много субсредиземноморски черти. Това личи особено добре от режима на валежите, които имат есеннозимен максимум и летен минимум. Средните температури през студеното полугодие са много по-високи от средните температури за съответните надморски височини в останалите части на страната. Не е без значение и влиянието на фьона през зимата и през прохладните сезони по северните склонове на Славянка.

Средногодишната температура за най-ниските части на планината е почти 14 °C, а за най-високите – около 6 °C. Средната продължителност на периода със сравнително устойчива температура (над 10 °C) за ниските части на планината е 200 – 220 дни, а за най-високите 130 дни. Валежите са между 700 и 900 mm, а за най-високите части и над 900 mm годишно. В Славянка снежната покривка се задържа ок. 2,5 – 3 месеца, като понякога тя се формира неколкократно през зимата.

Води

Дъждовното подхранване на реките е 25 – 30 % от общия обем на отока. Преобладава подпочвеното подхранване, докато снежното е едва 20 – 25 % спрямо общия обем. Високите части на планината са силно обезводнени поради варовиковите терени. Само на места има съвсем малки изворчета. Затова в ниските части извират големи извори, като някои са с дебит над 1000 литра в секунда. Изворът на Петровска река е с дебит около 800 – 1200 l/s и от него черпят вода 15 села и три водноелектрически централи.

Почви