Черешово (, Пагонери, катаревуса: Παγονέριον, Пагонерион, до 1927 година: Τσερέσοβο) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
География Село Черешово е разположено на 670 m надморска височина на десния бряг на река Места, на северните склонове на планината Боздаг.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от череша, по същия начин както Крушево е произведено от круша. Жителското име е черѐшовя̀нин (черя̀шовя̀нин), черѐшовя̀нка (черя̀шовя̀нка), черѐшовя̀не (черя̀шовя̀не).
В Османската империя През Средновековието Черешово е малко селце. Според Йордан Н. Иванов бързото увеличаване на българите в селото става през XVIII и началото на XIX век, когато в Черешово намират подслон бягащите от турските насилия, тъй като селото е голямо, а землището му е изключително малко и жителите му притежават земи във всички околни землища.
В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Черешово са регистрирани 8 лица. В османски данъчен регистър от 1569 – 1570 година в селото има 1 жител мюсюлманин, конвертит първо поколение, и 11 християнски семейства. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Черешово (Черешова) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.
В XIX век Черешово е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Циресовон (Tsirésovon), Мелнишка епархия, живеят 1100 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Черешеви (Tchéréchevi) е посочено като село със 137 домакинства, 25 жители турци и 460 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
След 1885 година в гръцкото училище в селото преподава Атанас от Черешово. След 1903 година в училището преподава Йоанис Димитриадис, а след 1904 година – учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду.
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Черешово (Черяшово) е смесено българско и турско селище. В него живеят 1100 българи християни и 100 турци, а броят на българските къщи е 170.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в Черешово влизат български войски. Част от турското население е избито, а част се спасява с бягство. По-късно няколко турски семейства се завръщат. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Черешово (Τσιρέσοβον, Чирешовон) живеят 1092 души.
В 1918 и 1919 година част от българското население напуска селото и се настанява в Неврокоп и района. През 1927 година името на селото е сменено от Черешово (Τσερέσοβο) на Пагонери (Παγονέρι). През 1928 година в Черешово е настанено едно четиричленно гръцко бежанско семейство. Според други данни в селото са настанени тридесетина семейства със 106 души бежанци.
Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Черешово през годините е било както следва:
Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски култури, а се занимава частично и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Черешово на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание На Падина Ναπαντίνα Оропедион Όροπέδιον връх Ю от Черешово (759 m) Върба Βέρμπα Ития Ίτιά местност на СЗ от Черешово
Личности Родени в Черешово Атанас Влахов (Αθανάσιος Βλάχος, Атанасиос Влахос), гръцки андартски деец, четник на Дукас Дукас, участвал в сраженията при Пършово и Карлъково, загинал през 1908 година в сражение с българиИзточникът твърди, че е загинал при село Керасия, Драмско, което е неясно. Атанас Димитров Караянев (1866 - 1972), български духовник и общественик, деец на СМЕО Велик Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина Велик Бояджиев (1899 – 1967), български комунист Георги Арнаудов (1901 – 1985), български лекар Димитър Пенчев (Δημήτριος Πέντσας, Димитриос Пенцас), гръцки андартски деец, четник на Константинос Даис (капитан Царас) през 1906 – 1907 година Йоаким Граматиков (? – 1919), български революционер Костадин (Коста) Ангелов Караянев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина, носител на бронзов медал Награден с орден „За храброст“ IV степен през Първата световна война.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 76; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 134-135 Безследно изчезнал на 29 октомври 1915 г. при връх „Голаш“.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 19
Литература Митринов, Г. Данни за антропонимията на с. Черешово, Неврокопско (дн. Драмско) от 1907 г. - Дзяло, кн. 17, 2020. с. 1-19. ISSN 1314-9067
Бележки
Категория:Села в дем Неврокоп