Гастроентеритът е заболяване, характеризиращо се с възпаление на стомашно-чревния тракт, в това число стомаха („гастро“-) и тънките черва („ентеро“-), което води до комбинация от диария, повръщане и коремна болка и спазми. Гастроентеритът се нарича също и гастро, стомашна бактерия и стомашен вирус. Въпреки че не е свързан с грипа, често го наричат стомашен грип и гастро грип.
В световен мащаб повечето случаи при децата се причиняват от ротавирус. При възрастните норовирусът и кампилобактерията са по-често срещани. По-рядко срещаните причинители включват други бактерии (или техните токсини) и паразити. Пренасянето може да стане поради консумация на неправилно приготвени храни или замърсена вода или чрез близък контакт с лица, които са заразни.
Основният начин за справяне е адекватното хидратиране. При леките или умерени случаи това обикновено може да се постигне чрез перорален рехидратиращ разтвор. При по-тежките случаи може да са необходими интравенозни течности. Гастроентеритът засяга главно децата и тези в развиващите се страни.
Симптоми и признаци Обикновено гастроентеритът включва както диария, така и повръщане или в по-редки случаи се проявява само с едното или другото. Може да се появят и стомашни спазми. Признаците и симптомите обикновено започват 12 – 72 часа след заразяването с инфекциозния агент. Ако се дължи на вирусен агент, състоянието обикновено се подобрява в рамките на една седмица. Някои вирусни причинители може да са свързани с температура, умора, главоболие и мускулна болка. Ако изпражненията са кървави, малко вероятно е да се дължи на вирус, но е по-вероятно да се дължи на бактерия. Някои бактериални инфекции може да са свързани със силна стомашна болка и може да продължат няколко седмици.
Децата, заразени с ротавирус, обикновено се възстановяват напълно за три до осем дни. В бедните страни обаче, лечението на острите инфекции често е недостъпно и постоянната диария е нещо обичайно. Обезводняването е обичайно усложнение от диарията и детето със значителна степен на обезводняване може да има продължително капилярно пълнене, намален тургор на кожата и нарушено дишане. Повтарящите се инфекции обикновено се срещат в области с лоши санитарни условия и недохранване, възпрепятстван растеж и това може да доведе до дългосрочно забавяне на когнитивните процеси.
Реактивният артрит се проявява при 1% от хората след инфекция с кампилобактерийни видове, а синдромът на Гилен-Баре се проявява при 0,1%. Хемолитичният уремичен синдром (ХУС) може да се появи в резултат на инфекция с произвеждащите токсина Шига видове Ешерихия коли или шигела, което води до намален брой тромбоцити, лошо функциониране на бъбреците и намален брой на червените кръвни телца (поради тяхното разрушаване). Децата проявяват по-голяма склонност към ХУС, отколкото възрастните. Някои вирусни инфекции може да предизвикат бенигнени инфантилни гърчове.
Причина Вирусите (особено ротавирусът) и бактериите Ешерихия коли и кампилобактерията са основните причинители на гастроентерит. Има, обаче, много други инфекциозни агенти, които може да предизвикат този синдром. В някои случаи се наблюдават неинфекциозни причинители, но те са по-малко вероятни, отколкото вирусните или бактериалните. Рискът от инфекция при децата е по-висок поради липсата на имунитет и относително лошата хигиена при тях.
Вирусни Вирусите, за които се знае, че причиняват гастроентерит включват ротавирус, норовирус, аденовирус и астровирус. Ротавирусът е най-честата причина за гастроентерит при децата и има подобна честота на проявяване както в развити, така и в развиващите се страни. Вирусите причиняват около 70% от епизодите на инфекциозна диария при децата. Ротавирусът е по-рядко срещана причина при възрастните, поради придобит имунитет.
Норовирусът е водещият причинител на гастроентерит сред възрастните в Америка, като предизвиква повече от 90% от епидемиите. Тези локализирани епидемии обикновено се проявяват, когато групи от хора прекарват много време във физическа близост, като например на круизни кораби, в болници или в ресторанти. Хората може да продължат да бъдат заразни дори след като вече нямат диария. Норовирусът е причината за около 10% от случаите при децата.
Бактериални
В развитите страни кампилобактерия йеюни е основната причина за бактериален гастроентерит, като половината от случаите са свързани с излагане на контакт с птици. При децата бактерията е причина за около 15% от случаите, като най-често срещаните видове са Ешерихия коли, салмонела, шигела и кампилобактерия. Ако в храната попадне бактерия и остане на стайна температура за период от няколко часа, бактерията се размножава и се увеличава рискът от инфекция за тези, които консумират храната. Някои храни, които често се свързват с болести включват сурово или недобре сготвено месо, пиле, морски деликатеси и яйца; сурови кълнове; непастьоризирано мляко и меки сирена, както и плодови и зеленчукови сокове. В развиващите се страни, особено в Субсахарска Африка и Азия, холерата е обичаен причинител на гастроентерит. Тази инфекция обикновено се предава чрез замърсена вода или храна.
Токсигенната клостридиум дифициле е важна причина за диария, която се появява по-често при възрастните. Малките деца могат да са носители на тези бактерии, без да развият симптоми. Тя е честа причина за диария при хора, които са в болница и често се свързва с употребата на антибиотици. Стафилококова ауреус инфекциозна диария може също да се прояви при хора, които са използвали антибиотици. „Пътническата диария“ обикновено е вид бактериален гастроентерит. Лекарствата, потискащи киселините, изглежда повишават риска от значителна инфекция след излагането на някои организми, включително видовете клостридиум дифициле, салмонела и кампилобактерия. По-голям риск съществува при тези, които приемат инхибитори на протонната помпа, отколкото при H2 антагонисти.
Паразитни Много протозои могат да предизвикат гастроентерит – най-често Гиардия ламблия – но видовете ентамеба хистолитика и криптоспоридиум също се подразбират. Като група, тези агенти обхващат около 10% от случаите при деца. Гиардията е по-често срещана в развиващите се страни, но този етиологичен агент причинява този вид болест в известна степен почти навсякъде. Среща се по-често при хора, които са пътували в области със силно преобладаване на болестта, при деца, които посещават детска градина, мъже, които имат полов контакт с мъже и след бедствия.
Неинфекциозни Съществуват редица неинфекциозни причини за възпалението на стомашно-чревния тракт. Някои от по-честите причини включват употреба на лекарства (като НСПВС), определени хранителни съставки, като например лактоза (за хората, които имат непоносимост) и глутен (за хората с целиачна болест). Болестта на Крон също може да бъде неинфекциозен източник на (често тежък) гастроентерит. Заболяването може да се развие също и вследствие на токсини. Някои хранителни заболявания, които се свързват със симптоми на гадене, повръщане и диария включват: хранително отравяне със сигуатера при консумация на заразена хищна риба, скомброидоза свързвана с консумацията на определени видове развалена риба, отравяне с тетродотоксин при консумацията на рибата фугу и други и ботулизъм, който обикновено се получава при консумация на неправилно консервирани храни.
Предаване Предаването може да стане чрез консумация на заразена вода или при използване на лични вещи на друг човек. В районите с редуване на влажни и сухи сезони, качеството на водата обикновено се влошава по време на влажния сезон, а това се свързва с времето на интензивна проява на заболяването. В областите на света с изразени сезони, инфекциите се срещат по-често през зимата. Изкуственото хранене на бебета с неправилно стерилизирани бутилки представлява значителна причина за заболяването в световен план. Процентните стойности на случаите на предаване се свързват също с лоша хигиена, особено при децата и при хората, които страдат от недохранване. След като развият поносимост, възрастните могат да пренасят определени организми, без да проявяват признаци или симптоми и по този начин да действат като естествени резервоари на зараза. Докато някои агенти (като например шигелата) се срещат само при примати, други може да се срещат сред по-разнообразни групи животни (като например гиардията).
Патофизиология Гастроентеритът се определя като симптоми на повръщане или диария, поради инфекция на тънкото или дебелото черво.Mandell 2010 Chp. 93 Промените в тънкото черво обикновено са невъзпалителни, а тези в дебелото черво са възпалителни. Броят патогени, които са достатъчни, за да могат да причинят инфекция, варира от един (за криптоспоридиум) до 108 (за вибрио холере).
Диагностициране Гастроентеритът се диагностицира в клинични условия, въз основа на признаците и симптомите на болния. Обикновено не е необходимо да се установява точната причина, тъй като това не би променило начина на овладяване на заболяването. Трябва обаче да се направи фекален тест на болните с кръв в изпражненията, на тези, които може да са били изложени на хранително отравяне, както и на тези, които са пътували до развиващи се страни. Диагностични изследвания може да бъдат направени и с цел проучване. Тъй като при приблизително 10% от бебетата и малките деца се получава хипогликемия, при тази популация се препоръчва измерване на серумната глюкоза. Ако има опасения за тежко обезводняване, трябва да се направят изследвания също за електролити и бъбречна функция.
Обезводняване Важна част от диагностичната оценка е да се установи, дали даден пациент има обезводняване и обезводняването обикновено се определя като леко (3 – 5%), умерено (6 – 9%) и тежко (≥10%). При децата най-точно определящите симптоми на умерено до тежко обезводняване са продължително капилярно пълнене, намален тургор на кожата и нарушено дишане. Други находки, които могат да помогнат при диагностицирането (когато се използват в комбинация) са потъване на очните ябълки, понижена активност, липса на сълзене и пресъхване на устата. Нормалният обем от уриниране и пероралният прием на течности са добри признаци. Лабораторните изследвания нямат голяма клинична полза за установяване на степента на обезводняване.
Диференциална диагноза Други възможни причини за признаците и симптомите, наподобяващи тези при гастроентерит, които трябва да се изключат, са апендицит, волвулус, възпалително чревно заболяване, инфекции на пикочните пътища и захарен диабет. Трябва да се вземат под внимание също панкреасна недостатъчност, синдром на късото тънко черво, болест на Уипъл, целиачна болест и злоупотреба с лаксатив. Диференциалната диагноза може да се затрудни, ако пациентът има симптом само повръщане или диария (а не и двете).
Инцидентите на апендицит може да се проявяват с повръщане, коремна болка и малко количество диария в до 33% от случаите. Това е в противовес на големите количества диария, които са типични за гастроентерита. Инфекции на белите дробове или пикочните пътища при децата също могат да причинят повръщане или диария. Класическите случаи на диабетна кетоацидоза (ДКА) се проявяват с коремна болка, гадене и повръщане, но без диария. Едно проучване установява, че при 17% от децата с ДКА, състоянието е диагностицирано като гастроентерит.
Профилактика
Жизнена среда Запасите от лесно достъпна незамърсена вода и добрите санитарни практики са важни условия за намаляване на случаите на инфекция и клинично значим гастроентерит. Вземането на лични предпазни мерки (като например миене на ръцете) доказано намалява процента на случаите на гастроентерит както в развиващите се, така и в развитите страни с до 30%. Геловите препарати на алкохолна основа могат да бъдат полезни. Кърменето и подобряването на хигиената като цяло са важни фактори, особено в районите с лоши хигиенни условия. Кърмата способства за намаляване както на честотата на развиване на инфекции, така и тяхната продължителност. Избягването на консумиране на замърсена храна и вода също са ефективни методи.
Ваксиниране