Хърбърт Спенсър () (27 април 1820 – 8 декември 1903) е английски философ, известен политически теоретик на класическия либерализъм и социологически теоретик от Викторианската епоха.
Спенсър развива всеобхватна концепция за еволюцията като прогресивно развитие на физическия свят, биологичните организми, човешкия интелект, култура и общество. Бидейки многостранно развит, Спенсър дава своя принос в широк спектър от теми от различни области – етика, религия, политика, философия, биология, социология и психология. Имал е огромно влияние в английската академия по време на неговата работа и писане. През 1902 е номиниран за Нобелова награда по литература. Herbert Spencer. The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950. Nobel Foundation. Линк от 04-02-2010
Спенсър е широко известен като автор на фразата „оцеляване на най-приспособения“, изказана в Принципи на биологията (1864) след прочитане Произход на видовете на Чарлз Дарвин. Терминът има отношение към „естествения отбор“.
Политически възгледи Възгледите на Спенсър циркулират през 21 век заради политическите теории и забележителни атаки върху реформистките течения от края на 19 век. Той е смятан за предшественик на либертарианците и философските анархисти. Спенсър твърди, че държавата не е институция от съществено значение и че ще отпадне когато доброволната организация на пазара замени принудителните и насилнически аспекти на държавата. Stringham, Edward. Anarchy and the Law. Transaction Publishers, 2007. стр. 387.
Библиография Education (1861) System of Synthetic Philosophy, в 10 тома First Principles (1862) Principles of Biology (1864, 1867; revised and enlarged: 1898), в 2 тома Volume I – Part I: The Data of Biology; Part II: The Inductions of Biology; Part III: The Evolution of Life; Appendices Volume II – Part IV: Morphological Development; Part V: Physiological Development; Part VI: Laws of Multiplication; Appendices Principles of Psychology (1870, 1880), в 2 тома Volume I – Part I: The Data of Psychology; Part II: The Inductions of Psychology; Part III: General Synthesis; Part IV: Special Synthesis; Part V: Physical Synthesis; Appendix Volume II – Part VI: Special Analysis; Part VII: General Analysis; Part VIII: Congruities; Part IX: Corollaries Principles of Sociology, в 3 тома Volume I (1874 – 75; enlarged 1876, 1885) – Part I: Data of Sociology; Part II: Inductions of Sociology; Part III: Domestic Institutions Volume II – Part IV: Ceremonial Institutions (1879); Part V: Political Institutions (1882); Part VI [published here in some editions]: Ecclesiastical Institutions (1885) Volume III – Part VI [published here in some editions]: Ecclesiastical Institutions (1885); Part VII: Professional Institutions (1896); Part VIII: Industrial Institutions (1896); References Principles of Ethics, в 2 тома Volume I – Part I: The Data of Ethics (1879); Part II: The Inductions of Ethics (1892); Part III: The Ethics of Individual Life (1892); References Volume II – Part IV: The Ethics of Social Life: Justice (1891); Part V: The Ethics of Social Life: Negative Beneficence (1892); Part VI: The Ethics of Social Life: Positive Beneficence (1892); Appendices The Study of Sociology (1873, 1896) An Autobiography (1904), в 2 тома
на български език Какво нещо е обществото. част от Основания на социологията, 1896 (като Херберт Спенсер) Общественна статика. Право върху земята, Изд. на сп. Ново слово, Печатница на Либералния клуб, 1903 (като Херберт Спенсер) Увод към изучванието на социалната наука. Изд. Съвременни знания, 1906 (като Херберт Спенсер) Човекът срещу държавата. Изд. Захарий Стоянов, 2009 Начала на органичната социология. Изд. Захарий Стоянов, 2013 (като Хърбърт Спенсър)
Източници
Категория:Философи от 19 век Категория:Британски философи Категория:Английски икономисти Категория:Политическа философия Категория:Класически либерализъм Категория:Британски антрополози Категория:Британски социолози Категория:Британски биолози Категория:Агностици Категория:Починали в Брайтън