Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (, Македоникос агонас, катаревуса: Μακεδονικός Ἀγών, Македоникос Агон, в превод Македонска борба, Македонска битка) е въоръжен конфликт, условно състоял се между 1903 до 1908 година, в намиращата се под османска власт област Македония между гръцки и български чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тя се превръща в национална политика на Гърция, като е финансирана и организирана от правителството и династията. Гръцките части често оказват военна помощ на османската войска и правят опит за съединение с четите на Сръбската пропаганда в Македония. Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е насочена и срещу румънската пропаганда сред куцовласите и албанското национално-революционно движение.
Целта на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, както и в Гръцкото въстание в Македония от 1878 година и Гръцкото четническо движение в Македония от 1896 година, е да потвърди териториалните претенциите на Гърция в Македония.
Зараждане на андартско движение Причини за появата След като Берлинският договор от 1878 година оставя цяла Македония в рамките на Османската империя, преобладаващото българско население започва да изгражда революционни структури по примера на БРЦК, които да отвоюват свободата си с въоръжени въстания. Създадената през 1893 година БМОРК организира своите комитети главно в областите, където българското население съставлява основната част от населението. След създаването на първите си чети през 1897 година влиянието на организацията се засилва и придобива голяма популярност сред цялото българско население в Македония. Освен в защита на интересите на местните българи, организацията служи и в интерес на Българската екзархия. От декември 1903 година до септември 1904 година 161 села гонят гръцките си свещеници и преминават с църквите си към Екзархията. Постоянно увеличаващият се процент патриаршисти, които приемат върховенството на Екзархията заплашва интересите на Цариградската патриаршия в региона, и на Гърция, която в този момент е изолирана.
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война от 1897 година Етники Етерия, организацията, виновна за избухването на войната, е разпусната от гръцкото правителство. Подписаният Цариградски договор унижава Гърция и я поставя в незавидно положение. Поради тази причина до 1903 година гръцката държава ще се противопоставя на формирането на въоръжена пропаганда в Македония. В периода 1898 – 1902 година ВМОРО придобива изключително влияние в Македония. Традиционната вражда между патриаршисти и екзархисти в областта търпи засилване, тъй като отделни патриаршисти подпомагат турските власти и/или се корумпират до такава степен, че отблъскват голяма част от населението на страната на ВМОРО. Събитията като Горноджумайското въстание, опита за въстание на Анастас Янков и Коте Христов в Костурско и последвалото Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година провокират намесата на Великите сили във вътрешните дела на Османската империя. Това води до активизирането на гръцките власти по отношение на Македонския въпрос.
Начални стъпки по създаването на гръцка организация в Македония
На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която след 1871 година се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:
Данни за подобни въоръжени гръцки формирования, които трайно пребивават в Македония, се появяват в българския печат през 1896 г.Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 9, 25 септември 1896 год, стр. 3
През 1900 година за костурски митрополит е назначен Герман Каравангелис лично от гръцкия посланик Николаос Маврокордатос. Каравангелис, с помощта на битолския консул Стаматиос Пезас, изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата Коте Христов, като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са Геле Търсиянски, Георги Сидер и Вангел Георгиев. Последният организира първата гъркоманска чета заедно с андарта Георгиос Перакис и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като Лехово, Писодер, Клисура и Бел камен и в някои български гъркомански села като Желево.
През 1902 година Йон Драгумис се включва в дипломатическите среди и е изпратен в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. С откровено антибългарска риторика той насърчава гърците към етническо прочистване на българите. Създава тайната организация „Амина“ (Защита) заедно с Филипос Капетанопулос, Теодорос Модис, Христос Думас и други, в статута на която влиза идеята за четническо движение. Скоро такива организации се появяват в Гевгели, Енидже Вардар, Негуш и Солун Заедно с Павлос Мелас през 1904 година започват да набират пари за оръжие, като подпомагат и дейността на Герман КаравангелисТрайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45 – 60 с.
Впоследствие в Атина се създава македонски комитет под ръководството на журналиста Димитрис Калопотакис, който пише „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“. Започват доставки на оръжие от вътрешността на Гърция, а през 1903 година пристигат и първите гръцки войводи, доброволци от Крит и Мани. Герман Каравангелис, придружен от чета от гърци, албанци, турци, критяни и гъркомани, наброяваща около 50 души, обикаля Костурско и Леринско като продължава да развива пропагандата.
Изпратените в Македония от гръцкия офицер Георгиос Цондос критяни Евтимиос Каудис, Георгиос Перос, Ламбринос Вранас, Георгиос Диконимос, Георгиос Зуридис, Георгиос Стратинакис, Евстратиос Бонатос, Манусос Катунатос и Николаос Лукакис участват в потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, а Коте Христов и Павел Киров, криейки се в Руля, успяват да отстранят войводата на ВМОРО Лазар Поптрайков чрез предателство. Убиват го, а отрязаната му глава изпращат на Каравангелис. Според някои източници андартът Георгиос Сейменис се включва във въстанието на страната на ВМОРОΔ. Λιθοξόου – Οι δέκα κρητικοί μισθοφόροι του Καραβαγγέλη.
Илинденско-преображенското въстание, организирано от ВМОРО, затвържава върховенството на организацията и българския етнос в Македония. В отговор гръцките националисти протестират срещу България в Атина, но Гърция официално не предприема никакви действия. След края на въстанието мрежите на вътрешната организация са разпокъсани, а населението е силно обедняло и наплашено. В този момент Каравангелис успява да застави някои села да приемат отново върховенството на Цариградската патриаршия, а с помощта на турските власти затваря български училища и гимназията в Костур.
През февруари 1904 година гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са Александрос Кондулис, Георгиос Колокотронис, Анастасиос Папулас и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят разузнавателна обиколка в югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача в останалите дялове на Македония получава гръцкият посланик в Цариград Георгиос Цорбазоглу. През пролетта на същата година гръцкото външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония с цел подпомагане на бъдещите военни действия. Към македонския комитет на Калапотакис се учредява и върховен съвет, а в гръцката столица се основават и други дружества в подкрепа на андартската акция в Македония. Гръцките консулства пряко започват да участват и да организират гръцките комитет и чети в областта. Ламброс Коромилас става консул в Солун с нови проекти за осъществяването на гръцките стремежи. През септември 1904 година е заловено писмо на Павлос Мелас до битолския консул Димитриос Калергис, след което избухва дипломатически скандал между Османската империя и Гърция и консулът е отстранен.
Създаване на андартското движение в Македония Групата андарти са посрещнати от Коте Христов и трима негови сподвижници. При навлизането им в Македония при Чурилово ги посрещат Павел Киров и Лаки Пирза, които после ги отвеждат във вътрешността. Между 16 – 25 март офицерите посещават селата Габреш, Черновища, Руля, Ощима, Желево и Оровник, където посещават училищата и църквите, и раздават дребни рушвети. От Оровник Мелас се насочва към Битоля за среща с Йон Драгумис, а после през Солун се прибира в Пирея, като изготвя доклад за гръцкия министър-председател. Офицерите Папулас и Колокотронис изпращат втори доклад, опровергаващ оптимизма на Павлос Мелас и възможността да се развие четническо движение, което да измести българската организация.
По същото време се засилва и сръбската пропаганда в Македония в северозападна Македония, а между власи и българи се наблюдава все по-голямо сътрудничество. На 12 май в Айтос е убит един от първите андартски войводи Вангел Георгиев. Скоро след това Коте Христов е заловен от турските власти и в началото на 1905 година е обесен. Успоредно с това много села преминават под върховенството на Българската екзархия. Тези събития карат Гърция да изпрати много нови чети в Македония до края на годината..
През месец юли 1904 година Павлос Мелас в Кожани приобщава към андартството разбойническата дружина на Алексис Караливанос от Тесалия. Мелас се завръща в Атина на 2 август, като по същото време пет малки чети – на Евтимиос Каудис, Панделис Кандилас, Лукас Кокинос, Георгиос Цондос и Спирос Спиромилиос (Буас) влизат в Македония, а на 28 август също и Павлос Мелас, но вече с чета. Към 8 септември са вече в Богатско. В Сребрени, Прекопана и Бел камен насилва населението да се върне към Цариградската патриаршия, но в Неред попадат на турски аскер и се разпръскват на 19 септември. Изтеглил се в Лехово Павлос Мелас изчаква до 8 октомври разбойническата дружина на Караливанос, с която повторно атакува Неред, където този път е участъковата чета на Никола Мокренски и окръжния ревизор Георги Попхристов. Отблъснатите андарти се реорганизират и Павлос Мелас се насочва към Статица, където впоследствие е убит.
Павлос Мелас е митологизиран посмъртно, като с това в Гърция се засилват претенциите за Македония, а също и антибългарските настроения сред гръцкото общество. Неговата смърт е повод за активна пропаганда за активизация на гръцката политика по отношение на Македонския въпрос, което и става от следващата година. Скоро това довежда до редица изстъпления от страна на андартите в Македония спрямо мирното българско население.
От средата на месец септември Евтимиос Каудис води сражения с четата на Митре Влаха. При село Ощима се завързва първо сражение, като и двете чети дават жертви. Митре Влаха изтегля четата си, след като на помощ на андартите идва турски аскер. На 30 ноември Митре Влаха, заедно с четата на Геро Ресенски, напада 50 членната чета на Спирос Спиромилиос и Каудис в село Желево. Писодерска милиция и турски аскер повторно подпомагат андартите и вечерта притиснати четниците на Митре Влаха напускат бойното сражение. След това сражение Каудис се прехвърля в Марихово, за да спре отделянето на населението от Патриаршията.