Антон (Андон) Димитров Филахтечев с псевдоними Карата и Пътник, е български революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 289.

Биография

Антон Димитров е роден през 1867 година в село Айватово, тогава в Османската империя, в среднозаможно семейство. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската мъжка гимназия в Солун, а след това, от 1889 до 1892 година като екзархийски стипендиант учи право във Висшето училище в Цариград,Тюлеков, Димитър. Антон димитров – непознатият българин от Македония, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 3, с. 84 – 86. което не завършва поради болест.

Връща се в Солун и в периода 1892 – 1897 преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1894 година преподава и български в турската гимназия в града.

На въпрос на учител по гръцки език как събира шест пъти повече ученици за българската паралелка Антон Димитров отговаря:

На 23 октомври 1893 година заедно с доктор Христо Татарчев, Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Димитров е член на Централния комитет на организацията от самото ѝ създаване, а през 1896 година е преизбран на Солунския конгрес.

В 1895 година се жени за Велика Хаджиздравева от Прилеп, с която имат пет деца – Бойчо, Вера, Илия, Димитър и Светослав.

След 1897 година Димитров учителства в Битоля. От 1899 година пак следва право, този път в Лиежкия университет, като завършва успешно през 1901 година. През ноември 1901 година се връща в Битоля като адвокат, като същевременно е член на ръководството на ВМОРО. На 7 декември 1903 година заема длъжността директор на Прилепското българско мъжко класно училище. В Прилеп е и председател на революционния комитет. В 1904 година е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд. Като такъв защитава местното българско население и колегите му гърци и турци казват за него:

През 1908 година Антон Димитров посредничи на Младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО Милан Матов и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След Младотурската революция участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и на учредителния му конгрес е избран за председател. Влиза в обща младотурска комисия с доктор Ангел Робев и по двама сърби, гърци, турци, власи и албанци, която да неутрализира недоразуменията между националностите в империята. Предложен е за български сенатор, но след антикампания от страна на Панче Дорев не е избран. През 1909 година е назначен за съдия в Цариград.

След края на Балканската война се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в България. Там подпомага дейността на Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония. От февруари 1915 до август 1918 година работи в Министерството на правосъдието като помощник-началник на Гражданското отделение, а след това във Вероизповедния отдел на Министерството на външните работи и изповеданията.

След Първата световна война Димитров е представител на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. От 1920 година е председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, като след разцепването на същия става член на новообразуваната Временна комисия на македонските братства в България, но след поредните дележи в македонското освободително движение се оттегля от активна дейност. През 1922 година преподава турски в Българското търговско училище в Цариград.

Антон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на 13 март 1933 година в София.Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100 – 120).Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314

Погребан е в Централните софийски гробища.

Външни препратки

„Материяли по флората на Битолската околност“, публикувано в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, книга 9 (LXIX), годишнина XX, София, 1908 година „Пеперудите от Битолската околност“, публикувано в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, София, 1909 година „Мемоар от македонците до Великите сили“, публикувано в „Църковен вестник“, брой 44, София, 1913 година „Молба до Българския министър на правосъдието“, София, 1916 година „Спомени (машинопис)“, София, 1936 година Онлайн "Сърбия и турското искане за автономия на Македония; Македоно-турско събрание в Цариград", публикувано във в-к "Автономна Македония", год. II, бр. 88, София, 4 ноември 1922 година "Македонците във Видин", публикувано във в-к "Автономна Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. I, брой 22, София, 10 май 1921 година "Македония и договорите за малцинствата и изселването", публикувано във в-к "Автономна Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. I, брой 7 и 8, София, 13 декември 1920 и 21 януари 1921 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Хора от дем Даутбал Категория:Починали в София Категория:Учители в Битолската българска класическа гимназия Категория:Български съдии Категория:Български общественици от Македония Категория:Четвърти випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Истанбулския университет Категория:Български адвокати Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Възпитаници на Лиежкия университет Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Директори на Прилепското българско мъжко класно училище Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Дейци на Илинденската организация