Александър Хамилтън (, 11 януари 1755 или 1757 – 12 юли 1804) е основоположник на САЩ, офицер, икономист, политически философ, сред първите юристи-специалисти по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати.
Наричан е „човекът, който има най-голяма заслуга за проектирането правителството на Съединените щати“.Сенат на САЩ. Резолюция на сената 368—признаваща важността на релокацията и реновацията на [национален мемориал на САЩ] Хамилтън Грендж, Ню Йорк. Запис на конгреса 106-и Конгрес (1999 – 2000), 6 октомври 2000, страница: S10095 Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Медисън.
Роден и отгледан на карибски острови Невис, Сейнт Китс и Невис, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютантChernow, стр. 90. и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване.
Назначен е за министър на финансите в новото правителство на Джордж Вашингтон и заема поста от 1789 до 1795 г. John Steele Gordon „10 момента, които създават американския бизнес“, сп. American Heritage, февруари/март 2007. Като министър на финансите оказва голямо влияние върху политиката на правителството. Като почитател на британската политическа система, Хамилтън е националист, който поставя ударението на силно централизирано правителство и успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ. Тези действия са финансирани най-вече от вносните мита и от нов акцизен данък върху уискито.
Когато става известно, че Хамилтън има връзка с Мария Рейнолдс, репутацията му е опетнена. Въпреки това продължава да играе активна роля в политическия живот и след оставката си през 1795 година, завръщайки се към практикуването на право в Ню Йорк. Особено активен е по време на президентските кампании от 1796 и 1800 г., но не успява да наложи предпочитаните от него кандидати. Има силно влияние върху администрацията на президента Адамс (1797 – 1801).
Членът на американската конституция, изискваща кандидатите за президент да бъдат „естествено-родени граждани“, е отменен за хора като Хамилтън, които са родени другаде, но са били граждани на САЩ по време на приемането на Конституцията. Самият той така и не се възползва от възможността да се кандидатира за президент. В периода на войната по море с Франция („квази-войната“) е на практика начело на армията, защото рангът му е втори след главнокомандващия Вашингтон, като последният не напуска имението си. На изборите през 1800 г. Хамилтън се противопоставя на кандидатурата на Адамс и това обуславя неуспеха му, а когато Джеферсън и Бър получават равен брой гласове в електоралната колегия, Хамилтън спомага за поражението на личния си враг Бър и за избирането на Джеферсън за президент. С приближаването на следващите избори през 1804 г. Хамилтън отново се противопоставя на кандидатурата на Бър. Кулминацията на тяхната вражда е дуел, в който Хамилтън е смъртоносно ранен и умира на следващия ден.Winfield, 1874, стр. 219 – 220.
Ранни години
Александър Хамилтън е роден на 11 януари 1755 или 1757 г. в Чарлстън, столицата на о. Невис в Британските Западни Индии като извънбрачно дете на Рейчъл Лавиен, отчасти потомка на френски хугеноти и Джеймс Хамилтън, четвърти син на шотландеца земевладелец Александър Хамилтън от Грейндж, Еършър.Practical Proceedings in the Supreme Court of the State of New York. Alexander Hamilton. Forward by Williard Sterne Randall. p. ix. 2004. New York Law Journal. Когато за пръв път пристига в Тринадесетте колонии, Хамилтън твърди, че е роден през 1757 г., но в документи след смъртта на майка му е записан като 13-годишен, което означава, че е роден през 1755 г.From St. Croix records. Ramsing's 1930 Danish publication entered late among Hamilton literature Възможно обяснение за разминаването е, че възрастта в документите е завишена, за да може да работи, след като остава сирак.
Неговата майка Рейчъл има нещастен първи брак с Йохан Лавиен от Сен Кроа, много по-възрастен германски евреин и фермер. Тя напуска него и първия си син и отплава през 1750 г. за Сейнт Китс, където среща Джеймс Хамилтън.Chernow, p. 12. Те се местят заедно в родното място на Рейчъл Невис, където тя е наследила имот от баща си.Chernow, p. 17 Рейчъл ражда още двама синове, Джеймс младши и Александър. Тъй като родителите му не са в законен брак, Александър не може да посещава Англиканската църква и църковното училище. Вместо това той получава частни уроци и посещава частно еврейско училище. Хамилтън чете и книги от семейната библиотека от 34 томаChernow, p. 24, включително древногръцки и римски класически произведения.
През 1765 г. семейството се мести в Кристианстед, Сен Кроа, заради бизнес начинание на Джеймс, но той ги изоставя и на майката се налага да издържа синовете си с малък магазин. Рейчъл се разболява от треска и умира на 19 февруари 1768 г. След смъртта ѝ съдът присъжда малкото ценности на Рейчъл на първия съпруг. Много предмети биват разпродадени, но един приятел купува семейните книги и ги връща на Александър.Chernow, p. 25
Александър Хамилтън постъпва в местна фирма за внос-износ, „Бийкман и Крюгер“, която търгува с Нова Англия. В продължение на пет месеца през 1771 г., докато собственикът пътува, той дори ръководи фирмата. Александър и Джеймс са осиновени за кратко от своя братовчед Питър Литън, но Литън се самоубива и двамата братя се разделят: Джеймс става чирак на местен дърводелец, а Александър е осиновен от търговеца Томас СтивънсChernow, p. 26. Неговият син Едуард става близък приятел на Александър, момчетата си приличат, и двамата знаят френски и имат сходни интереси.Chernow, pp. 27 – 30
Александър продължава да работи, да чете ненаситно, опитва се да пише и започва да копнее за живот извън пределите на малкия остров. За пръв път негов материал е публикуван във вестник Royal Danish-American Gazette – есе за урагана от 30 август 1772 г., опустошил Кристианстед. Местните хора забелязват таланта му и започват да събират средства, за изпратят младия Хамилтън да учи. Gordon, John Steele. „The Self Made Founder “ American Heritage, April/May 2004. През есента на 1772 г. той пристига в Бостън и се записва в гимназия в Елизабеттаун, Ню Джърси.
Образование През 1773 г. Хамилтън посещава гимназията в Елизабеттаун, където попада под влиянието на водещия интелектуалец и революционер Уилям Ливингстън. Хамилтън кандидатства в Колежа на Ню Джърси (днешен Принстънски университет), но поради даден му отказ да следва ускорено, той решава да посещава Кралския колеж в Ню Йорк (днес Колумбийски университет).
Когато пасторът от Англиканската църква Самюъл Сийбъри публикува поредица от памфлети в подкрепа на каузата на торите, Хамилтън отвръща с първите си политически текстове: A Full Vindication of the measures of Congress („Пълна защита на мерките на Конгреса“) и The Farmer Refuted („Фермерът опроверган“). Той публикува още две статии против Квебекския законMitchell 1:65 – 73; Miller, p. 19, както и поредица от 14 анонимни есета за New York Journal. Въпреки че Хамилтън подкрепя Американската революция, той се противопоставя на разправата с лоялисти. Хамилтън дори спасява от такава разгневена тълпа ректора на колежа си, Майлс Купър, симпатизант на торите, като държи реч преди множеството достатъчно дълго, за да може Купър да избяга. McDonald, p. 14; Mitchell, I, p. 75; Chernow, p. 63.
По време на Войната за независимост Ранна военна кариера
След първите сражения на американците с британците в Масачузетс през 1775 г. Александър Хамилтън постъпва в нюйоркското опълчение в ротата „Дъбови сърца“ (с други студенти от Кралския колеж). Той се обучава, самостоятелно учи военна история и тактика и достига чин лейтенант. Под огъня на британския кораб Азия Хамилтън ръководи завземането на оръдия от Батареята в Манхатън, след което ротата става артилерийска. Чрез връзките си с влиятелни нюйоркски патриоти като Александър МакДугал и Джон Джей, той набира Нюйоркската провинциална артилерийска рота от 60 мъже през 1776 г. и е избран за капитан. Тя участва в кампанията около гр. Ню Йорк през 1776 г., особено в битката при Уайт Плейнс. В битката за Трентън ротата е разположена в най-високата част на града, пресечна точка на днешните улици Уорън и Броуд, за да държи под обстрел немските наемници в казармите на Трентън.Stryker, p. 158
В щаба на Вашингтон Хамилтън е поканен за адютант на Натаниъл Грийн и на Хенри Нокс, но отказва с надеждата да бъде назначен в щаба на Джордж Вашингтон. Той постъпва в щаба на Вашингтон на 1 март 1777 г. с чин подполковникLefkowitz, Arthur S., George Washington's Indispensable Men: The 32 Aides-de-Camp Who Helped Win the Revolution, Stackpole Books, 2003, pp. 15 & 108. и служи в продължение на четири години като началник на щаба. Той се занимава с „писмата до Конгреса, щатските губернатори и най-силните генерали в Континенталната армия.“ Chernow p 90 Пише много от писмата и заповедите на Вашингтон според напътствията на генерала и накрая му е позволено да „издава заповеди от Вашингтон със собствения си подпис.“ Chernow p 90 Хамилтън участва като пратеник на Вашингтон в мисии на високо ниво, включително разузнаване, дипломация и преговори.Lodge, pp. 1:15 – 20; Miller, pp. 23 – 6 Важните задачи, с които е натоварен, са свидетелство за дълбокото доверие, което Вашингтон е имал в способностите и характера му, тогава и по-късно.
По време на войната Хамилтън става близък приятел с няколко офицери. Писмата му до маркиз дьо ЛафайетFlexner, Young Hamilton, p. 316 и до Джон Лорънс използват сантименталните литературни конвенции на късния осемнадесети век и гръцката история и митология.Trees, Andrew S., „The Importance of Being Alexander Hamilton“, Reviews in American History 2005, pp. 33(1):8 – 14, finding Chernow's inferences to be overreading the contemporary style. Някои ги интерпретират като израз на хомосоциална или дори хомосексуална връзка, но малцина историци са съгласни с това твърдение.Katz, Jonathan Ned, Gay American History: Lesbians and Gay Men in the U.S.A., Thomas Y. Crowell Company, 1976, p. 445.
На 14 декември 1780 г. в имението Скайлър в Олбани, Ню Йорк, Хамилтън се жени за Елизабет Скайлър, дъщеря на ген. Филип Скайлър и така става член на едно от най-богатите и влиятелни семейства в Ню Йорк. Впоследствие това улеснява избирането му в Конгреса.Увод на американския редактор (Айзак Крамник), във: Федералистът (Записките на Федералиста), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1997, с. 67.
Командване и битката за Йорктаун
Докато служи в щаба на Вашингтон, Хамилтън мечтае за команден пост в истински бой. През февруари 1781 г. Вашингтон леко го смъмря, което дава повод на Хамилтън да подаде оставка от щаба, но незабавно започва да ходатайства да го изпратят на действителна служба. През юли 1781 г. той изпраща писмо до Вашингтон с приложен офицерския си чин, намеквайки по този начин, че ще напусне армията, ако не му се повери желаното командване.Chernow, p. 159