Трикери () е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Бяло море. Със същото име в Гърция днес има още град, отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери. Част са от областна единица Магнезия.
История Античност В античността островът е познат като Кикинетос (). Това име е носил и град наблизо.
В наши дни През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от СолунскоИван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913 и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008 По пътя обаче много от тях са хвърлени в Бяло море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретарят му Христо Батанджиев – един от шестимата основали ВМОРО.
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към ВарнаАнтон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120 – 123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа 18.11.2010 други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голямО. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg
Памет В 1917 г. Константин Мутафов създава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в едноименния филм (1929) и в телевизионна постановка (1993). Филмът „Концлагерът Трикери“ (2013) е по идея на праправнука на Гоно Трайчев Георги Дракалиев. Съдбата на Никола Кръстев провокира създаването на документалния филм на Диана Захариева „Три свещи: Белези от Балканските войни“.
Личности Починали в Трикери Васил Мончев (1847 – 1913), български търговец от град Прилеп, Македония; Георги Петров, български учител, вероятно от Бугариево. Георги Попхристов (1879 – 1913), български революционер от ВМОРО Гоно Трайчев (1857 - 1913), български свещеник от Енидже Вардар Дионис Дала (1862 – 1913), български революционер Мише (Мите) Чобанов (1869 – 1913), български революционер от ВМОРО Насто Далкалъчев (1887 - 1913), български духовник и просветен деец Неделко Попстефов (? - 1913), български духовник и революционер Никола Илиев Кръстев, от допълващите дружини на 14-ти пехотен македонски полк Никола Матев (? – 1913), български военен деец, подпоручикДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67 Спас Маринков (? – 1913), български военен деец, подпоручикДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 40 Христо Литовойчето (1867 – 1913), български революционер от Енидже Вардар
Източници Велизар Лазаров, „Българският гарнизон в Солун през 1913 година“ – като PDF документ Владимир Сис, Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914 "Списъкъ на лицата интернирани от гръцкитѣ власти въ надвечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. м. юний въ островъ „Трикири“ – отъ гр. Гумендже, Енидже-Вардарско, Македония и освободени на 14. XI. 1913 г."
Бележки