Кула (, Палеокастро, катаревуса: Παλαιόκαστρον, Палеокастрон, до 1927 година Κούλα, Кула) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия). Според преброяването от 2001 година селото има 723 жители. Селото е наричано Сярска Кула, за да се отличава от близкото село Кулата (наричано и Петричка Кула), което днес е в границите на България.

География Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра североизточно от Просеник (Скотуса). Край селото е разположен Кулският манастир „Въздвижение на Светия Кръст“.

История В Османската империя През XIX век и началото на XX век, Кула е чифлик, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кулата (Koulata) е посочено като село с 52 домакинства, като жителите му са 157 българи.

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 510 жители българи.

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 520 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученици. След Младотурската революция в 1908 годна собственикът на чифлика продава земята на населението. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Кула учител е Георги Трайчев, а учениците са 30 (19 момчета и 11 момичета), които са разделени в забавачница и четири отделения.Трайчев, Георги. „Манастирите в Македония“, С., 1933, стр. 188.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция и 40 от 90-те къщи на чисто българското село се изселват в България. През 1927 година селото е прекръстено на Палеокастрон. Най-много бежанци от Кула живеят в Петрич и Пернишко. На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Кула е смесено местно-бежанско село с 46 бежански семейства и 185 души бежанци.

В 1944 година след изтеглянето на българските войски ощ десетина български семейства напускат Кула.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Кула на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Буска Μπούσκα Гипедон Γηπέδονместност на Ю от Кула Кернота Κέρνοτα Амбелия Αμπέλιαместност на ЮЗ от Кула Калдъръм Καλντερίμι Петротон Πετρωτόνместност в Шарлия СИ от Кула и ЮИ от Савяк Джумая махала Τζουμαγιά Μαχαλά Параскеви Παρασκευήместност в Шарлия на СИ от Кула Площена Πλόσταινα Адрахти Άδράχτηвъзвишение в Шарлия с терасовидно било И от Савяк и С от Кула (423,6); през Първата световна война тук има удобна българска артилерийска позиция; жителско име от първоначалното *Площене от местното име *Площ, „площ“, „равнище“, краесловното а е член, сравними са местното име Площене край Яново, Площен, Ксантийско, Площан в Албания и при Радомир Чешмели Ερείπια Τσεσμελή Ерипия Ερείπιαбивше село в Шарлия на СИ от Кула Чешмели Τσεσμελή Врисес Βρύσεςвръх в Шарлия на СИ от Кула (893,3 m) Буюк дере Μπουγιουκ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαрека на И от Кула

Личности

Родени в Кула Ангел Дончев (1881 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Андон Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина Аргир Хаджиев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, нестроева рота на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, бронзов медал с корона Атанас Стоев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина Васил Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина Велик (Велико) Златков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, кюмюрджия, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 сярска дружина Велко Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, 3 рота на 7 кумановска дружина Георги Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина Георги Григоров (Глигоров) (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, орден „За военна заслуга“ VІ степен Димитър Гостелинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков Димитър Костадинов (1887 – 20 февруари 1922 г., Петрич), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина Димитър Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина Дино Гушев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Митруш Дончев (Дончов, 1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина Ичо Кулели, деец на Сярската българска общинаСалгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64. Никола Анд. Кулски, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов, възможно е и да е от Кулата или да е идентичен с Никола Анд. Кулски Иван Костадинов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 1 рота на 11 сярска дружина Тома Толев (Талев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, орден „За храброст“ ІV степен

Починали в Кула Тошо, български учител и революционер от ВМОРО, серски войвода загинал през март 1907 година в Кула

Литература Лаброска, Веселинка. Говорот на село Кула – Серско, Скопје, 2004.

Бележки

Категория:Села в дем Долна Джумая