Мария-Ирина Лакапина (, Irene Lekapene; † ок. 966) е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I.
Произход Нейното рождено име е Мария. Тя е дъщеря на император Христофор Лакапин, син и съимператор на ромейския василевс Роман I Лакапин, който е с арменско потекло, и на Августа София.Charles William Previté-Orton (1975) Cambridge Medieval History, Shorter: Volume 1, The Later Roman Empire to the Twelfth Century. Volume 1 of The Shorter Cambridge Medieval History, ISBN 0-521-09976-5 p. 256
Царица на България През 927 г. между Първото българско царство и Византия е сключен мирен договор, който за цели 40 години слага край на ожесточените военни противоборства между двете държави. Съгласно договора мирът между двете страни трябва да бъде скрепен и с династичен брак между българския цар и Мария, който за първи път би сродило владетелските домове на империята и българското царство. В чест на мира, залог за който става самата тя, новата царица получава и името Ирина (). Въпреки това царицата използва името „Мария“ докато царува, и с това име е изобразена на печатите си.
Бракосъчетанието между българския цар и Мария е извършено лично от константинополския патриарх Стефан II на 8 октомври 927 г. в църквата „Света Богородица“ в Константинопол. След пищното сватбено тържество младоженците са изпратени с тържествена процесия до мястото за коронации на императорите – Евдом и отпътуват за Велики Преслав. По този повод в сборника с летописи, познати под името на Теофан Продължител, пише:
Според сведенията Ирина е изключително красива ромейка. Летописците прибавят още, че тя занесла със себе си разни богатства и безбройна покъщнина. Така с нейното име се свързва навлизането на ромейската мода в българския царски двор.
Не е известна точната дата на раждане на Мария. Но текстовете от Теофан Продължител поставят рождената ѝ дата между 920 и 925 г., което означава, че при брака ѝ с цар Петър през 927 г. тя е била още дете.[Theophanes Continuatus, VI, Romani imperium, 22, p. 413.]MARIA Lekapene Следователно, позовавайки се на нейната рождена дата, вероятната дата на раждане на сина ѝ Борис II би трябвало да се измести от около 931 към по-вероятната 940 г.BORIS
По всичко изглежда, че бракът между Петър и Ирина разбунва духовете във византийската столица, тъй като представлява отстъпление от едно вековно правило, установено от времето на Константин I Велики, според което:
В „За управлението на империята“ Константин Багренородни разказва, че тъй като дава дъщеря си на българин:
Като царица Ирина често посещава Константинопол:
Във връзка с тези посещения някои автори без основание подозират царицата, че разкрива на василевса тайните на съпруга си и на българското правителство. Така Васил Златарски категорично заявява:
Ирина ражда бъдещите царе на България Борис II (969 – 971) и Роман (978 – 991) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в „Поименик на българските владетели“ от 16 век след цар Петър I, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори Василий II (976 – 1025) и Константин VIII (1025 – 1028).
Последното сведение за Ирина Лакапина е, че тя посещава Константинопол с трите си деца вече след смъртта на баща си (през 931 г.), но без да се уточнява колко време е минало от неговата смърт. Предполага се, че умира през 963 г.
Литература Златарски, Васил. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“. Игнатов, Веселин. „Българските царици“. София, millenium, 2008.
Източници
Категория:Български владетелски съпруги Категория:Лакапини Категория:Крумова династия Категория:Византийски принцеси