Петър (Петре) Христов Дамовски (Дамевски), наричан Преспански Германчето, и Гермов, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Петър Христов е роден в 1862 или в 1867 година в село Герман, тогава в Османската империя. Завършва първи клас. Скоро след създаването на Княжество България заминава там да работи и влиза в средите на революционната емиграция. В 1890 година на връщане към Македония е заловен на границата с нелегална революционна литература и като, по думите на вдовицата му, „опасен български революционер“ е осъден на затвор, като лежи девет месеца.
След излизането му от затвора в продължение на десет години участва активно в борбата против гъркоманията в Герман и околията. Заедно с още трима души организира акция срещу гръцкото духовенство и учители в околията, в резултат на която много села минават под върховенството на Българската екзархия. Успява да изгони гръцкия учител от Герман и да доведе на негово място българин от Смилево.
В 1899 година или в 1900 година се присъединява към ВМОРО и действа като селски войвода. През 1901 година е арестуван с 9 души и осъден от съда в Битоля на 6 години затвор. През март 1903 година е амнистиран и участва активна в подготовката за въстание в Преспанско. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година действа като преспански войвода с помощници Наум Фотев и Дине Гроздановски. Води сражение при албанското село Шаувци, което опожарява изцяло. След това напада съседното албанско село Бостановци и унищожава османския граничен пост при село Наколец. Води дълго сражение с пристигналата османска войска от няколко дружини. В края на въстанието четата му се присъединява към отряда на костурските войводи Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков, с който води последни сражения. Общо по време на въстанието четата му води над 14 сражения.
След потушаването на въстанието заминава за България и оттам за Съединените американски щати, където престоява 5 – 6 месеца и отново се връща в България. Събира около 30 души четници и в края на 1904 година или през пролетта на 1905 година отново се завръща в Македония и става преспански районен войвода, като в четата му има и няколко албанци. Обикаля главно района на нахията Наколец, докато помощникът му Дякона има за район околността на Ресен. Германчето възстановява революционна мрежа в околията. През май 1907 година дава сражение при село Претор, в което загиват 4 бегове. На 1 юни 1907 година, предадени от местни власи, се сражават под Пелистер с войска от село Маловище. В 4-часовото сражение загиват 16 турски войници, а 2 са ранени. През август 1907 година след предателство на шпионина Георги Лянзев на четата е устроена засада при село Желево и в сражението загиват двама османски стражари.
Чета на Петър Христов, 15 ноември 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Петър Христов Герман Преспанска 2. Климент А. П. Спировски Охрид 3. Пандо Паскалев Четирог Костурска 4. Търпо Георгиев Четирог Костурска 5. Наум Марковски Косинец Костурска 6. Филип Саров Косинец Костурска 7. Ташко Георгиев Добролища Костурска 8. Петър Иванов Добролища Костурска 9. Христо Вангелов Добролища Костурска 10. Тома Георгиев Поздивища Костурска 11. Христо Димитров Неволяни Леринска 12. Коста Петров Любойно Преспанска 13. Цветко Ангелов Крани Преспанска 14. Сотир Трайков Кономлади Костурска 15. Наум Търпов Сничани Костурска 16. Щерьо Търпов Тиквени Костурска 17. Павле Николов Турие Костурска 18. Петър Николов Янковец Ресенска 19. Стоян Секулов Брезово Битолска 20. Лазар Делев Извор Солунска 21. Димитър Вълчев Извор Битолска 22. Никола Стойчев Слокощица Кюстендилска 23. Фидан Найденов Прилеп 24. Велко Петков Сливица Битолска 25. Никола Кировски Сничани Костурска „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
На 8 февруари 1908 година заедно с четниците Ст. Мечкаров и Спиро Дупчинов е обграден е от 700 души османски войници край село Дробитища. След дълго сражение Петър Христов се самоубива. След него е убит и Мечкаров. Трупът му е отнесен в Билища, оттам в Корча и оттам в Костур, след което е предаден на най-близката българска община – тази в Апоскеп и е погребан в Апоскепската братска могила. Като преспански войвода го наследява Иван Чакулев.
На 31 март 1943 година, вдовицата му Севда Димова Христова, на 81 години, родена в Герман и жителка на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България. Син на Петър Христов е комунистическият деец Герман Дамовски.
Външни препратки "Пенсия №1783; животописна бележка на Петър Христов Преспански", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили бълг. народна пенсия през 1943 г.", Том 1, Дел 4, София, 2025 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Герман (Леринско) Категория:Българи в САЩ Категория:Починали на 29 февруари Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия