Сър Гауейн (на английски: Gawain of Orkney; Gawayne; Gavin; Gauvain; Gwailchmei) е един от най-известните рицари на Кръглата маса. Той е син на крал Лот от Оркни и Моргауз (наричана още Моргоз или Ана), сестрата на крал Артур, което го прави най-големия племенник на владетеля и, според някои легенди, законен наследник на трона на Камелот. Monaghan, Patricia. “The Encyclopedia of Celtic Mythology and Folklore”. New York: Facts on File, 2004, p. 208. Borroff, Marie; Howes, Laura L., eds. “Sir Gawain and the Green Knight: an authoritative translation, contexts, criticism”. New York: W.W. Norton, 2010.
Той е най-големият от четиримата им сина: Гахерис (негов оръженосец), Гарет и Агравейн, а в някои традиции към това семейство се прибавя и Мордред, като негов брат или полубрат. В различни средновековни източници се споменават и негови сестри, като образите и имената им варират значително.
В по-ранните уелски митологични текстове Гауейн е известен като Гуалхмей и произходът му е представен по различен начин – като син на Гвиар и Емир Лидау, император на Бретан. Тези разкази разкриват колко разнообразни и променливи са били легендите за него през вековете, като различните култури добавяли свои детайли към образа му.
За възпитанието на Гауейн също има множество версии. Според някои от тях той е изпратен още на дванадесетгодишна възраст в Рим, където служи като паж на папа Сулпиций и получава изключително образование и военно обучение, което го превръща в образец на рицарско поведение. Други, по-легендарни разкази твърдят, че той е бил изоставен като дете и пуснат по море в бъчва, след което е спасен и отгледан, без да знае своя благороден произход. В тези истории той израства като „Рицарят с наметалото“, доказвайки се чрез подвизи, включително военни походи и победи над страховити противници, преди да открие истинската си самоличност и да се завърне в Британия.
При пристигането си в двора на крал Артур Гауейн демонстрира изключително бойно майсторство, като в някои разкази дори побеждава самия Артур и сър Кей в двубой, в който не е разпознат. След разкриването на произхода му той е приет с почести и бързо се утвърждава като един от най-великите рицари на Кръглата маса.
Гауейн често е представян като страховит, учтив и състрадателен воин, лоялен към своя крал и семейство. Той е известен като защитник на бедните и на жените, приятел на младите рицари и посредник в конфликти. Наричан е „Рицарят на девиците“, а неговото знание за билки го прави и велик лечител. В някои легенди се споменава, че притежава свръхестествена сила, която нараства с изгрева на слънцето, достига своя връх по обяд и отслабва към вечерта. Счита се, че има най-малко три деца: Флорънс, Ловъл и Гингалайн (известен още като „Красивият неизвестен“). Любовният му живот също е богат на легенди. Най-известният му брак е с дамата Рагнел, която е омагьосана да изглежда грозна. Turner, R. C. “Boggarts, Bogles and Sir, Gawain and the Green Knight: Lindow Man and the Oral Tradition”. In: Stead, I. M., J. B. Bourke, and Don Brothwell. “The Lindow Man: The Body in the Bog”. New York: Cornell University Press, 1986, pp. 170–176. Тя му съобщава, че може да бъде красива само през половината ден и го пита дали иска това да бъде по светло, когато всички негови приятели ще могат да ѝ се възхищават, или по тъмно, когато той ще се радва на нейната красота. Той казва тя да избере и така магията е развалена и тя се превръща в красива жена, с която той живее щастливо до смъртта ѝ. В други разкази той има връзка с Дамата от Лис, която води до раждането на сина му Гингалайн и до вражда с нейния брат.
Един от най-известните подвизи на Гауейн е свързан със Зеления рицар. По време на новогодишно тържество в Камелот загадъчен рицар предлага изпитание: някой да отсече главата му, а след година да получи същия удар. Гауейн приема предизвикателството в защита на честта на Артур и изпълнява задачата, но рицарят взима главата си и обещава да продължат със своя двубой. Година по-късно Гауейн тръгва да изпълни своята част от уговорката и преминава през множество изпитания.
В замъка на сър Бертилак той устоява на изкушенията на неговата съпруга, но приема от нея зелен пояс, който вярва, че ще го защити. В крайна сметка Зеленият рицар се оказва като самия Бертилак, действащ под магията на феята Моргана (или Нимуе). Гауейн оцелява, но получава рана като наказание за своята слабост. Въпреки неговия срам, дворът на Артур приема случката като доказателство за доблестта му.
През живота си Гауейн участва в множество двубои и приключения. Той се сражава с рицари, като често проявява не само сила, но и благородство – връща земите на сър Галерон, щади противниците си и дори се преструва на победен от крал Голагрос, за да запази честта му.
С течение на времето обаче образът му в легендите се променя. В по-късните френски разкази той става по-импулсивен и дори жесток, неспособен да достигне духовното съвършенство, необходимо за намирането на Светия Граал. В тези версии той извършва прибързани убийства и участва в кървави вражди, включително срещу семейството на крал Пелинор.
Най-драматичният обрат в живота му идва със скарването му със сър Ланселот. Когато Ланселот спасява кралица Гуиневир и неволно убива братята на Гауейн, Гарет и Гахерис, Гауейн се заклева в отмъщение. Той убеждава Артур да започне война срещу Ланселот и лично го предизвиква на двубой два пъти, но бива победен и пощаден. В един от тези двубои получава тежка рана в главата.
Тази рана се оказва съдбоносна. По време на последните битки срещу Мордред тя се отваря отново и води до смъртта му. Различните версии на легендата дават различни обстоятелства за неговия край, но почти всички подчертават неговото разкаяние. Преди да умре, Гауейн пише писмо до Ланселот, с което иска прошка и го моли за помощ. След смъртта му духът му се явява на Артур, за да го предупреди за предстоящата гибел.
Съществуват и легенди, според които Гауейн не умира, а отплава с Артур към Авалон, където остава жив под грижите на Моргана. Мястото на неговото погребение също е обвито в мистерия и различни предания го свързват с различни части на Британия. През всички тези разкази Сър Гауейн остава една от най-човешките фигури в Артуровия цикъл – рицар, който съчетава добродетел и слабост, героизъм и грешки, и чийто живот отразява сложността на рицарския идеал.
Източници
Категория:Рицари на Кръглата маса Категория:Коледни герои