Стоян Ангелов, известен като Донски, е български революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Донски е роден в 1869 година в битолското село Битуша, тогава в Османската империя, днес Парорио, Гърция. През 1894 година се установява в България„Македония“, бр.16, стр.19-21.. В 1895 година се включва в Четническата акция на Македонския комитет. Заловен е в сражение и е осъден на 101 години заточение в Диарбекир. След амнистия се завръща в Македония и живее в село Смилево. Става четник при Никола Геройски.
В 1901 година с Донски се свързва сръбският офицер и деец на Сръбската пропаганда в Македония Живоин Рафаилович и Донски става войвода на организирана и въоръжена от Белград чета. При пристигането си в Македония обаче Донски не пропагандира сърбизма, свързва се с ВМОРО, като полага клетва пред Георги Попхристов и става битолски околийски войвода. Води чета в Битолско и Ресенско, като в началото на 1902 година е заместен от Славейко АрсовПетров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 52.. През това време негови укриватели са Мико Кокин в Смилево, Филип Терзиов в Градешница, Тодор Фурнаджиев в Лажец и Битоля.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание и в голямото сражение при Смилево.
Чета на Стоян Донски, 26 юни 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Стоян А. Донски Битуша Битолска убит 2. Михаил Карафилов Дупяни Кичевска убит 3. Кочо Матев Крушица Кичевска убит 4. Бойче Павлев Миокази Кичевска 5. Любе Софрониев Миокази Кичевска 6. Илия Христов Неолени Леринска убит 7. Коле Гьоров Лазарополе Дебърска„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.22
В 1904 година четите на Стоян Донски, Славейко Арсов и Атанас Бабата са предадени от сърбомани и обградени край светиниколското село Горно Гюгянце. В шестчасово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия, загиват войводите Донски и Арсов заедно с 20 четници, между които и Илия Видинов. Останалите четници, начело с Атанас Бабата, успяват да пробият кордона.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993. След сражението шпионите от Кокошино са избити в така нареченото Кокошинско клане.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Хора от дем Лерин Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Битуша Категория:Затворници в Диарбекир