Фарьорски език

Фарьорският (ферьорският) език (самоназвание: føroyskt, ) е индоевропейски език, който е част от западноскандинавската езикова група.

От 1937 г. е официален във Фарьорските острови. Общият брой носители на езика не е ясен, но се оценява на 60 до 100 хиляди души. Това нарежда фарьорския сред най-малко говорените езици в Европа.

Азбука Фарьорската азбука е съставена на латинска основа и съдържа 29 букви.

графема име A, a fyrra a („предно a“) Á, á á B, b be D, d de Ð, ð edd E, e e F, f eff G, g ge H, h há I, i fyrra i („предно i“) Í, í fyrra í („предно í“) J, j jodd K, k ká L, l ell M, m emm N, n enn O, o o Ó, ó ó P, p pe R, r err S, s ess T, t te U, u u Ú, ú ú V, v ve Y, y seinna i („задно i“) Ý, ý seinna í („задно í“) Æ, æ seinna a („задно a“) Ø, ø ø

Бележки: Двойките букви „предно и задно a, i и í“ (a/æ, i/y, í/ý) влияят на правописа и на азбучния ред, но не и на произношението, а тяхното усвояване може да представлява трудност за изучаващите езика. Графемата Ð не обозначава никоя конкретна фонема и присъства в азбуката предимно по етимологични причини. Тя никога не стои в началото на думата, а горният и регистър се появява само когато дума е изписана изцяло с главни букви, например в лога или на географски карти: SUÐUROY.

Ø, ø може да се появи като Ö, ö в поетичния език или по традиция, като например се изпише Föroyar вместо Føroyar. Знаците C, Q, W, X и Z не присъстват в азбуката. В разпространени лични и фамилни имена във Фарьорските острови обаче се срещат допълнителни букви: Lützen, Müller, Winther, Zacharias. С фарьорска клавиатурна подредба може да се пише на латински или на повечето днешни западноевропейски езици, но старонорвежката и съвременната исландска буква Þ, þ липсва. Във фарьорски сродни думи обикновено на нейно място стои t или h, а когато се транскрибира исландско име, често се използва th.

Категория:Германски езици език Категория:Езици в Дания