Боби Стойчев с псевдоними Бобев, Дреновски и Бобе Кумановски е български офицер и революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Стойчев е роден в 1872 година„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2 в град Дряново. Служи като старши подофицер в 18-и етърски полк. През 1902 година се включва в националноосвободителната борба на българите в Македония под влияние на Борис Сарафов и участва в подготовката на четите на ВМОРО. През пролетта на 1903 година заминава като районен войвода в Светиниколско.

През Илинденско-преображенското въстание четата на Боби Стойчев се обединява с четата на скопския окръжен войвода Никола Пушкаров и на 5 август двете чети водят голямо сражение с турската войска при Гюрищкия манастир.Биографични данни от библиотека на ВМРО-София На 9 август 1903 (стар стил) година при село Дивле четата на Боби Стойчев среща обединената чета на Кръстю Лазаров, кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, при село Сопот дават сражение на турска потеря. Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада.

Стойчев участва в съвещанията от края на 1903 година в София, на които се определя тактиката на борбата след въстанието. С щипската чета на Мише Развигоров на 8 декември 1903 година Боби Стойчев заминава за Македония.

В края на март 1904 година Боби Стойчев е определен за войвода в Скопско. През лятото по поръчение на Борис Сарафов по погрешка прокарва за пръв път сръбски войвода в Македония - Григор Соколович Ляме, като му отваря достъп до куриерските служби на ВМОРО. Ляме се представя за войвода изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш, а всъщност е пионер на сръбската пропаганда в Македония. Впоследствие той преминава официално на страната на Сърбия. Боби Стойчев, след като разбира заблудата си, се извинява за това, че е подпомагал сърбоманската чета на Соколович.Стоян Аврамов, Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава V Като скопски войвода Стойчев действа активно срещу сръбската пропаганда.

На 14 декември 1904 година четата на Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден от Атанас Бабата при Шопско Рудари.

През март 1905 четата на Боби Стойчев и велешката чета на Иван Наумов Алябака водят сражение с турска войска при кумановското село Павлешенци, в което дават 20 убити. Четник на Стойчев в 1905 година е бъдещият войвода Спиро Дильов. През ноември 1905 година Боби Стойчев се прибира за лечение в България. През февруари 1906 година влиза повторно в Македония с чета в състав:

Чета на Боби Стойчев, 18 февруари 1906 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Боби Стойчев Дряново убит на 20 април в Лугунци 2. Герасим Мицов Неманици Щипско убит на 20 април в Лугунци 3. Милош Костов Пчиня Кумановско 6 октомври 1906 година 4. Илия Стефанов Пезово Кумановско 6 октомври 1906 година 5. Дим. Т. Н. Димитров БрезникВероятно Брестница. Тетевенско 6 октомври 1906 година 6. Борис Рашев Дряново ранен на 2 май 1906 година 7. Стоян Георгиев Брезник ранен на 2 май 1906 година 8. Георги Димитров Самоков ранен на 6 май 1906 година 9. Васил Иванов Радибуш Радомирско ранен на 6 май 1906 година 10. Христо Иванов ранен на 6 май 1906 година 11. Саздо Арсов Кокошине Кумановско ранен на 6 май 1906 година 12. Нойко Златанов Ясеново Казанлък ранен на 6 май 1906 година 13. Стефан Христов Бух Битолско ранен на 6 май 1906 година 14. Найден Драганов (Късморя) 15. Пано Буков Велес заловен жив от турците 16. Саво Величков Дивля Радомирско 17. Богдан Иванов Крушица Скопско 18. Кольо Христов Дряново убит на 25 юни 1906 край КрапаС четата на Георги Ацев 19. Петър Бунов Орхание 20. Александър Михов Тетово 21. Анто Величков Петрич Софийско 22. Раде Пловдивско 23. Роман Величков Русчук 24. Иван Асепов изпъден„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42

Поради сериозното раздвижване на турските войски в Овче поле обединените чети на Боби Стойчев и подпоручик Панчо Константинов се пренасят във Велешко през ранната пролет на 1906 г. На 17 април четата се разполага за почивка в двора на манастира „Свети Йоан Ветерски“ край село Ветерско. Поради голямата си самоувереност Боби Стойчев допуска четата да бъде обградена в манастира от турски аскер. На следващия ден се води целодневно сражение между четниците и повече от 3000 души редовна армия. През нощта, под прикритието на силен дъжд, четниците, командвани от Никола Дочев пробиват пътя си навън и сутринта се прикриват при село Новачани. На 20 април четата на Боби Стойчев се отделя и тръгва към Гюрищкия манастир. При поредна проява на непредпазливост Боби Стойчев оставя четата си да денува в село Лугунци. Сутринта на 21 април селото е обградено от турски аскер, турците подпалват селото и избиват невинните му жители, а в боя пада цялата чета и сам войводата Боби Стойчев.Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава X

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Дряново Категория:Български революционери Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония