Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География Селото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато на 420 m надморска височина в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.
История В Османската империя На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Йенидже Вардар от 1632-1633 година е отбелязано село Тодорчи със 74 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 353.
В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни. Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.
Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.
Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.
В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.
През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
В 1924 година в селото са настанени малко гърци бежанци. В 1925 година е преименувано на Теодораки. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души. Според други сведения в 1928 година от 474 души има 26 бежанци. Бежанците по-късно напускат селото и в 1940 година всичките 651 жители са местни.
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - жителите му са преселени от властите в полските села Къпиняни и Слатина. След нормализацията на обстановката, селяните се завръщат и обновяват селото.
В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
Селото се занимава предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Тодорци на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Селка Σέλκα Хориудаки Χωριουδάκι Чопрова Τσόπροβα Рема ту Корициу Ρέμα τοϋ κοριτσιού река в Паяк на СИ от Тодорци Борданчев Γνώσιτο Μπορταντσίφ Богданос Μπογδάνος възвишение в Паяк на ЮИ от Тодорци (625 m) Крайца Κράϊτσα Апомено Άπόμενο местност Ю от Тодорци Клекниш Κλικνης Катисма Κάθισμα възвишение на ЮЗ от Тодорци (457,8 m) Мачица Μάτσιτσα Гаторема Γατόρεμα река в Паяк на З от Тодорци Вермеджик Βερμετζέκ Корфи Κορφή връх в Паяк на СИ от Тодорци (863,6 m) Добро поле Ντόμπρο Πόλε Кали Педияда Καλή Πεδιάδα местност и връх в Паяк на И от Тодорци (1222 m) Думаница Ντουμάντσια Митакас Μύτακας връх в Паяк на С от Тодорци (506 m) Браямуто Μπραγιάμαντο Плая Πλαγιά местност на С от Тодорци Думово Ντούμοβο Корифи ту Думу Κορυφή τοϋ Δούμου връх в Паяк на СИ от Тодорци (849 m) Голем Брезей Μεγάλο Μπρετζέϊ Мегало Брецеи Καραγάτσι връх в Паяк на И от Тодорци Къркливица Καρκλίβιτσα Мавроскувала Μαυροσκυβάλα връх в Паяк на СИ от Тодорци Фуларес Φουλάρες Гемати Γεμάτη връх в Паяк на СИ от Тодорци (1400 m) Царнати Τσαρνάτι Василикес Корифес Βασιλικές Κορυφές връх на СИ от Тодорци (857 m) Смилково или Милково Σμίλκοβο Фиди Φίδι възвишение на Ю от Тодорци Ревени Ρεβενί Трехумено Τρεχούμενο река на Ю от Тодорци Тресите Τρέσιτε Тремотопос Τρεμότοπος връх в Паяк на Ю от Тодорци и на С от Ново село Чобанка Τσουμπανκα Воскопула Βοσκοπούλα връх в Паяк на Ю от Тодорци Алива чешма Άληβα Τσεσμά Вриси Βρύση местност на ЮЗ от Тодорци и на СИ от Дреново Митраковер Μητρακοβέρ Димитриу Δημητρίου местност на ЮЗ от Тодорци и на С от Дреново Дерново тепе Ντέρνοβα Τεπέ Крания Κρανιά възвишение на ЮЗ от Тодорци и на СЗ от Дреново (460,7 m) Ветрак Βερτράκ Анеморахи Άνεμορράχη възвишение в Паяк на Ю от Тодорци (425,7 m) Църна Τσέρνα Маврорема Μαυρορεμα река на Ю от Тодорци Вирот Трайов Βύρουτ Τράϊοφ Пиги Πηγή Далеката Νταλικάτα Микрорема Μικρόρεμα Крапа Κράπα Елафорема Έλαφόρεμα река в Паяк на ЮИ от Тодорци Търкалия камен Τρακαλιά Κάμεν Крокалорема Κροκαλόρεμα река в Паяк на И от Тодорци Острилата Όστρίλατα Аконистири Άκονιστήρι гора в Паяк на СИ от Тодорци Големо перо Μεγάλος Πέρας Фтеро Φτερό връх в Паяк на СИ от Тодорци
„Възнесение Господне“
Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник. До нея е построена нова църква със същото име.
Личности Родени в Тодорци Божин Геракров (Μποζίνος Γερακάρης), гръцки андартски деец Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина Тано Сорчев (Θάνος Σόρτσης), гръцки андартски деец Трайко Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Мъглен Категория:Паяк