Лужишки езици

Общият брой на лужишките сърби в Германия е около 60 000, от които 40 000 в Саксония и 20 000 в Бранденбург. Тъй като етническата принадлежност не се отбелязва официално и самоопределянето като лужишки сърби е свободно, може да се правят само приблизителни оценки на тяхната численост. Броят на говорещите лужишки езици се оценява като значително по-нисък. Горнолужишки език се говори от около 13 000 души. Говорещите долнолужишки език са около 7 000.

Сравнение на лужишките езици с други западнославянски езици български чешки горнолужишки долнолужишки полски полабски човек člověk čłowjek cłowjek człowiek clawak вечер večer wječor wjacor wieczór wicer брат bratr bratr bratš brat brot ден den dźeń źeń dzień dan ръка ruka ruka ruka ręka ręka есен podzim nazyma nazyma jesień prenja zaima сняг sníh sněh sněg śnieg sneg лято léto lěćo lěśe lato ljutü сестра sestra sotra sotša siostra sestra риба ryba ryba ryba ryba raibo огън oheň woheń wogeń ogień widin вода voda woda wóda woda wôda вятър vítr wětr wětš wiatr wjôter зима zima zyma zyma zima zaima

Фонетични различия Разлики при съгласните Двата лужишки езика се различават съществено в областта на съгласните звукове.

горнолужишки долнолужишки примери превод забележки h g hora – góra планина g > h както в чешки и словашки. hołb – gołub гълъб hordy – gjardy горд hród – grod кале kniha – knigły книга hody – gódy Коледа č c čas – cas време č > c като в полски и полабски čorny – carny черен čert – cart дявол česć – cesć чест ličba – licba число pčołka – pcołka пчела š s štyri – styri четири š > s в долнолужишки štwórć – stwjerś четвърт štwórtka – stwórtka четворка štwórtk – stwórtk четвъртък ć ś ćeńki – śańki тънък ć > ś в долнолужишки освен след съскави съгласни bić – biś бия hić – hyś вървя puć – puś път ćah – śěg влак ćahać – śěgaś дърпам ćim – śim толкова ćichi – śichy тих но: hósć – gósć гост dź ź dźeń – źeń ден dź > ź в долнолужишки освен след съскави съгласни dźesać – źaseś десет hdźe – źo къде hdźež – źož където dźowka – źowka дъщеря dźiwy – źiwy див dźěło – źěło работа dźak – źěk благодаря hózdź – gózdź гвоздей kr, pr, tr kš, pš, tš krasny – kšasny великолепен r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u в долнолужишки prawy – pšawy десен prosba – pšosba молба bratr – bratš брат sotra – sotša сестра wutroba – wutšoba сърце trawa – tšawa трева jutry – jatšy изток wótry – wótšy остър ń j dóńć – dojś отивам -ń- в горнолужишки както в кашубски вместо -j- в долнолужишки nadeńć – nadejś срещам přeńć – pśejś преминавам přińć – pśiś идвам rozeńć – rozejś разотивам се woteńć – wótejś отивам wuńć – wujś излизам njeńdu – njejdu не отиват

Разлики при гласните горнолужишки долнолужишки примери превод забележки 'a ě, e mjaso – měso месо от праслав. *ę dźak – źěk благодаря časty – cesty чест hladać – glědaś гледам dźesać – źaseś десет rjad – rěd ред rjany – rědny красив swjatki – swětki Петдесетница 'e 'a mjeza – mjaza межда *ě > ja както в полски, беларуски. čert – cart дявол jedyn – jaden един njesć – njasć нося pjec – pjac пека wjeselo – wjasele радост wjes – wjas село wječor – wjacor вечер e o hdźe – źo къде e > o в долнолужишки -će – -śo, -ćo (окончание 3. мн.) ćeta – śota леля wčera – cora вчера i y hić – hyś вървя в долнолужишки Verdumpfung на i > y след ž, š, h и c (< č), като в полски. wužiwar – wužywaŕ потребител wužiwać – wužywaś ползвам žiwy – žywy жив činić – cyniś правя šija – šyja шия šiška – šyška запушалка o ja pos – pjas куче от праславянско *ь (пол.: ie в pies) o e susod – sused съсед e > o в горнолужишки so – se се won – wen вън y e, ě cyły – ceły цял e/ě > y в горнолужишки след c, s, d cyłosć – cełosć цялост dyrbjeć – derbiś, derbjeś трябва cypy – cepy цеп cyn – cen калай cyrkej – cerkwja църква dyrić – deriś пердаша syć – seś мрежа symjo – semje семе oł łu tołsty – tłusty дебел от праславянски *ьl/*ъl след твърди зъбни съгласни dołhi – dłujki дълъг dołh – dług дълг stołp – słup стълб or ar (jar след g/k) hordy – gjardy горд от праславянски *ъr horbaty – gjarbaty гърбав horb – gjarba гръб hordło – gjardło гърло hornc – gjarnc гърне or ar čorny – carny черен от праславянско *ьr пред твърди съгласни, иначе er (в smjerć – smjerś смърт)

Общи черти Съгласни праславянски лужишки примери превод сравнение забележки str tr/tř –tš/tś sotra –sotša сестра пол. siostra,чеш. sestra изпадане на s; много изключения tradać –tšadaś чезна чеш. strádat truhać –tšugaś стържа пол. strugaćTschechisch: struhadlo„пила“ truk –tšuk шушулка třěcha –tśěcha(stśěcha) покрив чеш. střechaпол. strzecha truna –tšuna струна чеш., пол. struna trup –tšup струпей чеш., пол., strup

Гласни промяна горнолужишки долнолужишки превод забележка e > o wječor wjacor вечер рус. вечер, чеш. večer čłon cłonk член рус. член daloko далеко пол. daleko, рус. далеко, сръб. daleko wjesoły wjasoły весел рус. весёлый, сръб. veseo, vesela pjećory pěśory петима рус. пятеро, сръб. petero pčoła pcoła пчела Rus. пчела, сръб. pčela sotra sotša сестра рус. сестра, сръб. sestra i > y1 zyma zyma зима чеш. zima nazyma nazyma есен kazyć kazyś гния пол. kazić, чеш. kaziti, слов. kazit' ǫ > u2 ruka ръка пол. ręka, кашуб. rąka wutroba wutšoba сърце пол. wątroba „черен дроб“ mudry умен пол. mądry huso gus гъска пол. gęś pucher puchoŕ мехур пол. pęcherz pupk пъп пол. pępek huba guba уста пол. gęba el > ło3 žłob жлеб слов. žleb (žl’ab), словен. žleb, хърв. žlijeb mloko мляко чеш. mleko, хърв. mlijeko er > re/rě/rje4 drjewo дърво сръб. drvo, пол. drzewo, чеш. dřevo, слов. drevo ol > ło5 złoto злато пол. złoto; чеш./слов. zlato, бълг. злато słód słod вкус пол. słód; чеш./слов. slad, хърв. slâd hłowa głowa глава пол. głowa; чеш./слов. hlava, бълг. глава słoma слама пол. słoma; чеш. sláma, бълг. слама młody млад пол. młody; чеш. mladý, бълг. млад or > ro6 hród grod кале пол. gród; чеш. hrad, словен. grâd mróz mroz студ пол. mróz; чеш./слов. mráz, сръб. mraz 1 Тази промяна е настъпила в долнолужишки и след h, ž,š, c (< č). 2 Същата промяна се наблюдава в източнославянски, в чешки, словашки, сърбохърватски. В словенски носовката преминава в o. 3 между съгласни. В полски се появява също ło, но и łó; в чешки, словашки и словенски - le; в хърватски - lije, в сръбски - le; в български - ле [le] или ля [lja]; в източнославянски - оло [olo]. 4 В долнолужишки този звук преминава понякога в r(j)a; например: brjaza „бреза“. 5 Същият резултат се е получил в полски. 6 Същият резултат се е получил в полски.

Категория:Западнославянски езици Категория:Лужишки сърби