Константин Георгиев Щъркелов е български художник-пейзажист, майстор на акварела.

Биография Роден е на 25 март 1889 г. в София.

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя – Милан и Димитър. Дъщерята на Милан – Мария се омъжва за художника Никола Аврамов.

През 1915 година завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при професор Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – казва Щъркелов, наричан „цар на акварела“.

На 19 май 1924 година е назначен за учител по рисуване в Първа мъжка гимназия в София.

След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено, обявен е за „чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец“.

Умира на 29 април 1961 г. в София.

Памет На Константин Щъркелов е наречена улица в квартал „Изток“ в София и улица във Варна ().

Личният му архив се съхранява във фонд 2046К в Централния държавен архив.

Творби „Есен край София“ (1914), „Белоградчишките скали“ (1922), „Пейзаж. Река“ (1928), „Каналето край Вардар“ (1941), „Полски букет“ (1955), „Настроение“ (1961) и др.

Библиография Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006. Константин Щъркелов, „Животоописание“, ИК „Парнас“, С., 1999. Чудомир, Дневник (1947 – 1967), ЕИ „LiterNet“ Варна, 2004 liternet.bg Чудомир. Писма от Голо бърдо. (Кореспонденция, документи, пародии и карикатури). Съставител Цочо В. Билярски. (София: изд. ИК „Синева“, 2005, ISBN: 954-9983-47-1). Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Историята на един разстрел (Пловдив: изд. „Жанет 45“, 2022, ISBN: 978-619-186-794-3), с. 593-594, 596-599, 603-609.

Галерия

Източници

Външни препратки Пламена Димитрова – Рачева „Константин Щъркелов – безсмъртно дело в изкуството“ 130 години от рождението на Константин Щъркелов – Станчева, Елисавета П. – в-к „24 часа“, бр. 209, 3 август 2019 г.

Категория:Български художници Категория:Български акварелисти Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“