Ресен

Рѐсен (изписване до 1945: Рѣсенъ; ; ) е град в югозападната част на Северна Македония, с 8748 жители (2002), център на едноименната община Ресен.

История В Османската империя В XV век в Ресна са отбелязани поименно 120 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. Ресен се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Решне, хас на падишаха, с 2 ханета мюсюлмани, 80 ханета гяури, 43 ергени гяури и 6 вдовици гяурки.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през града и в 1848 година описва Ресен в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“ така:

Основен поминък на населението са овощарството, градинарството и грънчарският занаят. Според някои автори грънчарството е донесено в Ресен от рода Доревци, преселили се в Ресен през XIX век от Мъглен. Стојанова, Мери. Ресенската керамика – традиција и современи промени, - в: Народните занаяти минало, настояще и бъдеще, том Х, Габрово 2015, с. 8, 20. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството.К. Рачев. Западна Македония. София, 1925, с. 22.

Трайче Радев, баща на Симеон Радев, праща през 1867 година писмо до вестник „Македония“:

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители мюсюлмани, 1600 българи и 160 власи.

В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община.

След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 влашки, гърчеещи се, които чрез местната власт държат църквата и училищата.

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 българи християни, 800 българи мохамедани, 570 власи, 350 цигани, 300 албанци, 30 турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ресен е смесено селище българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 786 къщи.

По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаряна Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи патриаршисти гъркомани, 300 власи и 696 албанци. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

По време на Илинденското въстание в Ресен са убити Халчо Наумов, Ставре Нанчов, Ташко Ставрев, Никола Ляпчев и Вангел Евтимов, унищожено е цялото имущество на Андрей Милошев. От Ресен във въстанието участват 50 души, от които загиват Вангел Ставрев и Нанчо Златарев.

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:

С бунта на майор Ахмед Ниязи бей в Ресен на 6 юли 1908 година започва Младотурската революция в Османската империя. След революцията в 1909 година българските жителите на Ресен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Ресен се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия и Югославия

В 1912 година по време на Балканската война в Ресен влизат сръбски части. Българските училища в града и селата са закрити, а всички по-видни българи в града и селата – учители, свещеници, бивши дейци на ВМОРО, са подложени на жестоки преследвания – убийства, побоища и обири, от официалните власти и от парамилитарните формирования на Черна ръка, начело с Василие Търбич.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Хр. Ников е български кмет на Ресен от 8 август 1941 година до 27 февруари 1943 година. След това кметове са Петър В. Попов от Шумен (27 февруари 1943 – 10 февруари 1944) и Борис Ат. Чакъров от Струга (10 февруари 1944 – 9 септември 1944).

Според преброяването от 2002 година Ресен има 16 559 жители.

Националност Всичко северномакедонци 6431 албанци 325 турци 1369 роми 168 власи 18 сърби 58 бошняци 0 други 378

Личности

Сред най-известните жители на Ресен са българският политик и министър-председател Андрей Ляпчев, видният журналист, дипломат и историк Симеон Радев и един от основателите на ВМОРО доктор Христо Татарчев. От Ресен е един от основните дейци на Младотурската революция албанецът Ахмед Ниязи бей. Ресенчани са и видните дейци на ВМОК Борис Стрезов и Димитър Владов. Ресенчанин е и видният български адвокат Сотир Тренчев.

Други На Ресен е наречена улица в квартал „Младост 1А“ в София ().

Галерия

Вижте също Списък на градовете в Северна Македония

Литература Официален сайт на Община Ресен Описание на Преспа и Ресен от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, 1890) Παπαστάθης, Χ., „Οι Έλληνες της Ρέσνης κατά τας αρχάς του 20ου αιώνα. Συμβολή στην δημογραφική και οικονομική δομή της πελαγονικής κωμόπολης“, Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1974.

Бележки