Градация е художествено средство в литературата, използвано основно в поезията, изградено върху изреждане на еднородни езикови части с цел да се разкрие повишаването или понижаването на чувството, емоцията. Или това са думи или словосъчетания, групиращи се в увеличаваща се или намаляваща се емоционална и смислова значимост; възходяща и низходяща.
Съобразно с гореказаното има два вида градация: възходяща (климакс) и низходяща (антиклимакс) – стилистическа и реторическа фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистически и реторически способности за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.
Пример за възходяща градация „Едно име ново, голямо, антично... като Термопили славно, безгранично...“
(Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“) „Хайдутин, майко, бунтовник,“ (Христо Ботев, „На прощаване“)
„Нещо долу ври, кипи, беснува се, гърми..."
(Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“) ... и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.
(Христо Ботев, „Обесването на Васил Левски“)
Пример за низходяща градация А тиранинът върлува и безчести край наш роден
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен.
(Христо Ботев, „В механата“)
Категория:Фигури на речта