Мурзук (понякога срещан и като Марзук; ) е град в едноименен оазис в пустинята Сахара в Югозападна Либия,Robinson, Harry (1960) Murzuq The Mediterranean Lands University Tutorial Press, London, p. 414 OCLC 10499572 Главен град е на община Мурзук.
География Разположен е в северните краища на Мурзукската пустиня, състояща се от ергове (огромни пясъчни дюни). Градът се е развил покрай оазиса като средищно място на търговски път, пресичащ Сахара от север на юг (от Сахел към Триполи) и от изток на запад (от Джанет в Алжир към Куфра в Киренайка).
История През 1310 г. е издигнато укрепление, покрай което градът просперира близо 6 века. Започва да запада с настъпването на по-модерните транспортни връзки. През 1960 г. населението му наброява едва 7000 души.
Превзет е от османците през 1578 година и става главен град на провинция Фезан. Въпреки че в оазиса е разположен османски гарнизон,Abun-Nasr, Jamil M. (1987) A History of the Maghrib in the Islamic Period Cambridge University Press, Cambridge, UK, p. 315, ISBN 0-521-33767-4 според сведенията на Фридрих Хорнеман от 1798 година, Мурзук се управлява практически от султана на Фезан.Hornemann, Friedrich (1802) The journal of Frederick Horneman's travels from Cairo to Mourzouk: the capital of the kingdom of Fezzan in Africa in the years 1797-8 Darf, London, OCLC 81364609; republished under various titles including Missions to the Niger Според Хорнеман по това време властта на султана на Фезан е неограничена, макар че последният плаща данък на бея в Триполи.Верн, Жул. Великите мореплаватели на XVIII век, София 1978, с. 425.
В края на 18 началото на 19 век Мурзук е изходна точка за множество европейски, предимно британски, експедиции за намиране на езерото Чад и легендарното Тимбукту. В средата на 19 век е открито британско вицеконсулство в Мурзук.Аллан, Дж. А. Оазисы, в: Сахара, Москва 1990, с. 382-392 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984) С края на търговията с роби през 19 век се свърза упадъкът на града.
До 19 век Мурзук е бил наричан и „Париж на Сахара“. Противопложна е оценката на македонския българин Иван Битраков, заточен в града, който през 1907 година пише:
Османската империя отстъпва от Фезан с попадането на Либия под контрола на Италия през 1912 г., но Мурзук не е окупиран чак до 1914 г. По време на италианското управление Мурзук отстъпва лидерството си като център на Фезан на Сабха.
След 50-те години на 20 век в района на Мурзук е открито значително количество подземни води.
Починали в Мурзук Милан Арсов (1884–1908) – български революционер, един от солунските атентатори Марко Бошнаков (1878–1908) – български революционер, един от солунските атентатори
Източници
Категория:Градове в Либия Категория:Оазиси