Левкемията е злокачествено туморно заболяване с произход от костния мозък, което се характеризира с производството на патологични бели кръвни клетки, наричащи се още парабласти.
Терминът „левкемия“ е въведен за първи път от Рудолф Вирхов през 1846 г.LADINES-CASTRO, W., BARRAGÁN-IBAÑEZ, G., LUNA-PÉREZ, M.A., SANTOYO-SÁNCHEZ, A., COLLAZO-JALOMA, J., MENDOZA-GARCÍA, E. and RAMOS-PEÑAFIEL, C.O. Morphology of leukaemias. Revista Médica del Hospital General de México. 2016. Vol. 79, no. 2, p. 107–113. . В буквален превод на български език означава „бяла кръв“. Среща се с различна честота във всички възрастови групи – от раждането до старостта. При децата е най-честото онкологично заболяване.
Левкемиите при човека се разделят на две групи – остри и хронични. Острите от своя страна биват лимфобластна и миелобластна. Хроничните биват миелоцитарна и лимфоцитарна. Най-честата форма при децата е острата лимфобластна левкемия. В миналото тя е била фатално заболяване, винаги завършващо със смърт.
Левкемията се лекува посредством различни методи – чрез медикаменти, лъчетерапия или при определени показания – с трансплантация на костен мозък.
Различните медикаменти се прилагат венозно, перорално, в гръбначно-мозъчната течност посредством лумбални пункции, мускулно, подкожно.
Бележки
Категория:Заболявания на кръвта Категория:Онкологични заболявания