Желю Митев Желев е български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г. Първи президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).
Биография Произход и ранни години
Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Преславско, в семейството на Митю Желев Митев (14 ноември 1911 – 18 март 2005) и Йорданка Николова Митова. Има трима братя: Йордан, Христо и Стоян.
През 1949 година завършва основното си образование в Основно училище „Кирил и Методий“ в родното си село, а през 1953 средно образование в Народно мъжко средно училище „Никола Й. Вапцаров“ в Шумен. През 1958 година завършва висшето си образование в Софийския държавен университет, специалност „Философия“. Постъпва на работа като секретар на читалището във Веселиново и секретар на местния комитет на ДКМС. Успява да издейства откриването на вечерна прогимназия в селото, като пише писмо лично до Тодор Живков. През 1959 година на два пъти кандидатства за аспирант, но не е приет.Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, 2010, с. 85, 88-90.
През 1961 година е приет за член на БКП. По-късно пише: „... аз бях влязъл в комунистическата партия като убеден антикомунист.“Желев, Желю. Дисертацията Определението на материята и съвременното естествознание 1965 г., София, Фондация „Желю Желев“, 2010, с. 58, 63. Целта му е да води борба с комунистическата партия отвътре, като приема членството в БКП като единствена възможност да бъде приет за аспирант.Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, 2010, с. 84-85, 92.
В периода 1961 – 1964 година, след издържан конкурс, Желю Желев е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет.
Политическа дейност Дисидентство През 1956 година Желев участва в ултиматум на студентите по философия от четвърти курс в Софийския университет до ръководството на Философско-историческия факултет с искане за премахване на някои от идеологическите дисциплини. В условията на репресии след избухналото междувременно Унгарско въстание ултиматумът не е удовлетворен. В своите спомени Желев определя смазването от съветски танкове на Унгарската революция през октомври 1956 година като повратен момент, след който става противник на режима и „завинаги убеден антикомунист“.Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, 2010, с. 74, 91.
През юни 1962 година на конференция на Института по философия при БАН и Катедрата по философия при Софийския университет на тема „Грешките на Сталин във философията“ Желев изнася реч, която по собствените му думи произвежда впечатлението на „току-що взривена бомба“.Желев, Желю. Дисертацията Определението на материята и съвременното естествознание 1965 г., София, Фондация „„Желю Желев“, 2010, с. 14. Той предлага да се обсъждат не грешките, а престъпленията на Сталин и сталинизма, предпуреждава за опасността Сталин да бъде заменен с Ленин, настоява философията да не се превръща в идеология и „проста идеологическа прислужница“.Желев, Желю. Политически речи. 1962 – 2002 г., София: Фондация „Д-р Желю Желев“, 2003, с. 33. Подложен е на критики на специално събрание на групата на БКП в Катедрата по философия в Софийския университет.
В подготвения дисертационен труд от 1965 година „Определението на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии Желев критикува марксистко-ленинистката теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“. Професор Георги Фотев, който по това време е студент, пише, че дисертацията на Желев предизвиква в университетските среди „нещо като брожение“. От Москва пристига един от корифеите на съветската философия Бонифатий Кедров, който застава твърдо срещу опитите да се критикува Ленин.Фотев, Георги. Моите мемоари, София, Издателство на Нов български университет, 2023, с. 146-147. През май 1965 година Желев е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. Самият Желев коментира своето продължило близо четири години и половина членство в БКП по следния начин: „Моят опит да се боря с идеологията на комунизма вътре в самата комунистическа партия, с нейните собствени идеологически и философски оръжия, смятам, че общо взето беше успешен“.Желев, Желю. Дисертацията Определението на материята и съвременното естествознание 1965 г., София, Фондация „„Желю Желев“, 2010, с. 63.
Уволнен е от университета, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Мария Желева Грозден, Бургаско до 1972 година, когато семейството се връща в София.
В с. Грозден през 1967 година Желю Желев написва книгата „Тоталитарната държава“, публикувана 15 години по-късно. През 1975 г. Желев започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 година е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт.
В края на март 1982 г. издателство „Народна младеж“ публикува книгата на Желев „Тоталитарната държава“. Тя излиза със заглавие „Фашизмът“ и тираж 10 000 екземпляра.Март (Черен календар на комунизма) – Март 1982 г, Държавна сигурност.com. Посетен на 12 септември 2012. Престоява на пазара месец и дори е планирана за реклама на Панаира на книгата, но бива свалена от щандовете, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. По-късно тя е забранена неофициално, като с писмо на Комитета за култура от август е иззета и от обществените библиотеки и конфискувана.Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, 2010, с. 185-187. Иззетите официално излезли от печат копия на книгата са унищожени Редакторите и рецензентите са наказани. Но все пак са били продадени вече около 6 хиляди екземпляра. Преведена е на 10 езика.Биография на Желю Желев в сайта „ОМДА“. Въпреки изземването книгата се разпространява широко в страната по неофициални канали и получава широк резонанс, утвърждава мястото на Желев като дисидент. Той е освободен като завеждащ секция и е изваден от Научния съвет на Института по култура.
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството Желю Желев инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет. Клубът приема редица декларации, вкл. против провеждания от БКП Възродителен процес и членовете му стават обект на различни форми на преследване. Самият Желев е арестуван на 5 май 1989 г.
Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 година Желев участва в Закуската с Митеран във френското посолство в София.
След свалянето от власт на Тодор Живков, заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционен митинг на пл. „Св. Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Сред ораторите е и д-р Ж. Желев.
Съюз на демократичните сили Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС).История на СДС на сайта omda.bgСписък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990 СДС е създаден като фондация и така е вписан в регистъра на Софийския градски съд. Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990),Пълна стенограма от заседанията на Кръглата маса на сайта omda.bg на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България. През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав: Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.
Депутат и президент Избран е за народен представител в VII велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от VII ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.
Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 година.
На президентските избори, проведени през януари 1992 година, Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.
По време на августовския пуч в СССР през 1991 година Желю Желев заема твръда позиция в подкрепа на президента на СССР Михаил Горбачов и на президента на РСФСР, Борис Елцин. В спомен, посветен на събитията, Желев пише, че първите реакции на западни държавници след преврата са били примирителни, изразявали са желание за ненамеса във вътрешните работи на СССР и за избягване на кръвопролития. „Тъкмо на България най-малко прилича да излиза с беззъба декларация“ - пише Желев. „Нас и без това ни разглеждат като най-големите лакеи на Съветския съюз и то не без основание“. В декларацията на президента превратът е осъден категорично, като комунистически и неосталинистки.
През януари 1992 година подкрепя решението на правителството на Филип Димитров да признае обявената независимост на Република Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е обявено на 15 януари, с което България става първата държава, която признава Република Македония. През август същата година, по време на посещение на руския президент Борис Елцин в България, Желев му въздейства и това, заедно с получената подкрепа от Сюлейман Демирел, изиграва ключова роля за признаването на Македония и от страна на Русия.
Либерална алтернатива Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика. През януари 1997 г. основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.
Балкански политически клуб На 26 май 2001 година по идея на Желев в София е основан Балканският политически клуб. В учредителното събрание участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, както и политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция. Като генерална политическа цел на Клуба Желев определя „съгласуването на интересите, намирането на общото в интересите на страните от региона“.Желев, Желю. Политически речи. 1962 – 2002 г., София: Фондация „Д-р Желю Желев“, 2003, с. 378. („Пактът за стабилност за Югоизточна Европа. Мястото и ролята на либералните партии. Реч, произнесена в Скопие на 21 февруари 2000 г. на конференция на фондация „Фридрих Науман“) Два мандата той заема поста председател на клуба.
През 2010 година на въпроса какво е постигнато през 20-годишния преход и какво не, Желев кратко отговаря:
Смърт