ФК „Спартак 1918“ е български футболен отбор от Варна, който в момента се състезава в Efbet лига.
„Спартак“ Варна е клуб с традиции в България. Има общо 46 сезона в А група / Първа лига, което му отрежда 9 място във вечната ранглиста.Информация в официалния сайт
История ВИЗИТКА НА ФК „СПАРТАК 1918“ ВАРНА
Основан: 28.08.1918 г.
Имена: „Български сокол“ (от 1918 г.), „Шипченски сокол“ (от 1924 г., след обединение с „Шипка“), „Спартак“ (от 1945 г., след обединение с „Левски“ и „Радецки“), „ЖСК-Спартак“ (от 1969 г., след обединение с „Локомотив“), „Спартак“ (от 1985 г.), „Спартак 1918″ (от 2010 г., след обединение с „Владислав 2009″).
Цветове: синьо и бяло.
Стадион: „Спартак“ (капацитет 8000 места).
Успехи: Шампион – 1932 г., вицешампион – 1931, 1933 г., трето място – 1929, 1955, 1983/84 г., полуфиналист в първенството – 1945, 1946, 1948 г., финалист за националната купа – 1961, 1982/83 г.,
Участник в европейските клубни турнири: КНК – 1961/62, 1983/84 г. – осминафиналист, Интертото – 1987, 1989, 1996, 1997, 1998, 1999, 2001 г.
Участия в Държавното първенство: 9 сезона – 1929, 1931 - 1933, 1944 - 1948 г.
Участия в А група: 46 сезона – 1950 - 1952, 1954 - 1963/64, 1965/66, 1971/72 - 1973/74, 1975/76 - 1977/78, 1982/83 - 1988/89, 1992/93, 1993/94, 1995/96 - 2004/05, 2006/07 - 2008/09, 2022/23, 2024/25, 2025/26 г.
Най-много мачове в А група: Илия Кирчев – 286 (1951/66 г.).
Най-много мачове общо: Красимир Зафиров – 471 (1972/88 г.).
Най-много голове в А група: Стефан Найденов – 56 (1982/93 г.).
Най-много голове общо: Добромир Ташков – 148 (1942/50 г.).
Най-много мачове в националния тим: Живко Господинов – 39 (1982/86 г.).
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФК „СПАРТАК 1918″ ВАРНА
1918 г. - Клубът е основан под името „Български сокол“. На 28.08.1918 г. е учредителното събрание, на което малкият Милан Георгиев вдига в ръка перо от сокол, което намерил по пътя на идване и предлага името да бъде „Сокол“. За първи председател е избран Нягол Колев. Приема се и Устав на клуба. По-късно, за да може да се регистрира, е взето решение клубът да носи името „Български сокол“, защото по същото време във Варна има ловно дружество "Сокол" и не е прието да има 2 организации с еднакви имена. Цветовете на футболния екип са синьо и бяло. В първия футболен състав на клуба са: вратарят Димитър Стаматов – Хаяра, защитниците Иван Петров, Георги Георгиев – Гунчо, халфовете Никола Ковачев, Янко Марков, Ради Марков (капитан), Димитър Чафкаров и нападателите Антон Костов, Нягол Колев, Георги Вълчев – Норгото, Кирил Мирчев – Дудула, Михаил Тунчев и Георги Станев.
1924 г. - „Български сокол“ се обединява с „Шипка“ (основан 1920 г.), под името „Шипченски сокол“.
1929 г. - „Шипченски сокол“ се класира трети в държавното първенство. В първия кръг във Варна е разгромен тимът на „Хан Омуртаг“ – Шумен с 5:0. Във втория, отново във Варна, е победен „Раковски“ – Русе с 2:0.
В мача за излъчване на финалиста варненци губят от „Ботев“ – Пловдив с 1:3 като гост и остават на трето място, след шампиона „Ботев“ (Пд) и „Левски“ (Сф). Съставът на „Шипченски сокол“ е: Янко Николов, Георги Апостолов, Борис Нейков, Владимир Капзамалов, Георги Пармаков, Александър Коев, Боян Бонев, Жечо Тунчев, Илия Булашев, Иван Найденов и Иван Иванов.
1931 г. - „Шипченски сокол“ става вицешампион. През този сезон всички мачове от държавното първенство се провеждат в София. В първия кръг „соколите“ отстраняват „Ботев“ – Пловдив с 1:0. След това разгромяват „България“ – Хасково с 5:1. Според регламента, варненци пропускат третия кръг и за първи път „Шипченски сокол“ достига до финала на държавното първенство в София, срещу столичния „АС-23“.
Мачът започва нещастно за гостите от Варна. Още във втората минута Владимир Капзамалов си прави автогол. След това „Шипченски сокол“ установява игрово надмощие и успява да обърне резултата, след голове на Иван Найденов – Найденката в 28-та и Александър Коев – Железния в 55-та минута. 17 минути преди края на мача варненци водят с 2:1. Тогава играчът на столичани Борислав Габровски извършва грубо нарушение и чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. От „Шипченски сокол“ отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това обаче не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за „АС-23“, но купата не се връчва. Така „Шипченски сокол“, без да бъде победен, остава на второ място.
Съставът на „Шипченски сокол“ е: Здравко Янакиев, Борис Нейков, Владимир Капзамалов, Георги Пармаков, Иван Георгиев, Петър Добрев, Александър Коев, Жечо Тунчев, Илия Булашев, Иван Найденов и Иван Иванов.
1932 г. - „Шипченски сокол“ печели шампионската титла.
Преди това, в началото на 1932 г. най-добрият футболист на тима – нападателят Жечо Тунчев, заболял от неизлечимата тогава скоротечна туберкулоза, умира едва на 21 години. Варна загубва най-големия играч на своето време – всепризнат от съперници, боготворен от съотборници и привърженици.
В първия официален мач след кончината на Жечо Тунчев „Шипченски сокол“ играе срещу вечния съперник и основен конкурент „Владислав“. Срещата е решителна, защото двата отбора са преки съперници в първенството на Варненска област и победата увеличава многократно шансовете на единия от тях в по-нататъшната борба. Преди двубоя целият отбор на „Шипченски сокол“ по екипи отива на гроба на починалия си съотборник и там всички мълчаливо почитат паметта на своя другар. В знак на признание, те решават да излязат на терена с 10 души!
Предварително определената единадесеторка на „Шипченски сокол“ за мача е: Здравко Янакиев, Владимир Капзамалов, Борис Нейков, Стоян Танев, Иван Георгиев, Петър Иванов, Александър Коев, Панайот Несторов, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев. Един от тях отпада от състава (за съжаление, не е известно точно кой, защото съставът за мача, известен от протоколната книга на клуба, е определен и вписан предварително).
Срещу силния състав на „Владислав“ (печелил и първенството на страната), отборът на „Шипченски сокол“ се изправя с 10 души! В неравната футболна битка „соколите“ се раздават докрай. В изключително оспорвания и драматичен мач десетте играчи на „Шипченски сокол“ надиграват „Владислав“ и го разгромяват с 5:1 !!!
В първия кръг от държавното първенство във Варна „Шипченски сокол“ сразява „Хан Омуртаг“ – Шумен с 6:2. Във втория е победен „Левски“ – Русе с 2:0 като гост. На полуфинала, отново във Варна, категорична победа срещу „Победа 26“ – Плевен с 4:1 изпраща варненци на финала срещу „Славия“ – София.
„Славия“ е с шестима национали в състава си: Димитър Байкушев, Никола Стайков, Пенко Рафаилов, Никола Калканджиев, Христо Минковски, Велчо Стоянов, както и авторитетният Димитър Манолов – Боянската мечка.
На финала на държавното първенство в София, „Шипченски сокол“ побеждава „Славия“ с 2:1 след продължения и става държавен първенец и носител на Царската купа.
Мачът е на 18 септември 1932 г., на игрището на „АС-23“, пред повече от 10 000 зрители.
В 12-та минута след успешна контраатака и пас на Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката с коварен удар през куп от играчи открива резултата – 1:0 за „Шипченски сокол“. През втората част в 63-та минута Никола Стайков с топовен удар бележи за „Славия“. Редовното време завършва 1:1 и следват 2 продължения по 15 минути. Осем минути преди края на мача дясното крило на „Шипченски сокол“ Райко Димов получава топката и пробива по десния фланг. Той намира с точен пас централния нападател Илия Булашев, който е добре пласиран и излиза сам срещу вратаря. Двама защитници на „Славия“ в стремежа си да попречат на нападателя, се сблъскват, а вратарят напуска вратата, за да се намеси. Илия Булашев технично ги заобикаля с топката и вкарва втори гол – 2:1 за варненци.
След 120-минутен двубой „Шипченски сокол“ е държавен първенец!
Съставът на „Шипченски сокол“, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов – Лапната, Иван Георгиев – Шико, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев – Теньо, Райко Димов, Александър Коев – Железния, Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката и Руси Булашев. Треньор е немецът от унгарски произход Ференц Фан.
1933 г. - „Шипченски сокол“ става вицешампион. В първия кръг на държавното първенство варненци побеждават „Чардафон“ – Габрово с класическия резултат 3:0 във Варна. Според регламента „соколите“ прескачат втория кръг.
На полуфинала е постигната убедителна победа срещу „Напредък“ – Русе с 4:1 като гост. Два гола вкарва Александър Коев – Железния, а по един Иван Найденов – Найденката и Илия Булашев. Отборът отново достига до финала на държавното първенство, където този път се среща със столичния „Левски“ в София.
Още от началото „Левски“ установява превъзходство и повежда в резултата с голове на Коста Жеков в 12-та и Асен Панчев в 29-та минута. При една атака на варненци 36-та минута Иван Найденов центрира в наказателното поле и Илия Булашев с глава вкарва красив гол – 2:1. Две минути по-късно М. Лозанов от „Левски“, от пряк свободен удар уцелва напречната греда. През втората част Асен Пешев вкарва трети гол за „Левски“ в 63-та минута и варненци отстъпват с 1:3, и остават на второ място.
Съставът на „Шипченски сокол“ е: Здравко Янакиев, Борис Нейков, Владимир Капзамалов, Люцкан Люцканов, Иван Георгиев, Стоян Танев, Александър Коев, Иван Найденов, Илия Булашев, Панайот Несторов и Руси Булашев.
„Шипченски сокол“ става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала в първенството.
1945 г. - „Шипченски сокол“ се обединява с „Левски“ (основан 1926 г., след обединението на „Юпитер“ – създаден 1919 г. и „Атлант“ – създаден 1920 г.) и с „Радецки“ (основан също 1926 г.), под името „Спартак“.
Същата година „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство. Варненци последователно елиминират „Ангел Кънчев“ – Русе с 2:1 като гост и „Орловец“ – Габрово с 3:0 отново като гост.
На полуфинала „Спартак“ отстъпва на „Спортист“ – София с 2:3 пак като гост. При резултат 2:2 „Спартак“ пропуска да поведе от изгодно положение. Головете за варненци реализират Димитър Харалампиев – Милинкито и Добромир Ташков, а за „Спортист“ – Ив. Захариев, Ст. Божков и Тодоров.
1946 г. - „Спартак“ отново е полуфиналист в държавното първенство. Варненци последователно елиминират „Родина“ – Хасково с 4:1 като гост и „Славия-45“ – София с 3:1 пак като гост. Н. Иванов открива от дузпа за домакините преди почивката, но Борис Парушев – Борлето реализира хеттрик за варненци през втората част.
На полуфинала „Спартак“ отстъпва на „Левски“ – София с 0:3 в столицата (след голове на Б. Ласков, Ст. Никушев – дузпа и Л. Хранов) и с 0:3 във Варна (след голове на П. Аргиров, Б. Ласков и Л. Хранов).
Същата година нападателят на „Спартак“ Борис Парушев – Борлето е включен в националния отбор за Балканското първенство в Албания.
1947 г. - Нападателят на „Спартак“ Тома Захариев е включен в националния отбор за Балканското първенство.
1948 г. - „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство. Варненци елиминират „Ботев“ – Пловдив с 3:2 като гост (за спартаковци хеттрик бележи Добромир Ташков) и с 1:0 във Варна (с гол на Никола Йовчев – Мъника).
На четвъртфинала, в дербито на Варна, „Спартак“ отстранява и ТВП, след 2:2 в първия мач („соколите“ повеждат с голове на Добромир Ташков и Борис Парушев, но ТВП изравнява) и разгром с 4:0 на реванша, когато по два гола реализират Борис Парушев – Борлето и Добромир Ташков.
На полуфинала „Спартак“ отстъпва на „Септември“ при ЦДВ – София с 1:2 във Варна (софиянци повеждат с два гола на Д. Миланов, а края на първото полувреме Добромир Ташков намалява резултата за варненци) и с 1:4 в София (Борис Парушев вкарва почетния гол, а за домакините преди това се разписват Н. Божилов, Т. Такев, К. Богданов и Д. Миланов).