Любля̀на () е столицата на Словения. Разположена е в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града към 2022 г. е 284 293 души. Символ на града е Люблянският дракон, изобразен на герба на Любляна, кацнал на върха на кулата на Люблянския замък, а на Драконовия мост (Zmajski most), пресичащ Любляница, има негова скулптура.
История От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на Свещената римска империя. В този период името му е Лайбах () и през 1821 там се провежда конгрес на Свещения съюз.
През 1861 г. Любляна придобива статут на главен град на провинция Кранска (позната и като Карниола), която става хабсбургската административна единица с най-силно представен словенски елемент. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. В края на XIX и началото на XX век градът претърпява мащабно преустройство. Промените са свързани отчасти с възстановяването след силно земетресение, нанесло значителни разрушения през април 1895 г. Направени са редица мащабни подобрения като благоустроени улици и площади, нови комунални услуги, електрификация и др. Този период се свързва с Иван Хрибар, който е един от най-успешните кметове на града.„София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914)“. Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016
Административно деление Любляна се състои от 17 окръга.
Население Населението на Любляна през 2022 година е 284 293 души, от тях ~73% са словенци. По-голямата част от населението са католици, останалите са главно православни и мюсюлмани.
Икономика Любляна е развит промишлен град с развита машиностроителна, химическа, хранително-вкусова, кожухаро-обувна и полиграфическа промишленост.
Култура Забележителности Люблянски замък
Християнски храмове Свети Никола Францисканска църква „Благовещение“ Свети Петър Света Троица
Спорт Местни футболни отбори – „Олимпия Любляна“, „Интерблок Любляна“.
Известни личности Родени в Любляна Антон Ашкерц (1859 – 1912), поет Валтер Бонча (р. 1968), колоездач Виолета Булц (р. 1964), политик Деян Джерманович (р. 1988), футболист Маряна Държай (1936 – 2005), поп и джаз певица Славой Жижек (р. 1949), философ Андраж Кирм (р. 1984), футболист Юш Козак (1892 – 1964), писател Лина Кудозович (р. 2002), певица Златан Любянкич (р. 1983), футболист Петра Майдич (р. 1979), ски бегачка Бруно Парма (р. 1941), шахматист Фриц Прегъл (1869 – 1930), австрийски химик Борис Премужич (р. 1968), колоездач Фран Рамовш (1890 – 1952), филолог Самир Ханданович (р. 1984), футболист Майда Сепе (1937 – 2006), певица и бивша манекенка Андрей Хинг (1925 – 2000), писател Мирослав Хубмайер (1851 – 1910), революционер
Починали в Любляна Франце Беук (1890 – 1970), писател Янез Франчишек Гнидовец (1873 – 1939), духовник Маряна Държай (1936 – 2005), поп и джаз певица Йохан Антон I фон Егенберг (1610 – 1649), австрийски благородник Ханс Улрих фон Егенберг (1568 – 1634), австрийски благородник Нико Жупанич (1876 – 1961), етнограф Павле Зидар (1932 – 1992), писател Антон Инголич (1907 – 1992), писател Янко Керсник (1852 – 1897), писател Лойзе Ковачич (1928 – 2004), писател Юш Козак (1892 – 1964), писател Цирил Космач (1910 – 1980), писател Едвард Коцбек (1904 – 1981), писател Себастиян Крел (1538 – 1567), писател Лудвиг Кюблер (1889 – 1947), германски офицер Фран Милчински (1867 – 1932), писател Мира Михелич (1912 – 1985), писателка Албин Планинц (1944 – 2008), шахматист Иван Потърч (1913 – 1993), писател Фран Рамовш (1890 – 1952), филолог Иван Таучар (1851 – 1923), писател Йосип Броз Тито (1892 – 1980), политик Густав Фен (1892 – 1945), германски офицер Фран Салешки Финжгар (1871 – 1962), писател Андрей Хинг (1925 – 2000), писател Иван Цанкар (1876 – 1918), писател Томаж Шаламун (1941 – 2014), поет Луциян Мария Шкерянц (1900 – 1973), композитор Станислав Шкрабец (1844 – 1918), езиковед
Други На Любляна е наречена улица в кварталите „Овча купел“ и „Карпузица“ в София ().
Фотогалерия
Източници