Алѐн Фабиѐн Морѝс Марсѐл Дело̀н (, фамилията на френски се произнася по-близко до ДьолонЕнциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982.Чуйте, forvo.com.) е френски и швейцарски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.
Признат като културна и кинематографична водеща личност на XX век, Делон се очертава като един от най-изтъкнатите европейски актьори от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, като по този начин се утвърждава като международен секс символ. Неговият стил, външен вид и роли, които го превръщат в международна икона, му спечелват трайна популярност. Делон получава признание от критиците за ролите си във филми като „Жените са слаби“ (1959), „Жарко слънце“ (1960), „Роко и неговите братя“ (1960), „Еклис“ (1962), „Гепардът“ (1963), „Самурай“ (1967), „Мотоциклетистката“ (1968), „Басейнът“ (1969), „Червеният кръг“ (1970), „Полицай“ (1972) и „Господин Клайн“ (1976). По време на кариерата си Делон работи с много режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.
Като певец Делон записва популярния дует „Paroles, paroles“ (1973) с Далида.
Кариерата му започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Жарко слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.
Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. получава наградата „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.
Биография Детство и младежки години Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция, в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904 – 1977), режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа сиHenri Rode, Le fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 20. Генеалогията му датира от Жан Делон, роден през XV век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. – 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с БонапартJean-Louis Beaucarnot, Frédéric Dumoulin, Dictionnaire étonnant des célébrités, First Éditions, 2015, p. 78..
През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френ, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на Пиер Лавал в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.
На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в Чикаго, но е арестуван в Бордо.
На 17-годишна възраст служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан, продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаванеHenri Rode, Le Fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 24. на срочния му договор с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в Сайгон. Към края на Индокитайската война той е арестуван отново, за кражба на джип. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не пипай мангизите“, филм, който гледа в индокитайската столица.Vincent Quivy, Alain Delon. Ange et voyou, Le Seuil, 2017, p. 17.
През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе. В Монмартър живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголо, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.
Начало на кариерата
Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.
Последни години На 6 май 2017 г. Ален Делон обявява, че слага край на актьорската си кариера.
На 20 май 2019 г. е удостоен с почетна „Златна палма“ за цялостна кариера, въпреки протестите на феминистки асоциации.Ален Делон все пак получи почетна „Златна палма“, БНР, 20 май 2019 г.
През 2022 г. се прокрадва новината, че Ален Делон иска да сложи край на живота си чрез евтаназия. Всъщност като повечето фалшиви новини, които получават голямо внимание, и тази почива на полуистина или по-скоро на думи, извадени от контекста. Всичко започнало в средата на март с едно интервю за RTL на първородния син на Делон Антъни, взето по повод на автобиографичната му книга „Между куче и вълк“, в която той се връща към сложните отношения с родителите си и конфликтите между тях. Повечето информации за евтаназията са се базирали именно на този разговор, в който синът на Делон казва, че баща му е решил да си тръгне от живота доброволно.
Всъщност журналистът е този, който започва интервюто с думите: „Вие ни разказвате, че сте обещали да бъдете до него в последния ден, когато той реши, че повече няма да иска да живее“. Синът на Ален Делон не отговаря директно, а започва да разказва за сбогуването с майка си Натали Делон, която починала година по-рано от рак на панкреаса. „Истина е, че аз бях до майка ми, истина е, че тя реши да умре, както бе живяла – когато тя самата реши, затова избра евтаназията. За щастие, не прибегнахме до този метод. Казвам за щастие, защото всичко беше готово“, казал Антъни, обяснявайки, че накрая тя все пак си е отишла спокойна и в мир. Слухът за евтаназията на актьора толкова бързо се разпространил по целия свят, че друго от децата на Делон, малкият му син Ален-Фабиен, накрая не издържал и решил да внесе яснота. В началото на април в Инстаграм той написал: „Нямам навика да правя това, но нещата излязоха извън контрол. Вече две седмици чета в социалните мрежи и т.нар. списания, че баща ми имал намерение да сложи край на дните си с евтаназия. Това изобщо не е истина. Една фраза, извадена от контекста на една книга, е причината за тези слухове. Има голяма разлика между „синко, ако съм включен в машина и съм в кома, искам да ме изключиш“ и „той иска евтаназия и е казал сбогом на семейството си.“
На 10 и 12 септември 2022 г. актьорът декларира подкрепата си за Украйна по време на руската инвазия в страната. Телевизионен проект, излъчен по TV5 Monde и по каналите на Canal+ Group, показва как Ален Делон чете текстове на украинския поет Тарас Шевченко, както и стихотворението „Liberté“ на Пол Елюар Liberté.. Бивш актьор и комик, украинският президент Володимир Зеленски благодари на френския актьор, като заявява: „Никога не съм бил толкова велик актьор като теб [...] Обичаме те много и за мен ти си оставаш авторитет и огромен актьор.“..
Смърт Ален Делон умира на 88-годишна възраст, след продължително боледуване, на 18 август 2024 г. в дома си в Души-Монкорбон (Североизточна Франция, департамент Лоаре).
Личен живот и семейство През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с германската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.
На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.
Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.
Официално има 3 деца от 2 брака:
Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон; Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и Ален-Фабиен Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).
Анушка и Ален-Фабиен са от брака му с Розали ван Бреемен.
Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).
През 1985 г. Ален Делон се мести в Швейцария и се установява в предградието на Женева Шен-Бужри. На 23 септември 1999 г., 14 години след преместването му в Швейцария, общинският съвет на Шен-Бужри гласува за швейцарската натурализация на Ален Делон, както и на двете му деца, Анушка и Ален-Фабиен, които са на осем и пет години по това време. На 13 март 2000 г. той полага клетва в залата на Големия съвет на Женева и става официално гражданин на Швейцария.
Предприемачество и колекционерство През последните години Ален Делон е известен не само като актьор, но и като успешен бизнесмен. Под търговската марка „Alain Delon“ се продават много стоки (парфюми, ръчни часовници, цигари, облекла и др.). Той също е станал притежател на собствена авиолиния. Колекционерите на произведенията на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът продава част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.
Избрана филмография