Превантивната война на Третия райх срещу СССР в хода на Втората световна война е теза в историографията, застъпвана от някои германски учени историци, както политика Йозеф Гьобелс и от публицисти като Виктор Суворов.

Теория за съветско офанзивно планиране

Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като превантивен удар.Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? Slavic Review, Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643 След войната това гледище е представено от някои лидери на Вермахта като Вилхелм Кайтел.André Mineau. Operation Barbarossa: ideology and ethics against human dignity Rodopi, 2004. ISBN 978-90-420-1633-0

Тази теза е повторена през 1980-те години. Открито е предложение подадено от Жуков и подписано от Василевски и Ватутин, предлагайки тайна мобилизация и дислоциране на войските на Червената армия на западната граница под прикритието на учения. Предложената цел на операцията е да се отреже Германия от съюзниците ѝ и особено от петролните полета на Румъния, от които се нуждае, за да води войната.

Според Виктор Суворов Сталин планира да използва Германия като свой заместник („Ледоразбивачът“) срещу Запада. Идеята на Сталин е да се захранват агресивните планове на Хитлер срещу Европа и едва след като страните са се били помежду си и са се изтощили до известна степен СССР да направи своя удар. По тази причина Сталин осигурява значителна материална и политическа подкрепа на Адолф Хитлер, докато в същото време подготвя Червената армия да „освободи“ цяла Европа от германската окупация. Суворов твърди, че Барбароса всъщност е превантивен удар, който капитализира върху съветските войскови концентрации непосредствено по границите от 1941 г. Някои други, които подкрепят идеята, че Сталин се е готвил да нападне, като Михаил Мелтюков, отквърлят тази част от теорията на Суворов, твърдейки, че и двете страни са се готвели за нападение сами, не в отговор на приготовленията на другата страна.

Тази теза е привлякла вниманието на обществото в някои страни, и е подкрепяна от някои историци (като Владимир Невежин, Борис Соколов, Валери Данилов, Йоаким Хофман и Марк Солонин). Тя не е приета от мнозинството западни историци.R. C. Raack Reviewed work(s):Was the USSR Planning to Attack Germany in 1941? by Joseph Bradley Source: Central European History, Vol. 32, No. 4 (1999), pp. 491 – 493

Тезата за характера на Операция „Барбароса“ (Директива № 21 на Обединеното командване на Вермахта) се потвърждава и от някои други източници, като мемоарите на Ерих фон Манщайн и свидетелските показания пред Нюрнебергския трибунал на Фридрих Паулус. Тезата е основно развита в придобилата известност трилогия „Ледоразбивачът“ на Виктор Суворов.

Основният свидетел на съветския обвинител на Нюнбергския трибунал и същевременно главен теоретик на плана „Барбароса“ Фридрих Паулус (свидетел в процеса, но не и обвиняем), дава противоречиви показания пред съдебния състав по въпроса за отговорността за започване на нападението над СССР. Тезата за превантивната война е водеща за защитата на Генералния щаб на Вермахта.

Бележки

Външни препратки Да напишеш отново историята на Втората световна война

Категория:Втора световна война Категория:Операция „Барбароса“ Категория:Конспиративни теории