Свещарската гробница е тракийски култов комплекс, разположен в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари (), на 42 км североизточно от Разград. Гробницата е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкриване

Разкрита е в края на август 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Откритието се превръща в археологическа сензация Ръководител на разкопките е доцент Мария Чичикова, която работи заедно с д-р Тотю Иванов.Царската гробница в Свещари засия Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.

Устройство Свещарската гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Стените на гробната камера са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмнокафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Съдържание Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. В погребението е открита и латенски тип келтска фибулаДомарадски, Мечислав. „Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).“1984., въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия – стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай лежащо върху камък куче с отрязана глава.

Статут Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват – историко-археологически резерват „Сборяново“. Посещението на гробницата се заплаща. През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте също Долина на тракийските владетели Александровска гробница Четиньова могила (Старосел)

Литература Станчева, М., Девет български чудеса – национални паметници на културата, С., Златоструй, 1993. Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи. – Проблеми на изкуството, 1993, № 1, 45 – 55. Valeva, J. The Sveshtari Figures (An Attempt to Specify Several Hypotheses). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol, Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз. – Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 52 – 57. Хелис V. Гетите – култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата Сборяново. Съст. Диана Гергова. С., БАН, 2007. Росица Гичева-Меймари. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари. – Проблеми на изкуството, 2008, № 2, Малвина Русева. Съпоставяне на женските изображения от Гинина могила край с. Свещари с женски образи върху сребърни тракийски съдове. – Паметници, реставрация, музеи, 2009, № 3 – 4, Теофилов, Т. The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p. 121 – 123. Теофилов, Т. Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с. Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p. 144 – 160.

Външни препратки Свещарската тракийската гробница на сайта на ЮНЕСКО Отвориха Свещари , публикация във в. „Култура“

Източници

Категория:Обекти на световното наследство в България Категория:100 национални туристически обекта Категория:Тракийски могили Категория:Туризъм в община Исперих Категория:История на община Исперих Категория:Основани през 3 век пр.н.е.