Мара Иванова Белчева е българска поетеса.

Биография Родена е на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва гимназия в Търново. В периода 1883–1885 следва във висш девически институт във Виена. Завръща се в България заради смъртта на баща си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев, за когото се омъжва през 1886. Остава вдовица на 23 години, след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов (1891). За кратко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд, преподава на децата му български, френски, немски и английски език. Следва филология във Виена (1896), където изучава световна и европейска литература и чужди езици. От 1903 г житейският ѝ път е свързан с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912 г. В българската литературна история М. Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война (1913) е учителка и милосърдна сестра. След известно пребиваване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност, остава в София до края на живота си.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си със Славейков, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 11 юни 2026 г.

Умира на 16 март 1937 г. в София.

Памет Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“ 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Силуетът на Белчева е изобразен на гърба на банкнотата от 50 лева, емисия 2019 г., и в обращение като законно платежно средство от 1 ноември 2019 г.„Нова серия български банкноти. 50 лева, 2019 г.“, сайт на БНБ. до 1 януари 2026 г.

На Мара Белчева е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София ().

Домът на културата в град Севлиево носи нейното име.

Източници Тази статия се основава на материал от Словото , използван с разрешение.

Библиография На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918. Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923. Сонети. 1925. Избрани песни. Стихове. Печатница „С. М. Стайковъ“, 1931. Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995. И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010. Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013. Мара Белчева. Поезия. Т. 1. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева. София: Кибеа, 2018, 271 стр., ISBN 978-954-474-728-2 Мара Белчева. Проза и преводи. Т. 2. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева; подбор и коментар на документалната част – Катя Зографова. София: Кибеа, 2018, 351 стр. ISBN 978-954-474-729-9

За нея Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси (Литературнокритични очерци). София: Български писател, 1987 Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. Благовеста Касабова. „Ръми в душата ми...“: Щрихи към портрета на Мара Белчева. София: Снежана, 1995 Мария Кайкиева. Мара Белчева, 1868 – 1937: Био-библиография. Пазарджик, 1996 Анастасия Първанова. Творчеството е любов. Кн. 1. Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова. София: Ваню Недков, 1999 Албена Вачева. „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868 – 1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски", стр. 65 – 79. Същият текст е публикуван в LiterNet. София Ангелова. „Мара Белчева“. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. София: Алтера, 2009. Милена Кирова. „Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо“ , Public Republic, 20 август 2010. Ирен Иванчева. „Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. – В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 286 – 349.

Бележки

Външни препратки

От и за Мара Белчева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Мара Белчева в Литературен свят Критика за Мара Белчева в Литернет Андриана Спасова, „Мара Белчева“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Категория:Български поетеси Категория:Писатели след Освобождението Категория:Български учителки Категория:Български преводачи на немскоезична литература Категория:Български медицински сестри Категория:Български дъновисти Категория:Родени в Севлиево Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив