Благоевградският говор (срещан и като горноджумайски говор) е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Благоевград - в долината между Рила и планината Влахина. Сроден е със съседните нему говори: петрички, малешевски, дупнишки, пиянешки.
Македонската диалектология го систематизира като част от малешевско-пиринскияV. Friedman, Macedonian, in: B. Comrie and G. Corbett (eds.), The Slavonic Languages, New York: Routledge диалект на т. нар. македонски език.
Характерни особености Застъпник на стб. е гласната a: кàшта (къща), сàбота (събота), важè (въже). Застъпник на стб. е предимно o и в редки случаи а: зол (зъл), пèток (петък), дàска (дъска), кàсно (късно). Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj: кàшта, сàжди. Подвижното ъ при сонантно р се изговаря винаги като ръ: грънè (гърне), връх (връх), сръ̀бин (сърбин). Изпадане на съгласната л при групата ъл/лъ между съгласни: вък (вълк), пъх (плъх). Изключение от това правило са: длъг (дълг), зòлва (зълва), зол (зъл). Преходи в⇒ф в позиция след беззвучна съгласна: сфѝрка (свирка), цръ̀кфа’ (църква) Членна форма за мъжки род единствено число: -о след твърда съгласна: човèко (човекът), градò (градът), вòло (волът). -е след мека съгласна: кòне (конят), крàйе (краят), добрѝйе (добрият) Наличие на падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Ристò—Ристòте, Гошè—Гошèте, Петрè—Петрèте. Образуване на деепричастия с -аèк’и: шетаèк’и (шетайки), бераèк’и (берейки), седаèк’и (седейки).
Вижте също Петрички говор Малашевски говор Дупнишки говор Пиянешки говор Пиринска Македония
Източници Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002
Бележки
Категория:Югозападни говори говор