Чехия (), официално Чешка република () е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Площта ѝ е 78 865 km2, от които 77 288 km2 суша и 1577 km2 езера и реки. Включва историческите области Бохемия, Моравия и Чешка Силезия. Граничи с Полша на север, с Германия – на северозапад, с Австрия – на юг и със Словакия – на изток.
Чехия е демократична страна с високо развита, разнообразна икономика. Чехия е член на НАТО, Европейския съюз и Шенгенското споразумение (от 21 декември 2007 г.EU member countries in brief). Чехия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
География
Площта на Чешката Република е 78 864 km2. Страната граничи с Полша (граница с дължина 658 km) на север, Германия – на северозапад и запад (646 km), Австрия – на юг (362 km) и Словакия на изток (214 km). Общата дължина на границите е 1880 km.
Чешкият ландшафт е доста разнообразен. Западната част – Бохемия лежи в басейните на реките Елба (Лаба) и Вълтава, заобиколени от предимно ниски планини (Судетите и Кърконоше), където се намира най-високата точка на страната – връх Снежка с височина 1602 m. Моравия, източната част на страната, също е доста хълмиста и лежи в басейна на река Морава, а оттам извира и река Одер (Одра). Реките на Чехия, която няма излаз на море, се оттичат в три морета: в Северно, Балтийско и Черно море.
Голяма част от територията е заета от планински и хълмисти възвишения. Чешкият масив принадлежи към Средноевропейските херцински планини, които се простират от североизточна Франция до Моравия. Там възвишенията постепенно преминават към Карпатите. В сърцето на страната е разположен Бохемският басейн, чиято северна част – Чешката равнина – е по-ниска и равнинна. Той е обграден от няколко планински вериги, сред които Судетите и Рудните планини на север, Чешки лес на запад и Шумава на югозапад. Първите са сред най-гъсто населените региони на Чехия, докато Шумава е сред най-слабо населените. Моравия се отличава с по-нисък терен и низинни области в централните и южните ѝ части, които са част от дунавския басейн. На север преобладават пясъчникови възвишения с дълбоки долини.
Чехия се отличава с разнообразие от почви, включително черноземни и качествени кафяви в сухите низини. В по-влажните райони се срещат подзолисти, а за високопланинските области са характерни каменистите планински почви. Около басейните на големите реки се срещат алувиални покривки. За хребетите в източната част на страната са характерни тежки глинести почви.
Климатът в Чехия е умереноконтинентален, с горещи лета и облачни, студени зими, през които вали сняг. Времето в Чехия през лятото е достатъчно постоянно и приятно, тъй като планините, заобикалящи Чехия, не дават възможност за проникването на силни ветрове.www.novoya.com Умереното влияние на Атлантическия океан намалява осезаемо от изток на запад, но на по-малка надморска височина средните годишни температури са относително еднакви из страната. Температурите могат значително да надвишат 32°C в Прага през юли, и да паднат под −17°C в Хеб през февруари. Годишните валежни количества варират от 450 mm в централния Бохемски басейн до 1500 mm по ветровитите склонове на Кърконоше. Най-сухият месец е февруари, а най-влажният е юли.
Гористите местности са характерни за Чехия въпреки обезлесяването за селскостопански цели и дърводобива. По надморска височина, най-разпространените дървесни видове са дъб, бук и смърч. По най-високите части се срещат видове, характерни за тайгата и тундрата. В алпийската природна зона се срещат и ниски храсти и треви. Голямо е биоразнообразието при фауната – сред по-едрите животни са мечките, вълците, рисовете и дивите котки. Във водните басейни и горите се срещат и по-малки животни като видри, норки и мармоти. Сред птиците най-често срещани са патици, диви гъски и фазани.
Административно деление
До 2000 година Чехия е разделена на 77 окръга (okresy), но след това е въведена нова първостепенна организация от 13 края (kraje) и един столичен окръг. По-малките окръзи продължават да функционират като второстепенни административни единици. Настоящата административна уредба е сходна с тази от периода 1948 – 1960 година. Местната власт има право да събира данъци и поддържа инфраструктурата и здравни и учебни заведения.
История
Основни събития Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със славяните, чиято първа значима държава – Великоморавия – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия Бохемско кралство става част от Свещената римска империя. То достига своя апогей под управлението на Карл IV, който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на Карловия университет през 1348 г. Именно един от неговите ректори, Ян Хус, дава началото на чешката Реформация и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с Хабсбургите чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския национализъм през 19 век. Краят на Първата световна война позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 г. става част от Източния блок и просъществува до 1993 г., когато от нея се отделят Чехия и Словакия.
Ранна история Най-ранната история на заселване на човека на територията на Чехия започва през палеолита. Към тази епоха принадлежи и Вестонишката Венера, керамична статуетка на жена, открита през 1925 година на територията на село Долни Вьестонице в южна Моравия. Датирана е между 29 и 25 хил. пр.н.е. и представлява най-старото известно керамично изделие в света. Била е изработена общество на ловци и събирачи, които все още не са живеели уседнало. Функцията на статуетката е неясна – култова, детска играчка или друга.
Към епохата на неолита – V – IV хилядолетие пр.н.е., спадат най-старите открити в Чехия жилища на уседнало живеещи земеделци. Липсата на писмени данни не позволяват идентифицирането им с конкретни племена, така че се говори за различни култури – обикновено по типичната за всяка една от тях керамика или погребален ритуал. Всяка една от тези култури заема много по-голям район от днешната Чешка република. Най-старото население на района, известно ни със своето име, са келтите. Според археологичните находки, са обитавали района между IV и I век пр.н.е. Те не образуват държава, но живеят в племенни княжества. На едно от тези племена, боите, или бохемите, обитавали централна Чехия, дължим латинското име на страната – Бохемия. От времето на келтското заселване са останали развалините на множество опидии (укрепени селища). Освен това от келтите са останали множество топоними и хидроними. В чешкия геном има келтски следи и до днес – например мутацията G551D, предопределяща заболяването цистична фиброза. Тази мутация е типична за днешните келтски народи и е много рядка всред другите. Келтите са изтласкани от германски племена около началото на нашата ера.
Германците са населението, което заварват и документират римляните по тези земи през I – V в. сл. Хр. На територията на Бохемия това е племето на Маркоманите, в Моравия и Словакия – на Квадите. Маркоманските войни ангажират вниманието и силите на Рим от 70-те до 90-те години на II век. По време на една от кампаниите, през 180 година във Виндобона (днес Виена) умира от холера или тиф император Марк Аврелий (160 – 180). Рим никога не успява да създаде провинция на територията на днешна Чехия, но в началото на XXI век в южна Моравия бяха проведени разкопки на римски военни лагери от периода на Маркоманските войни. През V век районът е в зависимост от хунската империя, но няма археологически данни за хунско заселване. Германците на свой ред се изтеглят през V – VI век.
Славяните се заселват из тези земи постепенно през VI – VII век. Колонизацията следва широките долини на големите реки и отначало не е особено интензивна. Предците на чехите се заселват в регионите Бохемия () и Моравия (), където се занимават със селско стопанство и създават характерните за славяните кръгли селища (окрухлице). През 562 година аварите създават империя между реките Елба и Днепър, като завладяват част от славянските територии в региона и периодично нападат селищата извън техен контрол. В отговор на техните нашествия Само, вероятно франкски търговец, повежда част от славянските племена и около 625 година създава собствена държава със столица Вогастисбург. И до днес няма яснота по въпроса къде е била столицата. На описанията във франкските хроники отговарят 2 – 3 места, на които е имало укрепени селища, но нито едно не е достатъчно проучено, та да се отъждестви с Вогастисбург. Държавата на Само просъществува до или малко след смъртта му през 658 година. Към средата на VII век се отнася и легендарното начало на чешката династия Пржемисловци, но няма археологически материал или хроника, които да го доказват.
Към 796 година славяните в Моравия помагат на Карл Велики да унищожи Аварския хаганат. В знак на признателност, той им предоставя част от областта като феодално владение, в рамките на което моравските славяни разполагат със значителна автономия. В началото на 9 век славянският пълководец Моймир се възползва от положението на моравските славяни и създава Моравско княжество. Около 830 година то прераства в държавата Великоморавия, която обединява предшествениците на чехите и словаците. Столицата Велеград се идентифицира или с днешния град Микулчице, или с Ухерске Храдище – и двете недалеч едно от друго населени места в южна Моравия. Моймир и съюзните му пълководци приемат християнството около 830 година в Регенсбург, днешна Германия. Църковно се управлява от архиепископа на Пасау в Бавария. Засилването на немското влияние обаче е възприето като заплаха за короната от неговия наследник Ростислав (850 – 870). Той се обръща към Византия, която по негова молба през 863 година изпраща братята Константин и Методий да въведат богослужение на славянски език, което би довело до църковна независимост от Германия, а това би подсилило държавния суверенитет. Преди мисията Методий е бил ръкоположен за свещеник. За целта на мисията е използвана изобретената по-рано от Константин – Кирил и нова азбука – глаголицата. През 867 година новата писменост и богослужебните книги на нея са одобрени и благословени от папата, а Методий е ръкоположен за епископ Моравски. Така от една страна е осигурена независимост от Източното Франкско кралство, от друга страна е осигурена папската духовна юрисдикция над страната. През 873 година Методий е повишен в ранг на архиепископ Моравско-Панонски.
Чешкото княжество попада във васална зависимост от Моравия около 40-те години на IX век. През 845 година е регистрирано първото покръстване на 14 чешки „князе“ (duces Boaemorum), извършено по време на събрание на благородниците на източното Франкско кралство в Регенсбург. Този акт явно останал изолиран и не повлиял особено на езическото общество в Чехия. Столица на княжеството по това време е Леви Храдец – днес село на няколко километра на север от Прага. Около 875 – 880 година се отнася покръстването на първия исторически документиран княз на чехите Борживой от династията на Пржемисловците лично от Св. архиепископ Методий. С този акт се свързва и древната църква „Св. Климент Римски“ в Леви Храдец. Към началото на 80-те години на IX век се отнася пренасянето на столицата от Леви Храдец на Пражкия Храд. При този акт е построена малка еднокорабна църква Успение Богородично, където Борживой е искал да бъде погребан. При разкопки на Храда в края на ХХ век, се оказа, че княжеският гроб е празен.