Стефан Петков Павликянов е български ботаник, професор и академик на БАН. Основоположник на ботаническата наука в България.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."

Биография Стефан Петков е роден на 17 юни (5 юни стар стил) 1866 г. в Ловеч. Учи в родния си град, а средно образование завършва в Априловската гимназия (Габрово). Със стипендия на Министерството на народното просвещение следва в Гентския университет (Белгия). Завършва като „Доктор по естествени науки“ със специалност ботаника на 19 октомври 1894 г. През 1894 година се завръща в България и от 1 януари 1895 година е учител в Класическата гимназия. На 1 септември 1896 година е командирован във Висшето училище. Работи като асистент, редовен доцент (1901), извънреден професор (1906). Завеждащ катедра по специална ботаника (1911). Три пъти е избиран за декан на физико-математическия факултет. Ректор на университета 1925 – 1926 г. Над 30 години е уредник на Университетския ботанически институт и градина. Действителен член на Българска академия на науките от 1907 г. и за известен период неин подпредседател.

Научноизследователската му работа е в областта на водорасловата флора, гъбната и мъховата растителност, горската растителност, физиология на растенията и др. Поставя началото на алгологията в българската наука. Автор на над 170 научни труда и публикации, учебници по ботаника, библиография на българската флора (1913) и др. Изследовател на българските планини и черноморското крайбрежие. Неговите лекции по ботаника са издадени в два тома през 1929 г. В чест на професор Петков е наречен открития от него нов растителен род „Petkovia“.

Създател и активен деятел на „Съюза за защита на родната природа“. Успява да убеди общественото мнение и през 1933 г. Народното събрание приема Закон за защита на родната природа. Един от основателита на Българското природо-изпитателно дружество, Българското пещерно дружество, Българското ботаническо дружество и е техен дългогодишен председател. Член на Ловчанското културно-благотворително дружество в гр. София. Активен деец по издаването на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.

През 1924 г. дарява 500 лв. за построяване на жп линията Левски – Ловеч, 1934 г. – 1000 лв. за църквата „Св. Богородица“ в Ловеч, 1936 г. – 100 лв. за Ловчанското културно-благотворително дружество, 2000 лв. за читалище „Наука“ и 1000 лв. за постройка на нова част на гимназията в града, а през 1937 г. дарява 20 тома книги на читалищната библиотека.

Награден е с Орден „За независимостта на България“ (1908) и Медал „За наука и изкуство“ (1921).Известия на РИМ Ловеч, т. III, Лч., 1998, Василев Г., Приносът на ловчанци в изграждане основите на българската наука след Освобождението, с. 133 – 134

Почива на 8 февруари 1951 г. в София.

Бележки

Външни препратки

Категория:Български ботаници Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Родени в Ловеч Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Гентския университет Категория:Членове на Българското ботаническо дружество Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“