Дерекьой, наричано още Дере кьой или Дерекьово (), е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.
География Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.
История В 19 век Дерекьой е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дерекьой (Dérékeui) е село с 360 домакинства и 1684 жители българи. В 1877 година учителят в Дерекьой Иванчо Апостолов – Македончето е арестуван за революционна дейност и изпратен на заточение.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 150 български екзархийски семейства или 634 души.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Дерекьой силно пострадва. От 200 къщи остават неразрушени 68, училището е изгорено и 10 души са убити.
В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Дерекьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Българското население на Дерекьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
Родени в Дерекьой Ангел Михайлов (1877 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев Атанас Вълканов, подофицер от Българската армия, четник в четата на Михаил Герджиков в Одринско Атанас Стойчев Минчев, български комунист, роден на 22 януари 1899 година, член на БКП от 1924 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от февруари 1926 година, арестуван в 1937 година в Москва, освободен в 1940 година, завърнал се в България през 1945 година, на отговорна държавна работа, починал в 1950 година Атанас Христов (1872 – ?), български революционер и преподавател Георги Аянов (Попаянов, 1881 – 1951), български революционер и деец на ВМОРО Георги Хаджиатанасов (1879 – 1959), български революционер и деец на ВМОРО Васил Николов Андонакев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина Васил Николов Биячев (1887 – 1917), македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 1 рота на Лозенградска партизанска дружина. Носител на бронзов медал „За заслуга“ Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 96 Димитър Аянов (Димо Аянов, 1882 – 1952), български революционер и офицер Димитър Биячев, деец на ВМОРО Едро Манолов (1899 – ?), български лекар, в 1929 година завършил медицина в Софийския университетГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 Иван Акиов (1875 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев Иван Кълбов (1882 – 1947), български революционер, деец на ВМОРО Михаил Вълчев Биячев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническата войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 109 Петко Бубулов, деец на ВМОРО, старши подофицер от Българската армия, четник на Лазо Лазов Петко Георгиев Аянов, доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година, македоно-одрински опълченец в 1912 година, 48-годишен, горски стражар в Карнобат, 1-ва рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен Петко Петров (1867 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров Стойчо Аянов (1846 – 1929), български духовник и революционер Тодор Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Христо Тодоров, куруджия на селото, куриер на ВМОРО
Други Иван Атанасов (Анастасов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, родом от Карадере, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина
Бележки
Категория:Села в околия Лозенград Категория:Странджа