Кушѝново или Кошиново (, Полипетро, катаревуса: Πολύπετρον, Полипетрон, до 1927 година Κοσίνοβο, Косиново), на турски Икизлер, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.

География Селото е разположено на 100 m надморска височина в северозападния край на Солунското поле, югоизточно от Гумендже (Гумениса).

История В Османската империя

В XIX век Кушиново е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В църквата „Свети Димитър“ има икони на кулакийския зограф Ставракис Маргаритис, както и на Димитър Вангелов от Петрово. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Косиново като българско село.

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Джедид Икизлер (Džedid Ikizler), на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Косиновон (Κοσίνοβον), християнско село.

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушиново (Икизлеръ) има 130 жители българи християни.

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушиново (Kouchinovo) има 288 българи екзархисти.

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.

По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κασίνοβον) има 180 патриаршисти и 60 екзархисти.

В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кусиново или Икизлер (Κουσίνοβο, Ικιζλέρ) като село със 120 мъже и 114 жени. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кошиново има 15 къщи славяни християни.

От 24 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 20 семейства или 137 души и в селото остават 4 български семейства. В 1926 година името на селото е променено на Полипетро. На мястото на изселилите се българи са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент. Ликвидирани са 26 имота на жители, преселили се в България. В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци. Според статистиката на НОФ от 1947 година в селото има 200 славяноговорещи жители.

Селото традиционно произвежда предимно пшеница, тютюн и грозде.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Кушиново на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Кушиново Κοσίνοβον Анифоро Άνήφοροвъзвишение на СИ от Кушиново (141 m) Кавак Чешме Καβάκ Τσεσμέ Левковриси Λευκόβρυσηрека на И от Кушиново Коджадере Κοτζά Ντερέ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαрека на С от Кушиново Бидалмаш Μπιντάλμας Авитистон Άβύθιστονместност на С от Кушиново

Личности Родени в Кушиново Георги Иванов Русев – Божко (6 май 1922 – 4 юни 1944), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 година, на 23 август 1943 година става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 – 1944 година е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас, загинал на 4 юни 1944 година в местността Копривките Ичко Кушински, български революционер от ВМОРО

Починали в Кушиново Иван Летата (? – 1905), четник при Апостол войвода

Бележки

Категория:Села в дем Пеония