Бастарните (; ) са индогерманско племе в Югоизточна Европа. Точната им етническа принадлежност не е напълно изяснена. В повечето случаи ги определят като германи, по-специално като едно от източногерманските племена.
История Произход Полибий пише за войни на бастарни и скири с римляните през III век пр. Хр.. Около 230 г. пр. Хр. бастарните и германските скири обсаждат град Олбия (до с. Парутино в Николаевска област, Украйна) на Черно море. Около 180 г. пр. Хр. се появяват на Долен Дунав и малко по-късно се бият като наемници на Персей против Рим. Намерени са селища на бастарните от 2 и 1 век пр. Хр. в Източна Румъния и в Молдавия. Находките там се предполага, че сочат вероятно към елбо-германски корени на бастарните. Тацит ги нарича през 98 г. сл. Хр. на тяхно частично племе певкини и ги сравнява по език, начин на живот, строене на къщи и селища с германите. Локализира ги в Карпатите. В Маркоманските войни срещу германски, тракийски и сарматски племена Марк Аврелий воюва и с бастарни и певкини. Галатският произход на бастарните се обсъжда въз основа на споменатите от Птолемей келтски топоними (Карродунум, Еракген и др.) в заетата от тях територия. Редица археолози се опитват да свържат бастарните с определена археологическа култура (напр. Поянещи-Лукашевка), но този въпрос не е окончателно решен.
Политика Най-старите сведения от историята на бастарните се отнасят към края на III в пр.н.е. (между 233 – 239 г. пр.н.е.). Помпей Трог съобщава, че те безпокоят гръцките полиси, а също така Македония и Епир. Привлекли вниманието на Филип V, който през 182 г. пр.н.е. им предлагада се преселят в земите на дарданците, като преди това ги унищожат. След това заедно със скордиските те трябвало да образуват основната маса на войската за действия срещу римската република.Домарадски, Мечислав. Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) 1984. По-късно бастарните се появяват заедно с готите на Делтата на Дунав и през 280/ 295 г. преминават в римска територия. През 280 г. император Проб дава на бастарните земя в Тракия. Южно от Дунав са доказани до 391 г. Последните следи изчезват през VI век с крепостта Кастел Бастернаи .
Бастарните живеят повече от пет века в изолирано положение. Едва настъпващите от изток сармати и нападенията на готите ги смущават. Те са преселени в Империята и по-късно асимилирани.
Източници
Тит Ливий 40, 5. 57. 58; 41, 19. 23. Полибий 26, 9. Страбон 3, 128. 7, 289. 294ff. 305f.
Литература Max Ihm: Bastarnae. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III,1, Stuttgart 1897, Sp. 110 – 113. Reinhard Wenskus: Bastarnen. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 2, Walter de Gruyter, Berlin/New York 1976, ISBN 3-11-006740-4, S. 88 – 90. Heinrich Beck, Heiko Steuer, Dieter Timpe: Die Germanen: Germanen, Germania, Germanische Altertumskunde. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Die Germanen, de Gruyter, Berlin New York, 1998, S. 25, ISBN 3-11-016383-7
Категория:Германски народи